Решение № 2583 от 06.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2583 гр. Пловдив, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20225330103896 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д. С. К. против З. Н. Ш. и Г. Н. Ш., с която се предявява иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на ½ идеална част от избено помещение с площ от 5 кв.м., намиращо се в ***** част на сутеренен етаж на сграда с идентификатор ******, с вход от общия коридор на сутеренния етаж, при граници: от две страни коридор, изба собственост на Д. С. К. и от горната страна стълбищна клетка и за което помещение ищцата твърди, че представлява принадлежност към главната вещ, а именно притежавания от нея самостоятелен обект в града с идентификатор *****, находящ се в гр. П., ул. „Т. Т.“ № *, ет. * и който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ****** с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта * / ****/, с площ от 74.00 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- няма, под обекта- избени помещения и над обекта- СОС с идентификатор *****.

Ищецът Д. К. твърди, че с постановление за възлагане, вписано под акт № **, том * от **** г., е придобила собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********, находящ се в П., ул. „Т. Т.“ № *, ет. *, заедно с две избени помещения и съответстващите на този обект идеални части от общите части на сградата. Поддържа, че с придобиване правото на собственост върху самостоятелния 1 обект е придобила и 1/2 ид. част от избено помещение, намиращо се в ***** част на сутерен етаж на сградата, с вход от общия коридор на сутеренния етаж. Посочва, че със съдебна спогодба от ***** г. по гр. дело № ***/***г. на Пловдивския районен съд, вписана на **** г. под акт № **, том * в Служба по вписванията гр. П., съсобствениците на сграда са я разделили, като Д. Х. С. станала собственик на **** етаж и *** избени помещения, а М. С. П. станала собственик на *** етаж и *** избени помещения. Твърди се, че избеното помещение не е било предмет на делбата и е останало съсобствено между страните. Същото представлявало принадлежност към двете жилища, като собственикът на всяко от жилищата притежавал и по 1/2 ид. част от избеното помещение. Ответниците оспорвали правата на ищеца върху него, поради което ищцовата страна обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск. Направено е искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците З. Ш. и Г. Ш., че ищецът Д. К. е собственик на 1/2 ид. част от подробно описаното в исковата молба избено помещение. Претендират се сторените разноски.

Ответникът Г. Ш. твърди, че с посочената в исковата молба съдебна спогодба съсобствениците са разпределили помежду си обслужващите помещения, които нямат самостоятелен характер, а принадлежат към съответните самостоятелно обособени обекти на собственост – **** и **** етаж от жилищната сграда. Поддържа, че описаното избено помещение не е било предмет на делбата през **** г., защото не е съществувало като такова, а на негово място е имало самостоятелен вътрешен вход и стълбище за зимника, поставено в дял на Д. С.. Оспорва твърдението, че същото е останало съсобствено по 1/2 ид. част между страните, като принадлежност към двете жилища. Посочва се, че ответниците са наследили А. Г. Ш. след **** й на **** г. и процесното избено помещение не е съсобствено между тях и ищцата, като ответниците владеят спорното помещение на правно основание. На следващо място се твърди, че са придобили собствеността върху избеното помещение и на основание давностно владение, продължило от ***** г. до настоящия момент. Поради изложеното се иска отхвърляне на иска. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника З. Ш. е постъпил писмен отговор, чрез назначения й особен представител адв. В., с който взема становище за неоснователност на иска. Твърди, че в представените с исковата молба документи не е посочено, че лицата, които са били притежатели на първия жилищен етаж, като самостоятелен обект, притежават 1/2 ид. част от избено помещение. Изтъква, че същото не е било и предмет на делото за делба според решение по допускане на делбата № ****/****** г.

Поддържа, че съсобствениците на изнесения на публична продан имот не са се считали за собственици на тази идеална част от избеното помещение. С оглед изложеното се иска отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и 2 гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:

Не съществува спор между страните, а и от Постановление за възлагане на недвижим имот от **** г. на М. Г. К. - *** с район на действие Окръжен съд- П. / л. 1213 / се установява, че ищцата е придобила собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******, находящ се в гр. П., общ. П., обл. П. по КК и КР, одобрени със Заповед № *****/ 03.06.2009г. на **** ***** на АГКК, с адрес на имота гр. П., ул. „Т. Т.“ № *, ет. *, който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор *******, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: * /****/, с площ 74 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма; под обекта – няма; над обекта- ******, ведно с прилежащите части: две избени помещения /едното от които с граници: отгоре- тераса, от другите страни- дворно място, изба на собствениците на втори етаж; другото с граници: ул. „Т. Т.“, дворно място, изба на собствениците на *** етаж и коридор/, ведно с 2/ 5 идеални чати от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор *******, находящо се в гр. П., общ. П., обл. П. по КК и КР, одобрени със Заповед № *****/ 03.06.2009г. на **** ***** на АГКК ,с адрес на поземления имот: гр. П. , ул. „Т. Т.“ № *.

