Определение № 861 от 07.07.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 861 гр. София, 07.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20251800500513 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 32а от Правилника за вписванията.

Образувано е по частна жалба на Л. А. Т. срещу Определение № 5 от 27.03.2025г., постановено по Заявление с вх. № 360/27.03.2025г. от съдия по вписванията при Районния съд в гр. Пирдоп, с което е отказано вписване на искова молба с вх. № 213627 от 28.06.2024 г., по която е образувано гр. д. № 38957/2024 г. по описа на Софийски районен съд, с поставен щемпел за вх. № 94063 от 29.08.2024 г. по описа на Софийски градски съд, по която се твърди, че е образувано гр.д. № 9920 от 2024 г. по описа на Софийски градски съд, 1во ГО, по инициативен документ с вх. № 360/27.03.2025 г. по описа на СВ Пирдоп, депозиран от адвокат Т. Д. Т. от ХАК, действащ като пълномощник на Л. А. Т. с ЕГН **********.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Изтъква, че със съпроводително писмо на СГС е поискано от Службата по вписванията - гр. Пирдоп да бъде вписана искова молба с вх.

№ 940634/29.08.2024 г. по гр.д. №9920/2024 г. по описа на CPC, I ГО, I състав.

Счита, че към съпроводителното писмо са представени всички необходими документи, а именно - заверен препис от исковата молба, адвокатско пълномощно, удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ, скица на имота и платежно нареждане за платена държавна такса. Поддържа, че исковата молба съдържа всички реквизити по чл. 127 от ГПК, както и данни по чл. 6, ал.1, б."а" от Правилника за вписванията.

Анализира разпоредбата на чл. 32а от Правилника за вписванията, както и предпоставките, при които съдията по вписванията отказва да впише определен акт, когато последният не отговаря на изискванията на закона (чл.6 от Правилник за вписванията) или не подлежи на вписване (чл.4 от Правилник за вписванията). Подчертава, че съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. д. № 7/2012 г., извършваната от съдията по вписванията проверка се ограничава само до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли 1 предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. По отношение на вписване на искови молби се позовава на чл.12 от ПВ, съгласно която разпоредба вписването на исковата молба се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса, като при това не се изисква нарочен акт на съда за извършване на вписването.

Прави извод, че в такъв случай съдията по вписванията е задължен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл.6 от ПВ, вр. чл.12, ал.1, изр.2 от ПВ. Изключение от горното е налице, когато съдът е разпоредил вписването, като тогава се приема, че съдията е проверил редовността на исковата молба, а съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка.

Позовава се на т. 6 от ТР № 7/2012г., съгласно която в никакъв аспект съдията по вписванията не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда. Посочва, че в случая вписването на исковата молба е разпоредено от съда, откъдето прави извод, че съдията по вписванията не е можел да преценява редовността на исковата молба, нито да постановява отказ за вписване поради нередовност на изпратения от съда за вписване акт. Навежда довод, че, ако исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК, не следва да се преценява нейното съответствие с изискванията, въведени с Правилника за вписванията. Изтъква, че действащата нормативна уредба не урежда реквизитите на молбата, с която на съдията по вписванията се представя подлежащия на вписване акт, а самата тя не подлежи на вписване в книгите по Правилника за вписванията. Подчертава, че няма нормативни изисквания към съдържанието на тази молба, поради което редовността й не подлежи на преценка. Моли съда да отмени Определение № 5 от 27.03.2025 г. на съдия по вписванията при PC- гр. Пирдоп и да постанови вписване на представената искова молба по гр.д. № 9920/2021 г. на СГС. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени данните по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заявление вх. № 360/27.03.2025г. по описа на Служба по вписванията – гр. Пирдоп, подадено от Л. А. Т., чрез адв. Т., е поискано вписване на искова молба, представена заедно със съпроводително писмо от СГС, пълномощно, договор за правна защита и съдействие, както и скици на имотите.

С Определение № 5 от 27.03.2025г., постановено по Заявление с вх. № 360/27.05.2025г., съдията по вписванията е отказал поисканото вписване на исковата молба. За да постанови този правен резултат, съдията по вписванията е изложил мотиви, извлечени от принципната същност на производствата по вписвания, отбелязвания и заличавания, както и от системата, по която понастоящем се осъществява вписването. Обсъдил е специфичните изисквания към вписванията на искови молби, съдържащи се в чл. 12 от Правилника за вписванията и Заповед № 168 от 27.10.2015 г. на председателя на РС- Пирдоп. Като конкретно основание за постановения отказ е посочил, че представеното съпроводително писмо, издадено от Софийски градски съд, не кореспондира с представената за вписване искова молба, тъй като то касае искова молба вх. № 940634 от 29.08.2024 г. в Софийски градски съд, а за вписване е представена искова молба с вх. № 213627 от 28.06.2024 г., по която е образувано гр. д. № 38957/2024 г. по описа на Софийски районен съд, с поставен щемпел за вх. № 94063 от 29.08.2024 г. по описа на Софийски градски съд. Допълнително е изтъкнал, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифата за 2 държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв., а в случаите когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси. Анализирал е така цитираната разпоредба, като акцентирал върху това, че по преписката не е представено удостоверение за данъчна оценка, което създава обективна невъзможност за таксуване на акта. Посочил е, че в представената за вписване искова молба е отразена сума за данъчна оценка на имота, находящ се в съдебния район на PC- Пирдоп, но тя не кореспондира по размер с ангажираното доказателство за заплатена държавна такса за вписване, което обстоятелство е самостоятелна пречка пред осъществяване на вписването.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, с оглед подаването в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

