Решение № 2016 от 26.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2016 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100507121 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба на ответниците „Спетема кафе“ ЕООД, М. В.

М. и С. И. М. срещу решение № 78431/06.04.2020г. по гр.д. № 37880/2018г. на СРС, 144 с-в в частта, с която е допуснат до делба недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София, с площ от 1418 кв.м., с номер по предходен план 200, в кв. 8, при квоти по ¼ ид. части за С. М. и М. М.; по ¼ ед. части за Р. Й. Ю. и Л. Д. Ю. и ½ ид. част за „Спетема кафе“ ЕООД.

В жалбата се поддържа, че делбата на процесния поземлен имот е недопустима, по арг. от т. 1, б. „е“ от ППВС № 2/82г., съгласно която не може да се допусне делба на парцели, в които е изградена етажна собственост. Сочи се, че дори да се приеме, процесният поземлен имот е за ниско жилищно застрояване, делбата е недопустима по смисъла на т.1, б. „в“ от ППВС № 2/82г., тъй като е застроен с четири самостоятелни сгради, в които съсобствеността е при различни квоти, а има и части от сгради, които принадлежат само на някои от съделителите. Въззивниците молят съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска за делба на процесния недвижим имот.

Въззиваемите – ищци Р. Й. Ю. и Л. Д. Ю. оспорват жалбата в депозиран писмен отговор и молят съда да потвърди решението в обжалваната част.

1

По делото е депозирана и въззивна жалба от „Спетема кафе“ ЕООД, М. В. М. и С. И. М. срещу решение № 29231155/21.10.2020г. на СРС, 144 с-в, поправено с решение № 59155/05.03.2021г. по гр.д.№ 37880/2018г. на СРС, 144 с-в, с което е оставена без уважение молбата им по чл. 250 ГПК за допълване на решение № 78431/06.04.2020г. в частта досежно молбата на Р. Й. Ю. и Л. Д. Ю. с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК. В жалбата се поддържа, че когато съдът е сезиран с искане по чл.

344, ал. 2 ГПК, е длъжен да се произнесе по него и няма право да отлага това свое задължение за следваща фаза на делбата, независимо, че произнасянето не се ползва със сила на присъдено нещо и има временен характер. Жалбоподателите излагат доводи, че искането по чл. 344, ал. 2 ГПК е частично недопустимо – за периода от предявяване на иска за делба до влизане в сила на решението по допускане на делбата, а за останалия период е неоснователно. Молят съда да отмени решението по чл. 250 ГПК и да отхвърли претенцията на ищците като частично недопустима и изцяло неоснователна, с присъждане на разноски за това производство.

Решението в частта за допускане до делба на описаните в него сгради, между посочените страни и квоти, е влязло в сила, като необжалвано.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства съобразно правомощията си на въззивна инстанция, приема за установено следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че двете атакувани решения са валидни и процесуално допустими.

При преценка правилността на първоинстанционното основно решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, в обжалваната част, с която е допуснат до делба недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София, с площ от 1418 кв.м., въззивният съд намира следното:

Основателно е оплакването на въззивниците, че делбата на процесния имот е недопустима, тъй като има статут на обща част на ЕС.

За да допусне делбата на процесния имот, СРС е приел, че общата площ на застрояването в имота е 555 к.м., поради което, при съобразяване на общата площ на имота от 1418 кв.м., е приел, че могат да се обособят два бъдещи УПИ, при спазване на нормата на чл. 19 ЗУТ.

От представените в първоинстанционното производство доказателства и приетото заключение на СТЕ е установено по делото, че в процесния поземлен имот, находящ се в урбанизирана територия, са построени допуснатите до делба с влязлата в сила част на първоинстанционното решение сгради: сграда с идентификатор ***, с площ от 168 кв.м. и сграда с идентификатор ***, с площ от 46 кв.м., представляващи съгласно нот. акт за собственост склад № 1 за сурово и 2 печено кафе, целия с РЗП от 325. 30 кв.м; сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 204 кв.м., представляваща съгласно нот. акт за собственост склад № 2 за сурово и печено кафе и четириетажна административна сграда, от която първи и втори етаж са собственост на въззивника – ответник „Спетема кафе“ ЕООД, а трети и четвърти етаж са придобити в съсобственост от съделителите – физически лица в режим на СИО съответно за ищците и ответниците и са допуснати до делба между тях. Първи и втори етаж от четириетажната сграда не са предмет на делбата.

Съгласно представените по делото нот. акт за покупко-продажба № 175, дело № 6885/97г. на нотариус Р. и нот. акт за покупко-продажба № 42, дело № 42/2000г. на нотариус Стойкова, вторият и третият етаж от процесната четириетажна сграда са придобити съответно от „Спетема кафе“ ООД /втори етаж/ и съделителите – физически лица /трети етаж/, заедно с 1/2 ид. част от общите части на сградата и заедно с по 1/2 ид. част от дворното място за всеки обект. В двата цитирани нотариални акта, които легитимират всички съделители като собственици/съсобственици на отделните обекти в четириетажната сграда, като най-рано съставен нотариален акт, легитимиращ продавача по двете сделки, се сочи НА № 45/95г. Следователно това е най-ранният установен по делото момент на възникване на етажната собственост по отношение на четириетажната сграда, като към този момент складовите постройки не са били съществуващи. Съгласно представените по делото доказателства, складовете са узаконени и въведени в експлоатация през 2003г. – 2004г., след възникване на етажната собственост. Следователно мястото има статут на обща част по предназначение по смисъла на чл. 38 ЗС, като обслужващо обекти от четириетажната сграда, поради което делбата му е недопустима, по арг. от чл. 38, ал. 3 ЗС и указанията за съсобствени парцели в т. 1, б.“е“ от ППВС 2/82г., съответно приложими за поземлени имоти в урбанизирана територия.

