Решение № 3525 от 09.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3525 гр. Пловдив, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330107159 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. А. К., с която е предявила срещу А. Я. С. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1576 лв., представляваща половината от заплатената от ищеца сума в размер на 3152 лв. за погасяване на задължения по Договор за кредит за текущо потребление от ****** г., с която сума ответникът в качеството й на наследник на Я. А. С. – кредитополучател, се е обогатила, ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба -16.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че с ответницата са наследници на покойния й ****** Я. А. С., починал на ****** г., като притежават равни права на наследяване. Твърди се, че приживе Я.

С. е сключил с „Банка ДСК“ АД договор за кредит за текущо потребление за сумата от 4700 лв., със срок на издължаване на кредита от 20 месеца. Сочи се, че след смъртта му ищцата и ответницата получили писмо от банката, с което били уведомени за остатъчния размер на кредита и били поканени да го погасят. Твърди се, че ищцата е погасила дълга, който е бил в остатъчен размер от 3152 лв. Сочи се, че ответницата, в качеството й на наследник на осн. чл. 60 ЗН дължи половината от сумата, като се твърди, че изтеглената сума не е ползвана за семейни нужди, а изцяло за лични нужди на Сидеров, като част от тази сума била предоставена на ответницата.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба.

Твърди се, че договорът за кредит е сключен с оглед задоволяване на семейни нужди.

Оспорва погасяването на кредита от ищцата, като твърди, че вноските са платени служебно от парите, намиращи се по сметката на наследодателя. Сочи още, че за процесния кредит имало сключена застраховка „живот“ и застрахователят е следвало да поеме остатъчните 1 вноски по кредита. В условия на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата от 1 221, 82 лв. - половината от сумата от 2 443, 63 лв., представляваща изтеглени общо 2 400 лв. от ищцата на ****** г./след смъртта му/ от банкомат от сметката на наследодателя и сумата от 43,63 лв. – покупка на ПОС терминал в магазин „******“. Твърди, че половината от тази сума представлява нейният припадащ се дял от наследството на ***.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото страните не спорят относно обстоятелството, че приживе общият им налседодател в сключил договор за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“ АД на ****** г. за сумата от 4 700 лв.

Съдът намира за безспорно установено и обстоятелството, че ищцата е погасила дължимия остатък по пороцесния кредит, за което свидетелстват представените по делото вносни бележки /л.11-22/, от които е видно, че М. К. е погасявала в периода 05.09.2023 г. – 07.08.2024 г. дължимите вноски по кредита чрез внасяне в брой на дължимата сума в съответния клон на банката. В този смисъл възражението на ответницата за слъжебно погасяване на кредита от сметката на наследодателя се явява неоснователно.

Възражението на ответницата, касаещо отговорността на застрахователя, съдът също намира за неоснователно. От представеното по делото Писмо от „Групама Животозастраховане“ ЕАД /л.87/ се установява, че както банката, така и ищцата са уведомени, че застрахователят не осигурява покритие на риск при смърт вследствие на заболяване, а само вследствие на злополука, поради което нямало основание за плащане по застрахователната претенция.

Основният спорен по делото въпрос се свежда до това за какви нужди е изтеглен кредита от наследодателя по време на брака му – за семейни или за лични на кредитополучателя. В тази връзка следва да се има предвид, че липсва законова презумпция за солидарност на двамата съпрузи по чл. 36, ал. 2 СК при задължения, поети само от единия от тях във връзка със сключен договор за кредит. Този факт подлежи на доказване от страните по делото, като при преценката на събрания по делото доказателствен материал, съдът е изправен пред две взаимноизключващи се версии, поддържани от ангажираните от страните свидетели.

Двама от свидетелите – Й. и Н. поддържат, че около *** на *** г. наследодателят е изтеглил сумата с цел съвместно с ищцата да купят „накуп“ домакински уреди (телевизор, фурна, мултикукър, еър фрайър) за новопостроената къща в с. В. Тази теза обаче не се подкрепя от останалия доказателствен материал, доколкот липсват каквито и да е писмени доказателства (фактури, гаранционни карти, фискални бонове), които обективно би следвало да придружават покупката на скъпи уреди, каквито са посочените от свидетелите. Напротив, от страна на ищцата е представено единственото писмено доказателство за покупка на такъв вид уред – фактура за закупуване на телевизор, която обаче датира от *** г. Това писмено 2 доказателство опровергава твърденията на свидетелите на ответницата, че в края на *** г. тепърва е предстояло закупуването на телевизор и поставя под съмнение факта на закупуването на останалите уреди. В този смисъл показанията на тези свидетели се явяват изолирани и се ценят като целящи да обслужат защитната теза на ответницата на базата на приятелски отношения с нея. Липсата на новозакупени уреди се потвърждава по индиректен, но категоричен начин и от показанията на св. Ю. - съседка от с. В, която е имала пряк и постоянен достъп до дома на семейството (включително е държала ключове за него) и свидетелства, че къщата е била изцяло обзаведена още години по-рано, а нови уреди (като визирания еър фрайър) никога не са се появявали в домакинството.

