Решение № 111 от 13.12.2021, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Търговище, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20213500500254 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Производството по в.гр.д.№254/2021г. по описа на Окръжен съдТърговище е образувано по въззивни жалби на ищеца В. Г. С. от гр.Търговище, действащ чрез процесуалния си представител адв. Ю.К. от АКТърговище и на ищеца Г. П. С. от гр.Търговище, действащ чрез процесуалния си представител адв.Д. Ж. от АК-Търговище против решение №260029/ 30.06.2021г., постановено по гр.д.№228/ 2020г. на Районен съд-Търговище, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от тях против ответниците Д. Г. Д., М.И. Я., И.Р. Я., Й. Р. Г., П. Ц. Ш., ПЛ. П. Ш. и С. П. Ш. , всички със съдебен адрес в гр.Търговище установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за собственост на около 70 кв.м. площ в южната част на имот с ид.

№*** по КК на гр.Търговище, защрихована в червен цвят на приложената по делото на л.37 скица на вещото лице, като на ответниците са присъдени направените по делото разноски в размер на 400 лв. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивниците молят за отмяна на решението и за уважаване на иска.

1

С писмени отговори по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна Д. Г. Д., действащ чрез процесуалния си представител адв. Р.Д. от АК-Търговище оспорва основателността на въззивните жалби и моли за потвърждаване на решението.

Въззиваемите страни М.И. Я., И.Р. Я., Й. Р. Г., П. Ц. Ш., ПЛ. П. Ш. и С.

П. Ш., действащи чрез процесуалния си представител адв.Д.М. от АКТърговище оспорват основателността на въззивните жалби и молят за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивните жалби са допустими и основателни.

Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК е обоснован с обстоятелствата, че ищците са собственици на ПИ имот с ид.

№*** от 490 кв.м. по КК на гр.Търговище, закупен от праводателите им през 1950г., част от който- с площ от около 70 кв.м. в северозападната част на същия грешно е заснета по устройствения план като попадаща в съседния имот на ответниците с ид.№ *** по КК, но последните оспорват собствеността им и подготвят строителство върху посочената площ.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците оспорват иска с възражения за неговата недопустимост, предвид съдебна спогодба за делба между собствениците на ищцовия имот от 2003г., както и с възражения, че посочената площ е тяхна собственост по силата на правни сделки, отчитащи действителната териториална регулация, евентуално-по давностно владение от 1963г.

За съвместно разглеждане в процеса е приет и насрещен иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от ЗС от Д. Г. Д. срещу В. Г. С. и Г. П. С. за установяване собствеността му върху 1/2 ид.ч. от посочената площ по давностно владение след 2003г.

С оглед възраженията на ответниците, сключената между ищците и техни роднини съдебна спогодба за делба от 2003г. на техния имот не е процесуална пречка за предявяване на настоящата искова молба за съдебна 2 защита, поради което предявеният иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК е процесуално допустим и гражданско-правният спор следва да бъде разгледан по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд прие за установено следното:

Приложените по делото писмени доказателства легитимират ищците като собственици на ПИ имот с ид.№73626. 506.165 от 490 кв.м. по КК от 2005г. на гр.Търговище, закупен от праводателите им през 1950г., а ответниците на съседния ПИ с ид.№ *** от 359 кв.м. по КК, закупен от праводателите им през 1963г.

Съгласно заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, имот с ид.№*** е идентичен с п-л VIII-1137 по първия регулационен план на града от 1907г., п-л VIII-545-по плана от 1956г., п-л VII-447-по плана от 1967г. и п-л VIII-1313-по плановете от 1987г. и 1996г., а имот с ид.№*** е идентичен с п-л VII-1138 по първия регулационен план на града от 1907г., п-л VII-546-по плана от 1956г., п-л VI-446-по плана от 1967г. и п-л VII-1314-по плановете от 1987г. и 1996г. По плановете от 1907г., 1956г. и 1967г. вътрешната регулационна линия между двата имота минава на 3 метра северозападно от построената в имота на ищците къща и на 3.50 метра северно от второстепенна постройка на ищ-ците, а по плановете след 1987г. е заснета по линията на посочените сгради, като по този начин 65 кв.м. площ е отразена като попадаща в имота на ответниците.Правни сделки относно собствеността между съседите не са извършвани, не е провеждана и отчуждителна процедура относно посочената площ, нито процедури по констатиране и отстраняване на фактическа грешка с предходните планове, т.е. следва да се приеме, че изменението от 1987г. е в нарушение разпоредбите на чл.59, ал.1-2 от ЗТСУ/отм./, забраняващи придобиването на реални части от имоти чрез правни сделки или по давност, ако не отговарят по размери на изискванията за самостоятелни парцели или на условията по чл.28 от ЗТСУ/отм./ относно упълномеряване на маломерни имоти.

Съгласно разясненията по т.4 от Тълкувателно решение №8/23.02.

2016г. по т.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС, по силата на §5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии се отразяват като имотни в кадастралната карта, поради което в производството по иск за собственост подлежи на изследване 3 положението на имота по предходните планове, като при приложен план регулационните граници се трансформират в имотни, а неприлагането на дворищнорегулационния план обуславя прекратяването на отчуждителното му действие (ТР №3/15.03.1993г. по гр.д.№2/1993г. и ТР №3/28.03.2011г. по т.д.№3/2010г. на ОСГК на ВКС ) и отразяване в кадастралната карта на правото на собственост в пространствения му обхват по последния приложен план.

В настоящата хипотеза, разпоредбата на чл.33, ал.1 от последващия ЗТСУ(отм.) допуска запазване на опорочената регулация, но при определени предпоставки, а именно-за да бъде стабилизирано отчуждителното действие на създаден по грешна кадастрална основа или одобрен при закононарушение план е необходимо от деня на заемането на придаваемата част по законен ред да е изтекъл 10-годишен срок.

