Решение № 823 от 16.06.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 823 гр. Пловдив , 16.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330201637 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Максима България“ ЕООД, ЕИК: 131324923, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 247, ет. 2, представлявано от управителя П.П.П. против Наказателно постановление № К-0051223 от 19.01.2021 г., издадено от Т. Д. Д. – ***, с което на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 68в вр. с чл. 68д, ал. 1 предл. 1 вр. с чл.

68г, ал. 4 от ЗЗП.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди, че продуктите, при които е установено несъответствие между измерения и обявения с етикета грамаж, представляват предварително опаковани продукти по смисъла на Закона за измерванията. Поддържа, че продуктите се доставят с предварително определен на опаковката грамаж, а за лицето, което ги продава, да съществува забрана да променя характеристиките им, сред които е и техният грамаж. Взема становище, че не е налице нелоялна търговска практика, тъй като не жалбоподателят е определил грамажа на продаваните стоки, а производителят, който предварително е измерил, опаковал продуктите и поставил на опаковката нетен грамаж и количество в суров и изпечен вид. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност претендира да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение, тъй като поведението му се изразява единствено в това да възприеме описаната от производителя информация на 1 опаковката. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна се представлява от адв. В. К., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира поведението на жалбоподателя да се квалифицира от правна страна като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Намира нарушението за доказано по делото, а възраженията на жалбоподателя счита за неоснователни. Взема становище, че жалбоподателят е следвало да посочи на етикета различно количество от обявеното от производителя, което да обозначава на потребителя грамажа на изделието след неговото изпичане, а не в суров вид.

Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Максима България“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 16.02.2021 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне на препис от НП, а жалбата е подадена на 23.02.2021 г. чрез административнонаказващия орган (АНО), поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 28.09.2020 г. в Регионална дирекция Пловдив при КЗП постъпила жалба от потребител, която била заведена с вх. № П-03-1495/28.09.2020 г. В жалбата се твърдяло, че на 23.09.2020 г. потребителят посетил магазин „Тмаркет“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 3, като си закупил 1 брой пърленка. Твърдяло се още, че на етикета на щанда и в касовия бон бил посочен грамаж на пърленката от 120 грама, но при претеглянето й на кантара се установило, че тя тежала 96 грама.

По така подадения сигнал на 14.10.2020 г. била извършена проверка в същия магазин „Т-маркет“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 3, стопанисван от дружеството жалбоподател „Максима България“ ЕООД, от служители на Регионална дирекция - Пловдив при КЗП. В проверката участвала и свид. С. А. А. – ***.

На място била извършена контролна покупка на произволно избрани продукти, включително на пърленка. За извършената покупка на касата бил издаден фискален бон № 45078/14.10.2020 г. При проверката закупените продукти били претеглени на кантара, намиращ се на щанда за хляб и хлебни изделия. На щанда били изложени за продажба бял земел, земел със семена, бяла франзела, царевичен хляб, хляб с квас, багета, пърленка, банички, вита 2 баничка със сирене, бюрек със сирене, форнети, пица, донати 4 вида и други, с обявени цени в български лева на етикети, поставени пред тях в топлата витрина.

Продуктите представлявали запечени на място полуфабрикати, получавани в дълбоко замразен вид, предварително опаковани от производителя, който обозначавал върху опаковката нетното количество в суров вид и след изпичане.

По време на проверката свид. А. претеглила първо един брой пърленка, като на кантара било изписано тегло 0,090 кг. Измерена била още една пърленка, като кантарът отчел 0,096 кг. На етикета на пърленката били посочен грамаж от 120 грама, цена от 0,59 лева, цена за 1 кг от 4,92 лева и баркод: 260239000005. На етикета на франзела симид бяла било изписано 110 грама, цена за 1 брой - 0,35 лева, цена за 1 кг - 3,18 лева и баркод:

20922225000001. При претегляне на царевичен хляб било измерено, че тежи 214 грама, а на етикета било посочено 220 грама. Претеглен бил и земел симид бял. Количеството изписано на кантара било 0,062 кг, а на етикета било посочено 60 грама. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № К-2675718/14.10.2020 г.