Не съществува спор между страните, а и от представените по делото доказателства ( Протокол от **** г. на Пловдивски районен съд IX- ти гр. с-в, с който се одобрява съдебна спогодба, вписана в Служба по вписванията под № ***, том *, дело № ***/ *** г. и Удостоверение за наследници на А. Г. Ш., издадено на *** г. от Община П., р-н „Ц.“) се установява, че ответниците като единствени **** на **** лице А. Г. Ш. са съсобственици на самостоятелен обект с идентификатор ********, който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ********.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно- техническа експертиза / л. 97- л. 106/ се установява, че процесното помещение е разположено в западния край на сградата ( в. л. е обозначило процесното помещение под № * в Графично приложение № 1 към експертизата; избени помещения фигуриращи под №* и № * от графичното призложение са собственост на ищцата, а тези под № * и № * на ответниците ). Отразено е и че в съответствие с архитектурния проект на сградата, в помещението е била разположена част от вътрешна стълба, която е свързвала втория етаж с избения. Експертът е обследвал и описанието на всички избени помещения като заключава, че процесното помещение не съвпада с нито едно от избените помещения, описани в Протокол от ******* г. на Пловдивски районен съд по гр.д. № *** от *** г.

При защитата на своето заключение / л. 114 гръб /, в. л. подробно разяснява функционалното предназначение на помещението, а именно: както към момента, така 3 и съобразно проектната документация, сградата се състои от два етажа, всеки от които разполага със самостоятелен вход. Вторият жилищен етаж (собственост на ответниците ) е бил свързан с избеното помещение посредством стълба. Експертът е категоричен, че по проект процесното помещение е било част от вътрешна стълбищна клетка, която е обслужвала и свързвала единствено втория жилищен етаж с избеното помещение.

Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и пълно.

От показанията на св. Я. / л. 115 / се установява, че до 2016- та годна е била съсед на ответниците, тъй като е живяла в сградата, намираща се на ул. „Т. Т.“ № *. Често е посещавала жилището на ответниците. Сочи, че когато се влиза от двора към сградата, е налице самостоятелен вход за втория жилищен етаж, който е собственост на ответниците. След като се влезе през този вход, от дясната страна е разположено стълбище, което води до етажа на ответниците, като до 70 –те години на XX- ти век стълбището е водело и към мазето. През 70 –те години на X X - ти век частта от стълбището, която е водела към мазето е пропаднала и ответниците са поставили дъски. Предвид това се е образувало помещение в мазето, където е водела стълбата.

Св. посочва, че от преустройството през 70-те години, непосредствено до преди пандемията от Covid- 19, това обособено помещение се е ползвало единствено от ответниците като склад. Изтъква, че те считат помещението за своя собственост, никой не им е пречел да го ползват и никой не е предявявал претенции по отношение на него.

Помещението е било преградено с врата, но по думите на св. тя не се заключвала.

Сочи, че избите за двата имота в сградата са разположени в голямо помещение и от коридор в това помещение се влиза в индивидуалните избени помещения. Изтъква, че отделна врата от двора на поземления имот води към помещението, където са избите.

От показанията на св. Г. / л. 115 гръб- л. 116 / се установява, че е посещавал сградата, където се намира процесното помещение за пръв път през януари 2016г.

Сочи, че входът за общото помещение, където се намират отделните изби представлява врата, през която се влиза от двора на поземления имот, където е разположена сградата, в която страните притежават самостоятелни обекти. След като се влезе през вратата в помещението, коридор разделя четирите избени помещения ( по две за всеки от самостоятелните обекти в сградата ). При предявяване на изготвената от в. л. скица, част от графично приложение към приетата по делото експертиза, свидетелят посочва, че процесното помещение ( обозначено под № * ) е различно от другите четири, за които твърди, че представляват изби. Изтъква, че последният път, когато е посетил сградата е било около Великден 2023г. и в процесното помещение са се намирали стари мебели. През пролетта на 2016г. обаче, помещението е било празно и когато ищцата е извършвала ремонтни дейности по жилището си, там са оставяни от нея строителни материали. Св. изтъква, че докато ищцата е ползвала помещението за складиране на 4 строителни материали не й е правена забележка.

Съдът кредитира изложеното и от двамата св. като счита поднесената от тях информация за обективна и логически последователна. Между показанията на св. не се наблюдават съществени различия. Следва да се посочи, че и двамата св. коментират, че в дадени периоди от време, в процесното помещение са били поставени вещи на ответниците. Единственото разминаване е по отношение на времевите периоди, в които са посещавали имота и им е правило впечатление дали в помещението са складирани вещи. Последното обстоятелство е и напълно резонно, доколкото нито един от двамата св. не живее в сградата, в която се намира процесното помещение и не би могъл във всеки един момент да проследи дали помещението се ползва и кое е лицето, което е оставило вещи в него. Именно и предвид това св. Я. съобщава, че е виждала складирани мебели при посещението си непосредствено преди пандемията от Covid- 19, а св. Г., че е виждал оставени стари мебели в помещението около Великден 2013г., а преди това не е виждал да са оставени вещи там.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна: