Определение № 20474 от 02.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20474 гр. София, 02.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20261110103964 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца *** срещу ответниците „*** и „***, с която са предявени претенции за осъждане на ответниците да му платят съответно 20,76 € – платено в повече от главницата по Договор за паричен заем № *** г., сключен с първия ответник, който се поддържа, че е нищожен, и 128,54 € – платено възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция № *** г., сключен с втория ответник, който се поддържа, че е нищожен, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете посочени сума за периода от датата на подаване на исковата молба – 13.02.2026 г., до окончателното плащане

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с първия ответник Договор за паричен заем № *** г., с който на ищцата били отпуснати 800 лева потребителски кредит, при условие да ги върне на равни вноски за 12 седмици в размер на по 70,05 лева всяка, като с това заплати възнаградителна лихва от 40 % годишно, като в договора е посочен ГПР от 45,84 %. В чл. 4 от договора се изисквало ищецът да предостави до три дена от сключването на договора обезпечение чрез намерени от ищцата поръчители или учредена банкова гаранция, а ако не бъдат намерени такива, то първият ответник сам щял да си посочи друго дружество – гарант, което да обезпечи договора. В същия ден поради задължение по третата алтернатива ищецът сключил с втория ответник другия оспорен договор – Договор за предоставяне на гаранция № ***г., с който последният се съгласил да поръчителства на ищцата по договора с първия ответник възмездно, като за това ищцата му заплати 251,40 лева възнаграждение на вноски, платими с тези на кредита, като парите се заплащат на първия ответник. Излагат се доводи, че поради връзката между двата договора това възнаграждение е следвало да се включи в ГПР по договора за кредит, което не е направено, поради което същият е нищожен, включително и поради това, че за да се сключи договорът е използвана заблуждаваща търговска практика, а също така и защото не са посочени компонентите, от които е изчислен ГПР. Нищожен бил и договорът за поръчителство, тъй като с него основният кредитор целял да заобиколи 1 задълженията си за предварителна проверка на кредитоспособността на ищцата, като обезпечението всъщност покривало разходи по кредита и целяло да ги увеличи, а също така договорът бил нищожен като обезпечаващ нищожна сделка. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „***, с който предявените срещу него искове се оспорват като нередовен и неоснователни.

Искът не бил редовен, защото нямало пълномощно. Поддържа се, че правилата за неравноправните клаузи се прилагали по специален начин към кредитните договори, като това изключвало основателност на иска, а тъй като законът изрично предвиждал хипотези на последици от неправилно посочване на ГПР, не можело само на това основание целият договор за кредит да се обявява за нищожен. В договора били посочени лихвен процент и ГПР и те отразявали първоначалните му условия, като сключването на допълнителен договор от ищцата не можело да означава, че разходите по този договор се включват в ГПР. Те не били известни към момента на сключване на договора, затова не се включвали в ГПР. Потребителят бил запознат с всичките си задължения и не бил подведен. Обезпечението на вземането по договора било необходимо с оглед на поетия от ответника риск и не можело да се смята за недействително. По иска за връщане на даденото без основание се оспорва дружеството да е получило от ищцата 184 лева, тъй като част от парите са отишли към втория ответник за неговото възнаграждение. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски и възразява за прекомерност на тези на ищцата.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „***, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, евентуално – като неоснователен. В случая ищцата бил платила цялото възнаграждение на втория ответник, поради което нямал интерес да води установителен иск, а можело да води само осъдителен такъв за връщане на платеното, а и освен това била налице злоупотреба с права. По същество искът бил неоснователен, защото ищцата сама се била съгласил да сключи договора, с който вторият ответник да стане поръчител по договора с първия, като за това да получи пари. Законът за потребителски кредит не се прилагал, тъй като не бил относим към договори за платено поръчителство. Договорът имал ясна цел и обезпечавал задължение по действителен договор за кредит, като страните били договори възнаграждението индивидуално и ищцата се съгласил с това.

Ищцата не бил подведена и знаела за какво се задължава. Иска се прекратяване на спора по исковете срещу втория ответник, евентуално – отхвърлянето им. Претендират се разноски. Оспорва се ищцата да има право да ползва безплатна адвокатска помощ.

