Определение № 162 от 19.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. Варна, 19.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600209 по описа за 2026 година ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, след като обсъди доводите в частната жалба, саморъчно написаната молба от подсъдимия и материалите по делото, приема следното:

Производството е по реда на чл. 270, ал. 4 НПК.

С протоколно определение от 08.06.2026 г., постановено по НОХД № 408/2026 г. по описа на Окръжен съд – Варна, е оставено без уважение искането на подсъдимия В. В. А. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.

В частната жалба се поддържа, че липсват предпоставки за продължаване действието на най-тежката мярка за неотклонение, като се оспорва наличието на опасност от укриване и извършване на престъпление, навеждат се доводи относно неправилно приложение на института на опасния рецидив, както и се сочат здравословни проблеми, налагащи стоматологично лечение.

Подсъдимият е депозирал и саморъчно написана молба, в която поддържа, че необходимостта от продължаване на задържането му по настоящото дело е отпаднала, тъй като по НОХД № 1919/2024 г. по описа на Районен съд – Варна му е наложено ефективно наказание лишаване от свобода. С оглед на това твърдение въззивният съд извърши служебно актуална справка за съдимост на подсъдимия и извърши проверка относно значението на това обстоятелство за настоящото производство.

Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно по своя краен резултат.

При разглеждане на искане по чл. 270 НПК съдът дължи актуална и самостоятелна преценка на всички обстоятелства, имащи значение за законосъобразността на продължаващото задържане към момента на произнасянето. Поради това въззивният съд не споделя извода на 1 първоинстанционния съд, че след предходното произнасяне по мярката не са настъпили нови обстоятелства. Продължителността на задържането и нейното увеличаване с течение на времето винаги представляват нов факт, който следва да бъде обсъждан при всяка последваща съдебна проверка на необходимостта от продължаване действието на най-тежката мярка за неотклонение.

В случая подсъдимият е задържан от 23.10.2025 г., поради което към настоящия момент продължителността на задържането надхвърля осем месеца. Само по себе си обаче това обстоятелство не обуславя изменение на мярката, ако останалите предпоставки по чл. 63 НПК продължават да са налице.

Към настоящия момент не се установява отслабване на обоснованото предположение за съпричастност на подсъдимия към престъпленията, за които е предаден на съд. Проведеното до момента съдебно следствие не е довело до разколебаване на доказателствената основа на обвинението и не дава основание за различен извод от възприетия при предходните произнасяния по мярката за неотклонение.

Действително конкретни данни за опасност от укриване не се установяват. Това обаче не е достатъчно за изменение на мярката, доколкото и към настоящия момент е налице другата алтернативно предвидена в чл. 63, ал.

1 НПК опасност – подсъдимият да извърши престъпление.

Този извод се основава на данните за личността на подсъдимия, отразени в справката му за съдимост, разкриваща многобройни предходни осъждания и трайно формиран престъпен модел на поведение.

Наказателноправното въздействие, упражнявано спрямо него през годините, очевидно не постига необходимия поправителен и превъзпитателен ефект.

Неоснователно е и поддържаното от подсъдимия становище, че необходимостта от продължаване на задържането му е отпаднала поради наложено по друго дело ефективно наказание лишаване от свобода. От служебно изисканата справка за съдимост се установява, че по НОХД № 1919/2024 г. на Районен съд – Варна му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, като същото е изцяло зачетено чрез приспадане на предварителното задържане по реда на чл. 59 НК. Установява се също, че със споразумение по НОХД № 1724/2026 г. на Районен съд – Варна, влязло в сила на 15.06.2026 г., подсъдимият е осъден за деяние, извършено на 12.07.2025 г.

Тази дата предхожда влизането в сила на присъдата по НОХД № 1919/2024 г., поради което между двете осъждания са налице предпоставки за приложение на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК. Следователно нито наказанието по НОХД № 1919/2024 г., което е изчерпано чрез приспадане на предварителното задържане, нито осъждането по НОХД № 1724/2026 г., по отношение на което са налице предпоставки за определяне на общо наказание, осигуряват самостоятелно основание подсъдимият да търпи към настоящия момент ефективно наказание лишаване от свобода за достатъчен период от време, които да обезпечи приключването на настоящото наказателно производство. Поради това тези осъждания не правят излишна преценката за 2 необходимостта от продължаване действието на мярката за неотклонение по настоящото дело.

Напротив, оценката дали продължават да са налице предпоставките по чл. 63 НПК е наложителна. Въззивният съд намира, че реалната опасност подсъдимият да извърши престъпление не е отпаднала и продължава да обосновава необходимостта от задържането му.

Неоснователно е и възражението, че продължителността на задържането е достигнала степен, която прави мярката непропорционална.

Към момента задържането продължава малко повече от осем месеца. Делото е за тежки умишлени престъпления, свързани с производство и държане на високорискови наркотични вещества, и се отличава с фактическа и доказателствена сложност. Не се установява забавяне, дължащо се на бездействие на съда или прокуратурата. След внасяне на обвинителния акт производството се развива ритмично, като съдът провежда съдебни заседания и събира необходимите доказателства. При тези данни продължителността на задържането не надхвърля разумните граници по смисъла на чл. 5 § 3 ЕКПЧ и не налага изменение на мярката за неотклонение.

Не са налице и убедителни доказателства за наличие на здравословни проблеми, които да налагат изменение на мярката за неотклонение. Основание за такава промяна биха могли да бъдат единствено заболявания или състояния, които сериозно застрашават живота или здравето на обвиняемия и са несъвместими с престоя му в място за лишаване от свобода, респективно не могат да бъдат адекватно овладени чрез медицинските грижи, осигурявани по реда на ЗИНЗС. В случая оплакванията на подсъдимия са свързани с необходимост от стоматологично лечение. По делото липсват данни това състояние да е довело до сериозно увреждане на здравето му, да създава непосредствен риск за живота му или да е несъвместимо с престоя му в ареста. Не са представени и доказателства, че необходимата медицинска помощ не може да бъде осигурена в рамките на действащия ред за медицинско обслужване на лишените от свобода и задържаните лица.

Възраженията на защитата относно правилността на възприетата от прокуратурата правна квалификация, включително относно приложението на института на опасния рецидив, не могат да бъдат предмет на окончателно разрешаване в настоящото производство. Тези въпроси следва да бъдат решени с присъдата по делото и сами по себе си не обосновават изменение на мярката за неотклонение.

В крайна сметка въззивният съд достига до същия краен извод като първоинстанционния съд, а именно че и към настоящия момент предпоставките за изменение на мярката за неотклонение не са налице.

Поради това обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно по своя резултат.

По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 4 НПК, Варненският апелативен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 08.06.2026 г., постановено по НОХД № 408/2026 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия В. В. А. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4