От показанията на свидетеля А . се установява траен и повтарящ се модел на поведение от страна на пълнолетната дъщеря и ответница по настоящото дело. Същата системно, по няколко пъти в месеца, е изпадала във финансови затруднения и е търсила парични суми както от баща си, така и от съседа им, с обещанието, че „*** ще ги върне“ – ангажимент, който наследодателят неизменно е изпълнявал. Този модел се доказва по безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства – множество Viber съобщения, изпратени от ответницата до нейния баща и до свидетеля. В тях обективираните искания са за наглед дребни суми (20, 30, 50 лв.), но изпращани с интензитет и постоянство, които бележат непрекъснатост в месеците, непосредствено предхождащи тегленето на кредита от 4700 лв. Следва да се отбележи още, че според св. А. Я. С. е изтеглил кредита, защото на А. й трябвали пари, тъй като била болна. Казаното се потвърждава от приложената кореспондеция между ответницата и *** /л.102-103/, откъдето става ясно, че ответницата е била подложена на лечение по повод здравословен проблем и за което е поискала пари от баща си.

Житейската логика сочи, че когато едно лице е подложено на непрекъснат, ежемесечен финансов натиск да задоволява личните потребности на свое пълнолетно дете, което по данни от свидетелите не е имало постоянни доходи или е работило на минимална заплата, това неминуемо води до изчерпване на личния му бюджет и спестявания. Нещо повече, приложената по делото кореспонденция свидетелства за това, че Я. С. е бил във финансово затруднение и трудно е помагал на дъщеря си, доколкото е изчаквал получаване на пенсията си, за да й даде дори наглед дребните суми, от които се е нуждаела тя.

Дори да се допусне хипотетично, че част от изтеглените 4700 лв. са послужили за текущи разходи в дома на наследодателя, то необходимостта от заемането на тази сума от банкова институция е пряка последица от обстоятелството, че личните текущи средства на бащата са били системно отклонявани в посока към ответницата през предходните месеци.

Както отбелязва и св. А., наследодателят се е „принудил“ да изтегли кредит, тъй като собствените му доходи не са му достигали едновременно за поддръжката на къщата и за непрекъснатото даване на пари на А..

От всичко изложено съдът намира, че поводът за изтеглянето на процесния кредит се корени изцяло в моралния, нравствен, но строго личен ангажимент на бащата към неговото дете, извън пределите на съпружеските му отношения с ищцата. Кредитът не е 3 изтеглен за повишаване на благосъстоянието на семейното домакинство, а за компенсиране на финансовия дефицит, натрупан в резултат на системните искания от страна на ответницата.

По изложените съображения съдът намира, че доколкото не се установи процесният договор за кредит да е изтеглен за нужди на семейството, то ответницата отговаря за половината от остатъчния размер на дълга по правилата на чл. 60, ал. 1 ЗН.

По възражението за прихващане:

Наведеното от ответника възражение за прихващане съдът намира за основателно.

От представеното по делото извлечение от банковата сметка на починалия Я. С. за периода ***-*** г. /л.31/ се установява, че след смъртта му, на ****** г., е изтеглена сумата от общо 2400 лв., а на ****** г. е платена сумата от 46,63 лв. на ПОС терминал в магазин „******“, като това обстоятелство не се оспорва от ищцата. С факта на настъпване на смъртта на наследоддателя неговото имущество се трансформира в наследствена маса, право върху която придобиват неговите законни наследници съобразно наследствените им дялове. Оттук следва, че половината от тази сума се следва на ответницата и подлежи на връщане. Двете насрещни вземания следва да се погасят до размера на по-малкото от тях и ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата разликата от 354, 18 лв.

По разноските:

Съобразно уважената част на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца по съразмерност разноски в размер от 99,12 евро.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се дължат разноски, които редуцирани възлизат на 396,41 евро.

Сумите следва да се присъдят в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Я. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. А. К., ЕГН ********** на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 181,09 евро /354,18 лв./, представляваща половината от заплатената от ищцата сума за погасяване на Договор за кредит за текущо потребление от ****** г., след извършено прихващане със сумата от 624, 71 евро /1221,82 лв./, изтеглен от общия на страните наследодател Я. А. С., с която сума ответницата се е обогатила в качеството й на наследник, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.04.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата в размер на 181,09 евро /354,18 лв./ до пълния претендиран размер от 805,80 евро /1576 лв./, поради погасяването му чрез прихващане с вземане на ответника в размер на 624, 71 евро, произтичащо от наследствено правоприемство (1/2 ид. ч.) върху сума, която ищцата е изтеглила на ****** г. и на ****** г.

4 без правно основание от банковата сметка на общия им наследодател Я. А. С..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК А. Я. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. А. К., ЕГН ********** сумата в размер на 99,12 евро, представляваща разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. А. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ А. Я. С., ЕГН ********** сумата в размер на 396,41 евро, представляваща държавна такса в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5