Съдът намира, че са предявени срещу първия ответник осъдителен иск с правна квалификация чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр , и срещу втория – с правна квалификация чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, и чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е 2 длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че ищецът е сключила с първия ответник Договор за паричен заем № *** г., с който на ищцата били отпуснати 800 лева потребителски кредит за връщане за 12 седмици на вноски по 70,05 лева всяка, като в договора е посочен ГПР от 41,21 %, и в чл. 4 от същия е уредено задължение на ищцата да учреди обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция в 3-дневен срок от сключване на договора, и че ищецът е сключил с втория ответник Договор за предоставяне на гаранция № *** г., с който последният се е съгласил да обезпечи договора за кредит, а в чл. 3, ал. 1 от този договор е предвидена цена за осигуряване на поръчителството от 251,40 лева; че ищцата е платила по договорите общо 1092 лева, според условията им. Съдът посочва на страните, че му е известно служебно от направена справка по чл. 23, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, че двамата ответници са свързани лица – първият ответник е едноличен собственик на капитала на втория.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба.

Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: поисканата от ищцата счетоводна експертиза, тъй като същите не са необходими на този етап за правилно разрешаване на делото.

Настоящият съдебен състав намира, че възражението за нередовност на исковете, направено от ответниците, е частично основателно – пълномощно за адвоката на ищеца има на лист 6 в оригинал, но не е платена такса по втория иск, за което на ищеца трябва да се дадат указания да я довнесе (за всеки ответник се събира отделна такса), а ако това не стане, делото ще бъде прекратено по съединения иск, като за икономия следва да се насрочи.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 47235/13.02.2026 г.

УКАЗВА на основание чл. 129, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 129, ал. 2 ГПК на ищеца * * * да представи в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане доказателство за платена по сметка на Софийския районен съд – с IBAN:BG78 CECB 9790 3143 8974 01 , държавна такса в размер на още 25,56 € (двадесет и пет евро и 56 цента).

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ делото ще бъде прекратено в частта за иска срещу втория ответник „***.

ПРЕПИС от отговорите на исковата молба и приложенията към тях да се изпрати на ищеца на посочения електронен адрес в исковата молба.

3

НАСРОЧВА гражданско дело 3964 по описа за 2026 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 15 юни 2026 г. от 14:20 часа, за която дата и час да се призоват страните само по електронен път.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.

146 ГПК:

Предявени са субективно съединени при условия на кумулативност осъдителни искове за заплащане на недължимо платеното по недействителни договори с правна квалификация чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр – за иска срещу първия ответник, и чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл.

26, ал. 2, предл. второ ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, и чл.

26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД – срещу втория.

Първият иск се уважава, ако съдът установи, че ищцата е платила сума в повече от главницата по сключен с първия ответник договор за кредит, в който не са посочени лихвен процент и ГПР, или ГПР е неправилно посочен, или лихвата е изчислена неправомерно висока, или поради заблуждение относно действителния ГПР договорът е сключен по този начин.

Исковете срещу втория ответник ще се уважат при уважаване на иска срещу първия ответник, или ако се установи, че договорът е сключен с цел да увеличи възнаграждението по договора за кредит, без реално да го обезпечава, ако се установи, че ищецът е платил на втория ответник.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че ищецът е сключила с първия ответник Договор за паричен заем № *** г., с който на ищцата били отпуснати 800 лева потребителски кредит за връщане за 12 седмици на вноски по 70,05 лева всяка, като в договора е посочен ГПР от 41,21 %, и в чл. 4 от същия е уредено задължение на ищцата да учреди обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция в 3-дневен срок от сключване на договора, и че ищецът е сключил с втория ответник Договор за предоставяне на гаранция № *** г., с който последният се е съгласил да обезпечи договора за кредит, а в чл. 3, ал. 1 от този договор е предвидена цена за осигуряване на поръчителството от 251,40 лева; че ищцата е платила по договорите общо 1092 лева, според условията им.

ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК за СЛУЖЕБНО ИЗВЕСТНИ НА СЪДА следните обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: двамата ответници са свързани лица – първият ответник е едноличен собственик на капитала на втория.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: че формулировките на договора са в състояние да го заблудят.

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят 4 възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането на ищеца за назначаване на счетоводна експертиза.

УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – ***, че ако нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за отхвърляне на иска.

УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.