Неоснователно жалбоподателят се позовава на изключението по т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК (а именно, че „в никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда“), откъдето прави извод, че в случая – поради наличие на такова нареждане – съдията по вписванията не е бил оправомощен да проверява редовността на представения да вписване акт, нито е имал възможност да отказва неговото вписване. Видно от текста на съпроводителното писмо, с него СГС е наредил вписване на искова молба с вх. № 940634/29.08.2024г. от Л. А. Т. срещу Т. Н. Т., по която е образувано гр.д. № 9920/2024г.

Същевременно, представената от жалбоподателя за вписване искова молба не притежава съществена част от тези индивидуализиращи белези (входящия номер и номера на делото), поради което не може да се приеме, че съдът е разпоредил именно нейното вписване, което разпореждане би обвързало съдията по вписванията и би изключило възможността за нейната проверка.

Възможно е, горните несъответствия да се дължат на административен пропуск или на техническа грешка на служители на СГС, но това не заличава факта, че разпореждането на съда касае формално различна искова молба и не може да бъде пренасяно механично върху всяка друга представена за вписване искова молба.

Наистина, в мотивите към т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, е посочено, че „не се изисква нарочен акт на съда за извършване на вписването“. Това означава, че обсъдените че по- горе несъответствия между съпроводителното писмо и исковата молба нямат съществено значение и сами по себе си не препятстват вписването на последната. В такъв случай, обаче, не важи изключението, на което се позовава жалбоподателят, че съдията по вписванията е обвързан от разпореждането на съда за вписване на исковата молба, а вместо това, съгласно същите мотиви, на общо основание „… съдията по вписванията е задължен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл. 6 ПВ 3

(чл. 12, ал. 1 изр. 2 ПВ)“.

Като част от тази проверка, съдията по вписванията следва да се увери, че е внесен пълният размер на дължимата за вписването държавна такса, тъй като, видно от мотивите към т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК „може да бъде отказано вписване ако не е внесена дължимата за това такса“. В случая е налице именно тази хипотеза, поради следните съображения:

Съгласно чл. 2, ал. 1, изр. първо от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв. Начинът на формулиране на разпоредбата предполага наличие на предходно определяне на цената за таксуване на акта, от което съдията по вписванията е обвързан и което е релевантно за определяне на държавната такса за вписването. Това тълкуване на разпоредбата съответства на обстоятелството, че на вписване подлежат вече създадени и породили своите правни последици актове, чиято цена и изисквания за валидност са проверени и установени от други компетентни органи, а съдията по вписванията не разполага с правомощие да променя и актуализира тези техни параметри. Поради това цената, въз основа на която следва да се определи държавната такса за вписването, е цената на таксуване на акта, но не и цена, която да бъде определяна ad hoc за целите на вписването. Изключение от горния принцип се съдържа в изречение второ на така цитираната разпоредба, съгласно което „когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси“. В настоящия случай тази цена не е указана, т.е. е допустимо, съдията по вписванията да я определи въз основа на Приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси. Видно от съдържащите се в него разпоредби, за целта е била необходима данъчната оценка на имота в съдебния район на РСПирдоп. Противно на поддържаното в частната жалба, обаче, с подаденото заявление за вписване заявителят не е представил удостоверение за данъчна оценка, респ. такова не се открива в преписката. Поради това следва да се сподели изложеното от съдията по вписванията, че тази липса създава обективна невъзможност за таксуване на акта и води до принципна неопределяемост на действително 4 дължимата такса.

Ако за достоверна се приеме едностранно посочената в исковата молба данъчна оценка на имота от 18833,30лв., то съгласно цитираната по- горе разпоредба на чл. 2, ал. 1 от ТДТСАВ размерът на дължимата такса за вписването е 18,83лв. В случая по делото има данни за внесена такса от 18,00 лв., т.е. не в пълния дължим размер. При това, както се посочи погоре, съдията по вписванията е имал право да откаже поисканото вписване. Същевременно, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, той не е имал възможност да оставя заявлението без движение и да дава указания за отстраняване на тази нередовност – било чрез представяне на доказателства за цената, по която е таксувана исковата молба, или чрез довнасяне на дължимия размер от таксата за вписване.