Решение № 4836 от 26.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4836 гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г.К. при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело № 20221110215690 по описа за 2022 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № BG2022/9999-58/НП от 31.10.2022 г., издадено от директора на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Агенция Митници, с което на „ЕН ПИ СИ ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК: 202240252, е наложена имуществена санкция, за нарушение на чл. 126, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), в размер на 44 384.94 лева, представляваща двойния размер на дължимия акциз за стоката – 31 257 литра при 15 градуса по целзий енергиен продукт – бензин за двигатели с код по КН 2710 12 45, предмет на нарушението, постановено е отнемане на стоката предмет на нарушението.

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление (НП), като се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата със същите съображения и искания. Претендира присъждането на разноски.

Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си 1 представител, оспорва жалбата като неоснователна, като потвърждаване на НП. Претендира присъждането на разноски. моли за

Съдът като прецени събраните по делото доказателства съображенията на страните, приема за установено следното: и

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

На 04.05.2022 г. на дружеството – жалбоподател му е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на 16.02.2022 г., при извършена проверка в гр. София, на Републикански път II18 – Софийски околовръстен път, в началото на участък „Източна дъга“, с посока на движение автомагистрала „Хемус“, в съчленено пътно превозно средство в състав от седлови влекач „Скания Р 124“ с рег. № СВ 1451 ММ и полуремарке – цистерна „Стокота ОПЛ 38 8“ с рег. № С 8795 ЕР, е превозвало акцизни стоки (31 257 литра при 15 градуса по целзий енергиен продукт – бензин за двигатели, различен от авиационен бензин, безоловен (несъдържащ олово), с октаново число (RON) 95 или повече, но по-малко от 98 , с код по КН 2710 12 45), без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, като по време на проверката е бил представен АДД № 0000586292, в който е бил вписан номер на превозно средство (СВ 9729 КС/С 9844ЕС), различен от този, в който е била установена акцизната стока – нарушение на чл. 126, ал. 1, пр. 4 от ЗАДС.

Съдът намира за установено от фактическа страна още и това, че на 15.02.2022 г. е било извършено претоварване на горивото от цистерна с рег.

№ СВ9729КС/С9844ЕС в други две цистерни, както следва: в цистерна с рег.

№ СА 7928 МА са били претоварени 2 000 литра и в цистерна с рег. № СВ 1451 ММ са били претоварени 31 500 литра, като за това претоварване не бил изготвен никакъв документ и това не било декларирано пред държавните власти.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 83 и чл. 53 от 2

ЗАНН, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция, за нарушение на чл. 126, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), в размер на 44 384.94 лева, представляваща двойния размер на дължимия акциз за стоката – 31 257 литра при 15 градуса по целзий енергиен продукт – бензин за двигатели с код по КН 2710 12 45, предмет на нарушението и е постановено отнемане на стоката предмет на нарушението.

Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските показания и писмените доказателства по делото. От показанията на свидетелите П. Т. (л. 91-93 от делото) и И.Й. (л. 138 от делото), както и от писмените доказателства, прието по делото, се установява, че на посочените в АУАН и НП време и място, дружеството-жалбоподател е осъществило превоз на акцизна стока (бензин А 95), като при извършената проверка е било констатирано, че процесната стока е била превозвана с превозно средство, на което регистрационният номер не е бил вписан в АДД, който е придружавал стоката; че преди проверката е било извършено претоварване на стоката от едно превозно средство в друго, но за това претоварване на стоката не са били изготвяни документи и това обстоятелство не е било заявено пред държавните власти. Доказателствените източници касателно тези обстоятелства са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.

Съдът намери, че не следва да обсъжда и да изгражда фактически изводи въз основа на доказателствата, депозирани едва с писмените бележки от страна на жалбоподателя. И това е така, защото след приключване на съдебното следствие (на който процесуален етап е присъствал и адвоката на 3 жалбоподателя и е заявил, че няма искания за събиране на нови доказателства), не могат да се приобщават каквито и да било доказателствени източници и да се правят фактически изводи въз основа на тях. Още повече, че съдът вече се е произнесъл, че за разкриване на обективната истина по делото и правилното му решаване са били събрани всички необходими доказателства и събирането на нови доказателства, извън етапа на съдебното следствие, освен, че е недопустимо, в конкретния случай се явява и ненужно.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 126, ал. 1, пр. 4 от ЗАДС, като в съчленено пътно превозно средство в състав от седлови влекач „Скания Р 124“ с рег. № СВ 1451 ММ и полуремарке – цистерна „Стокота ОПЛ 38 8“ с рег. № С 8795 ЕР, е превозвало акцизни стоки (31 257 литра при 15 градуса по целзий енергиен продукт – бензин за двигатели, различен от авиационен бензин, безоловен (несъдържащ олово), с октаново число (RON) 95 или повече, но по-малко от 98 , с код по КН 2710 12 45), без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Задължение на превозвача е да превозва акцизната стока (в случая бензин с октаново число 95) с всички необходими за това документи, които да дават възможност да се проследи и идентифицира по категоричен и несъмнен начин произхода, движението и пр. на стоката.

Именно поради тази причина акцизните документи имат определени реквизити, какъвто е например регистрационният номер на превозното средство, с което се транспортира акцизната стока. Несъвпадението, разликата конкретно в този реквизит, пречи да се направи еднозначен извод, 4 че превозваното гориво е идентично с това, което е било претоварено и че за него е надлежно заплатен дължимия акциз. Задължение на превозвача е надлежно на уведоми държавните власти за всяка промяна, свързана с акцизната стока (по арг. напр. от чл. 118, ал. 10 от ЗДДС) и неизпълнението му логично е довело до това, превозваното гориво да се окаже със статут на такова без акцизен документ. Ето защо противоправното поведение на превозвача (да не уведоми държавните власти надлежно и своевременно за промяна, свързана с акцизната стока), довело от своя страна до там акцизната стока да стане със статут на такава без документи, не може да бъде основание за неговото екскулпиране, тъй като, както е добре известно, никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а същият на практика се опитва да стори именно това.

С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО е наложил имуществена санкция в предвидения от закона размер, а именно двойния размер на дължимия за стоката акциз (в случая дължимия акциз е бил правилно определен, а оттам и размера на имуществената санкция).

Правилно е била приложена и разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, като е била отнета и стоката предмет на административното нарушение.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението (касае се за голямо количество стоки, на сравнително висока стойност) и на нарушителя, както и от смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай. А наред с това е налице и специална разпоредба на чл. 126 б, ал. 2 от ЗАДС, съгласно която, за да е налице маловажен случай на нарушение е необходимо размерът на дължимия акциз да не надвишава 50 лева, респ. двойния размер на дължимия акциз да не надвишава 100 лева, което изискване в случая не е налице, което пък от своя страна изключва приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Поради оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното 5 постановление, като правилно - законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.

Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на административния орган, в чиято структура се намира АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №

BG2022/9999-58/НП от 31.10.2022 г., издадено от директора на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Агенция Митници срещу „ЕН ПИ СИ ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК: 202240252.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, ЕН ПИ СИ ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК: 202240252, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Агенция Митници, сума в размер на 80 лева, дължими за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6