Решение № 248 от 20.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Стара Загора, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20235501000159 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Б. Ж. В. срещу решение № 58/02.02.2023г., постановено по гр.д №2413/2021 г. на РС-*.

Решението се обжалва изцяло. Предмет на производството е претенция за дължимо възнаграждение по договор за управление. Излагат се съображения за неправилност на решението относно договора с искане да бъде отменено това решение и да бъдат уважени предявените искове. Направено е възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се взема становище, че жалбата е неоснователна, прави се искане да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

От представения по делото Договор за управление на „А.“ЕООД, гр.* от 09.01.2007г. се установява, че страни по същия са ищеца като управител и ответното дружество като доверител /принципал/. В чл. 7 на същия е определено месечно възнаграждение на управителя в размер на 200 (двеста) 1 лева. Възнаграждението е за сметка на дружеството и се изплаща най-късно в последния работен ден на месеца, за който се дължи.

С протокол от 01.06.2021 г. за взето решение от едноличния собственик на капитала на „А.” ЕООД /приложен на стр. 11 от делото/, Б. Ж. В., с ЕГН ********** да бъде освободен като управител, считано от 01.06.2021 г., на Дружеството по негово желание, съгласно депозираната молба до ЕСК.

От трудов договор № 1 от 16.05.2011 г. се установява, че страни по същия са Земеделски производител А.Р. като работодател с представител и ищеца Б. Ж. В. като работник, по силата на който последният е назначен като агроном.

От представения протокол за еднолично решение на ответното дружество от 16.05.2011 г./ л.41/ се установява, че дружество дава съгласие управителя Б. Ж. В. да бъде назначен на трудов договор като агроном в предприятието на Земеделски производител А.Р., въпреки че последният извършва дейност, покриваща тази на дружеството. С назначаването на Б. Ж.

В. като агроном на трудов договор при ЗП А.Р. да се приеме, че не се нарушават изискванията на чл. 142 от Търговския закон, както и, че Б. Ж. В. може да продължи да бъде вписан в ТР като управител на „АТО“ ЕООД. Във връзка с горното и определеното трудово възнаграждение като агроном, то считано от датата на подписване на новия трудовия договор и на взимане на настоящото решение - 16.05.2011 г. да се преустанови заплащането на основно възнаграждение като управител, така и допълнителното месечно възнаграждение на Б. Ж. В., съгласно чл.7 от Договор за управление на „А.“ ЕООД от 09.01.2007 г.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Румяна Д. Писанова.

От показанията на свидетелката Писанова се установява, че работела като счетоводител от 2007 г. при ответното дружество. Ищецът го познавала ,,в ролята на агроном“, от момента на назначаването й като счетоводител до 16.05.2011 г. След 16.05.2011 г. заел длъжността агроном в Земеделски производител А.Р.. Знаела, че от същата дата ищецът вече не представлявал дружеството „А.“ ЕООД. Била запозната и с едноличното решение на собственика на капитала. Формалната му роля била прекратена през май 2011 г. Работела като счетоводител и при Земеделски производител А.Р.. Заявява, 2 че за целия период, повече от 25 г., и за двете дружества. Заявява, че с Б. взаимоотношенията били изцяло в качеството на агроном.Твърди, че никога не са обсъждали с ищеца управленски функции, същият никога не е взимал управленски решения и не е упражнявал представителна власт. Във взаимоотношенията с клиенти, с доставчици, в институции, за всичко участвал само А.Р.. Ищецът изпълнявал единствено функцията на агроном.

През 2021 г. ищецът ,, повдигна въпрос за тези 200 лева., след като напуснал ЗП А.Р.“. Сочи, че нямала основание да начислява суми, нито пък да изготвя хонорарна сметка за възнаграждение като управител. По договора за управление до 16.05.2011 г. начислявала суми като управител, приравнени на трудовото възнаграждение, нищо общо със сумата, която се претендирала. На 16.05.2011 г. преназначили ищеца като агроном в ЗП А.Р. по трудов договор.

Същият изпълнявал функцията на агроном и в двете дружества.

От заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно дадено се установява, че законната лихва за всяко едно от вземанията на ищеца по договора за управление за периода от първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението до 30.07.2021 г. е общо в размер на 1122,58 лв.

(хиляда сто двадесет и два лв. 58ст.). Вещото лице уточнява, че при проверката в счетоводството на ответника "А." ЕООД не е установено начисляване на суми по трудови, извънтрудови и служебни правоотношения на лицето Б. Ж. В. за периода 01.07.2018г.- 31.05.2021 г. и няма отразени задължения към физическото лице Б. Ж. В.. Въз основа на Договор за управление на „А.“ЕООД, гр.* от 09.01.2007г. ищецът е управлявал и представлявал ответното дружество, до 31.05.2021 г., когато с решение на едноличния собственик на капитала на дружеството ищецът е освободен. За претендирания в исковата молба период 01.07.2018г. – 31.05.2021 г. ищецът е следвало да получава по 200.00 лв. месечно, на основание чл.7 от раздел V на договора за управление, платимо най- късно в последния работен ден на месеца, за който се дължи или общо 7000,00лв. (седем хиляди лева), изчислени в таблицата по т.1.