Обстоятелството, че мястото е индивидуализирано като придаваема част само към два от обектите в четириетажната сграда, а не към всички обекти в нея, не налага различен извод, тъй като в случая всички собственици на обекти в четириетажната сграда /съделителите по делото/ притежават идеални части от мястото. В практиката на ВКС се приема /напр. решение № 71/25.05.2017г. по гр.д. № 3936/2016г. на ВКС, І ГО; решение № 28/01.02.2012г. по гр.д. № 331/2011г. на ВКС, ІІ ГО/, че правилото на чл. 38, ал. 3 ЗС се прилага само в случаите, при които етажните собственици притежават идеални части от дворното място, които съответстват на предвиденото в чл. 40, ал. 1 ЗС. Съгласно цитираната практика на ВКС, когато в мястото има сграда в режим на етажна собственост, но не всички собственици на самостоятелни обекти притежават идеални части от дворното място, а наред с това идеални части от дворното място притежава и лице, което няма вещни права върху самостоятелен обект в сградата, дворното място няма статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и подлежи на делба. Настоящият казус не е такъв, тъй като всички собственици на 3 самостоятелни обекти в четириетажната сграда притежават идеални части от мястото и не е налице право на собственост върху идеални части от мястото от лице, което не е етажен собственик. Поради това в случая факта, че не са посочени прилежащи идеални части към първия и тавански етаж от сградата, не се отразява на статута на мястото като обща част.

Обстоятелството, че впоследствие в издадените констативни нотариални актове №№ 94/2005г. и 95/2005г. мястото е описано като обикновена съсобственост при равни квоти между въззивното дружество от една страна и съделителите – физически лица, от друга, също не налага различен извод, тъй като издаденият констативен нотариален акт не може да дерогира вече възникналия статут на мястото на обща част на етажната собственост. Отделно от това, констативните нотариални актове №№ 94 и 95 /2005г. имат констативно действие само по отношение на правото на собственост върху описаните в тях складови помещения. По отношение на недвижимите имоти, придобити на основание покупко-продажба /самостоятелните обекти от четириетажната жилищна сграда/, издаването на последващ констативен нотариален акт е без правно значение. Поради това не се налага различен извод и от възникналата впоследствие и хоризонтална етажна собственост между всички съсобственици на земята по отношение на складовите постройки.

По изложените съображения, ½ идеална част от мястото е прилежаща към втори етаж от сградата, собственост на „Спетема кафе“ ЕООД, който въобще не е предмет на настоящото производство и само на това основание исканата делба на процесния имот не може да бъде допусната, респ. така предявеният иск за делба на цялото място е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид гореизложеното, решението в обжалваната част за допускане до делба на процесния поземлен имот следва да бъде отменено и вместо него постановено ново за отхвърляне на иска за делба.

По жалбата срещу решението по чл. 250 ГПК:

С обжалваното решение СРС е оставил без уважение молбата на ответниците, обективирана във въззивната жалба, за допълване на основното съдебно решение в частта досежно молбата на ищците с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК.

В мотивите на обжалваното решение се сочи, че е направено от ищците искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за разпределение на ползването на имотите до окончателното извършване на делбата, считано от датата на подаване на исковата молба. Изложени са мотиви, че разпределението се извършва най-рано с решението по допускане на делбата и може да бъде променено при промяна на обстоятелствата, но съдът не е длъжен да се произнесе с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК по тази привременна мярка, а може да се произнесе в по-късен етап, вкл. и с крайния акт по извършване на делбата.

4

С оглед изложеното, в обжалвания акт не е налице произнасяне по същество по искането по 250 ГПК, а постановеният акт има характер на определение, с което молбата по чл. 250 ГПК е оставена без разглеждане. При така изложеното, въззивният съд не може да се произнесе по същество на искането по чл. 344, ал. 2 ГПК.

Основателно е оплакването в жалбата, че независимо, че направеното искане за разпределение на ползването на делбените имоти касае привременна мярка и произнасянето на съда не се ползва със сила на присъдено нещо, при направено изрично искане за допълване на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК с произнасяне по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, молбата по чл. 250 ГПК не може да бъде оставена без разглеждане с мотивите в обжалвания акт, а съдът дължи произнасяне по същество по искането за допълване, каквото в случая в мотивите на обжалвания акт липсва. В конкретния казус първоинстанционният съд въобще не се е произнесъл по същество по реда на чл. 250 ГПК, независимо от постановения диспозитив за оставяне на молбата по чл. 250 ГПК без уважение. С оглед изложеното, обжалваният акт, имащ характер на определение за оставяне на молбата по чл. 250 ГПК без разглеждане, следва да бъде отменен и делото върнато на СРС за произнасяне по същество на искането за допълване на решението за допускане на делбата, чрез преценка на допустимостта и основателността на искането на по чл. 344, ал. 2 ГПК.

По разноските: При отхвърляне на иска за делба, разноски в първата фаза на делбата се дължат по общото правило на чл. 78 ГПК, но в случая такива не са поискани във въззивната жалба срещу основното решение и до приключване на устните състезания и поради това не следва да бъдат присъдени. Налице е искане за присъждане на разноски само в жалбата срещу решението по чл. 250 ГПК, като са доказани направени разноски в размер на 25 лв. за държавна такса, които следва да бъдат присъдени на въззивниците, с оглед изхода на делото.