В конкретния случай, позоваването на предварителния договор за продажба на имота на ответниците от 1963г. (п-л VII-546 по плана от 1956г. ) е непротивопоставимо на ищците, а и посоченият частен документ не удостоверява пространствения обхват на предаденото на купувачите владение, т.е. че дворното място се простира до сградите на съседния имот.

Напротив-данните от регулационния план, респ. заключението на вещото лице установяват принадлежност на спорната площ към него момент и до 1987г. именно към имота на ищците.В тази насока са и показанията на св.К.

Д. К.-87г., съсед и без родство със страните, съгласно които към него момент и до 2019г. фактическата власт върху посоченото място, в което е имало обор и други стопански постройки, е упражнявана от праводателите на ищците, като владението е било отграничено от имота на ответниците с ограда от телена мрежа на дървени колове, съборена през 2019г.В подкрепа на тези доказателства са и показанията на св.Д. И. М.-70г., роднина на ищците, посещавал имота в периода от 1973г. до 1980г., когато оградата е съществувала и е минавала на около 3 метра от къщата на ищците, а в мястото зад нея праводателят им е съхранявал строителни материали.Същевременно, доведените от ответниците свидетели Ал. Ал.-43г. и св.Цв. Г.-67г., роднини по сватовство на ответника Д.Д., възпроизвеждат факти едва след 1996г. и не опровергават горните доказателства.

При тези обстоятелства и доводи, заемането от праводателите на 4 ответниците на спорната площ от 65 кв.м. в периода от 1963г. до одобряването на кадастралната карта през 2005г., включващо и периода след 1987г., когато мястото е отразено като попадащо в дворищно-регулационния парцел на ответниците, не само не е установено по категоричен начин при условията на пълно, пряко и главно доказване, но и отречено като факт от останалите доказателства.С оглед на това, не е възможно да се приеме, че фактическа власт върху описаната реална площ от чужд имот е упражнявана в продължение на 10 години, поради което регулационните планове от 1987г. и 1996г. не могат да се считат за приложени и опорочената регулация да се счете за санирана-предпоставка за възпроизвеждането й в кадастралната карта от 2005г. При тези обстоятелства и съгласно чл.33, ал.1 от ЗТСУ/отм./ и чл.86, ал.2 от ППЗТСУ /отм./, с изтичането на сроковете по §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на регулацията от 1987г. е прекратено автоматично и меродавно за правото на собственост е положението на имотите по регулационния план от 1967г. По този план спорната площ не попада в сегашния имот с ид.№*** на ответниците, а в имот с ид.

№73626. 506.165 на ищците, които към настоящия са носители на правото на собственост върху същата, поради което предявеният установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК ЗС е доказан по основание.

Ищецът по насрещния иск Д. Г. Д. се позовава на изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност след 2003г.В тази насока, съдебната спогодба за делба между собствениците на ищцовия имот не може да е довод за установено от ответника владение върху спорната площ, нито може да доведе до отпадането на действителните им вещни права в отношенията им със съседите.Съобразно показанията на неговите роднини, обстоятелството, че е ползвал тоалетна, долепена до къщата на ищците, също само по себе си не може да обоснове извод за упражняване на фактическа власт с намерение за придобиване на описаната 65 кв.м. площ в реалните й параметри, респ. в идеални части, но дори и това да бе установено по категоричен начин, то разпоредбата на чл.200, ал.1 от ЗУТ забранява придобиване по давност на реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места, а в случая не са налице изключенията от това правило по чл.19 и чл.17, ал.1, т.2 от ЗУТ- т.е. да е необходимо упълномеряване на маломерен имот с части от съседен имот.С оглед на тези обстоятелства и доводи, ответникът Д.

Г. Д. не е носител на правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесната 5 площ от 65 кв.м. и предявеният от него положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от ЗС е неоснователен, обуславящо неговото отхвърляне.

Предвид горното, обжалваното решение на първоинстанционния съд не е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което първоначалният иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК да бъде уважен, а насрещният иск по чл.124, ал.1 от ЗС да бъде отхвърлен, като на въззивниците се присъдят направените по делото в първата и въззивната инстанция разноски в размер на 1 277.60 лв. за ищеца В. Г. С. и в размер на 1 252.60 лв. за ищеца Г. П. С..

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я решение №260029/30.06.2021г., постановено по гр.д.

№228/2020г. по описа на Районен съд-Търговище, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от ищците В. Г. С. от гр.*********, ЕГН:

********, действащ чрез процесуалния си представител и съдебен адресат адв.Ю.К. от АК-Търговище и Г. П. С. от гр.********, ул.********№****, ЕГН:**********, действащ чрез процесуалния си представител и съдебен адресат адв.Д.Ж.-С. от АК-Търговище против ответниците Д. Г. Д. от гр.*******, ул.“*******“№****, ЕГН:**********, М.И. Я., ЕГН:**********, И.Р. Я., ЕГН: *******, Й. Р. Г., ЕГН:**********, П. Ц. Ш., ЕГН:**********,

ПЛ. П. Ш., ЕГН:********** и С. П. Ш., ЕГН: **********, действащи чрез процесуалния си представител и съдебен адресат адв.Д.М. от АК-Търговище положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за собственост на около 70 кв.м. площ от имот с ид.№73 626. 506.164 по КК на гр.Търговище, защрихована в червен цвят на приложената по делото на л.37 скица на вещото лице, като на ответниците са присъдени направените по делото разноски в размер на 400 лв., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като

Разпечатката съдържа 43 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/91d6ed3a-4778-47e6-aaa7-03f522059c86