От допълнителното заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно се установява, че ,,А.‘‘ ЕООД не е задължено към физическото лице Б. Ж. В.. Няма данни за начислявани дължими суми към В. по разчетните сметки на дружеството през 3 процесния период от 01.07.2018г. до 31.05.2021 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него дружество, възниква от избора на управителя; това правоотношение не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 7 от ТЗ следва да е писмен. Този договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Тъй като основните правомощия на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за възлагане на управлението неговите права само се конкретизират, като могат да се уговорят и размера на възнаграждението му, определено от общото събрание, начина на плащането му, размера и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и пр., но без това да превръща създаденото мандатно правоотношение в трудово дори когато договорът е озаглавен "трудов". В същия смисъл и решение № 204 от 28.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 983/2014 г., IV г. о. , Решение № 223 от 5.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2016 г., IV г. о., ГК.

Характеристиката на договора за управление и поетите с него права и задължения имат облигационен характер и по отношение на него са приложими общите правила на гражданското и търговското право, а не нормите на трудовото законодателство. Ето защо, независимо от начина, по който е наименован от страните, договорът за възлагане на управлението на търговско дружество създава мандатно правоотношение между търговското дружество и неговия управител, като споровете за заплащане на обезщетения по този договор не са трудови, а предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД .

В настоящия случай межди страните не е спорно, че е налице Договор за управление на „А.“ ЕООД, гр.* от 09.01.2007г. и че страни по същия са ищеца като управител и ответното дружество като доверител/принципал.

4

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 72/30.06.2010 г. по т. д. № 740/2009 г ., на I т. о., решение № 306/25.06.2012 по гр. д. № 1387/2011 г. на IV г. о., решение № 147/11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на II т. о. и решение № 204/28.07.2014 г. по гр. д. № 983/2014 г . на IV г. о., сключването на такъв договор, с правна характеристика на договора за поръчка, е предвидено от законодателя с приемането на ЗИД на ТЗ /ДВ, бр.

58/2003 г. / и има за цел конкретизиране на редица права и задължения на управителя- например, начин на изплащане на възнаграждението, ползване на отпуск, регламентиране на различни видове обезщетения и др. В част от посочените по-горе съдебни решения на ВКС се приема, че при предсрочно прекратяване действието на договора за възлагане управлението поради оттегляне на поръчката по смисъла на чл. 287, пр. 2 ЗЗД , не би могло да се поставя въпрос за виновно договорно неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал.

1 ЗЗД.

Сключването на трудов договор № 1 от 16.05.2011 г. се подчинява на правилата, уредени в Кодекса на труда и не е от категорията прекратителни основания на мандатното отношение, като в тази връзка възраженията на ответника, че е ищецът е назначен на длъжност ,,агроном‘‘ в друго предприятие са ирелевантни.

Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 4 ТЗ, овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър, т. е. свободата на общото събрание да освободи управителя по всяко време, съответно да избере нов управител е императивно уредена от законодателя. Именно това е момента на прекратяване на договора за поръчка.

По делото е установено, че с протокол от 01.06.2021 г. е взето решение от едноличния собственик на капитала на „А.” ЕООД / приложен на стр. 11 от делото/, Б. Ж. В., с ЕГН ********** да бъде освободен като управител, считано от 01.06.2021 г., на Дружеството по негово желание, съгласно депозираната молба до ЕСК, което обстоятелство е вписано в ТР.

Именно това е момента на прекратяване на мандатното правоотношение и до този момента се дължи възнаграждението, уговорено в чл. 7 от Договор за управление от 09.01.2007 г.

Взетото решение в представения протокол за еднолично решение на 5 ответното дружество от 16.05.2011 г. не е вписано в ТР. Не са представени доказателства от ответника, същото да е достигнало до знанието на ищеца, поради което не може да се приеме, че е обективирана валидна воля за прекратяване на мандатно правоотношение.

Поради горното, ответникът дължи на ищеца заплащане на процесните суми за възнаграждение за период 01.07.2018 г. – 31.05.2021 г. в размер на 7000,00лв. (седем хиляди лева), изчислени в таблицата по т.1. и законна лихва в размер на 1122,58 лв., съгласно заключението на назначената по делото съдебносчетоводна експертиза.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

По разноските:

По гр.д. № 2413/2021 г. по описа на РС – Стара Загора:

На основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 1 280 лева.

По в.т.д. № 159/2023 г. по описа на ОС – Стара Загора:

Въззиваемият следва да заплати на въззивника сумата от 500 лева, представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. Стара Загора РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 58/02.02.2023г., постановено по гр.д №2413/2021 г. на РС-*, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА А. ЕООД, със седалище и адрес на управление град ***, ЕИК *** да заплати на Б. Ж. В., ЕГН **********, с адрес град *, улица „***", *** сумата от 7 0 0 0 (седем хиляди) лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 09.01.2007 г. за управление на търговското дружество за периода от м. юли 2018 г. до м. май 2021 г., мораторни лихви в общ размер на 1065,18 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 02.08.2021 г. до окончателното й плащане.