На 03.11.2020 г. упълномощен представител на жалбоподателя се явил в Регионална дирекция Пловдив на КЗП и представил справка-извлечение за периода от 01.09.2020 г. до 14.10.2020 г. за продадените количества от франзела симид бяла – 110 грама, хляб царевичен – 220 грама, симид бял – 60 грама, пърленка – 120 грама, както и справка за доставки на посочените артикули.

На 17.12.2020 г. свид. А. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № К-0051223 против дружеството жалбоподател, в присъствието на негов пълномощник и на двама свидетели.

Препис от акта бил връчен срещу разписка на пълномощника на жалбоподателя.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. С. А. А.. От тях се установяват времето, мястото на извършената проверка, както и повода, по който е била инициирана. Изяснява се на следващо място видът на проверените продукти, като всички те са били предлагани за продажба на топлата витрина в магазина и са представлявали изпечени на място хлебни изделия, които жалбоподателят получавал пакетирани и в замразен вид. Установява се и че тези продукти са били претеглени на кантара в магазина, при което 3 свидетелката констатирала несъответствие между количеството (грамажа), обявено на етикета и измереното при проверката. Показанията на свид. А. се ползват с доверие от съда като подробни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от незаинтересован по делото свидетел. Те са и проверени, като намират подкрепа в събраните писмени доказателства.

Описаната фактическа обстановка съдът установява и от събраните и проверени по делото писмени доказателства: констативен протокол № К267578/14.10.2020 г.; протокол за проверка на документи № К-0131609 от 17.12.2020 г.; протокол за проверка на документи № К-0128984 от 03.11.2020 г.; протокол за проверка на документи № К-0128977 от 27.10.2020 г.; фактура № 0000102515/14.09.2020 г. с получател „Максима България“ ЕООД и доставчик

„Хебър“

ЕАД

Пловдив; приемателен протокол

№

47232099/10.09.2020 г.; приемателен протокол № 47230448/03.09.2020 г.; фактура № 2000057586/02.09.2020 г.; приемателен протокол № 47236923/01.10.2020 г.; фактура № 2000057850/01.10.2020 г.; приемателен протокол № 47238544/08.10.2020 г.; фактура № 2000057907 от 07.10.2020 г.; сигнал с вх. № П-03-1495/28.09.2020 г. по описа на КЗП, РД Пловдив; фискален бон № 45078 от 14.10.2020 г. В същите не се съдържат съществени противоречия, като от тях се доказват приетите за установени от съда факти.

От Заповед № 676/21.08.2019 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, действащо в рамките на своята материална и териториална компетентност. Доказателство за компетентността на актосъставителя съставлява Заповед № 392 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган. Налице е и съответствие между установените факти и правните изводи в АУАН и в НП.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на посочените в наказателното постановление време и място – на 14.10.2020 г. в магазин „Тмаркет“, находящ се в град Пловдив, бул. „Васил Левски“ № 3, е извършена проверка с участието на свид. А., при която е направена контролна покупка, както и са претеглени на кантар продукти от щанда за хляб и хлебни изделия, представляващи запечени на място полуфабрикати, получавани в дълбоко замразен вид. Установява се по делото от обективна страна, че при извършената проверка е констатирано несъответствие между грамажа на 4 измерените продукти и грамажа на същите продукти, посочен на етикета, поставен от търговеца. Тези несъответствия са установени при претеглянето на 1 брой пърленка, за която кантарът на щанда за хляб и хлебни изделия е отчел тегло 0,090 кг, след което е претеглена друга пърленка, чието установено тегло е 0,096 кг. Грамажът, посочен на етикета на този продукт, поставен от търговеца, бил 120 грама /равняващ се на 0,120 кг/; цена - 0,59 лева; цена за 1 кг - 4,92 лева и баркод: 260239000005. Изяснява се, че при проверката са претеглени и други видове продукти – франзела симид бяла, царевичен хляб и земел бял симид. По отношение на продукта „земел бял симид“ отново се установява несъответствие, защото отчетеното от кантара количество е 0,062 кг, а на етикета било изписано 60 гр. /равняващ се на 0,060 кг/. Несъответствие е налице между измереното количество и посочения на етикета грамаж и при продукта „царевичен хляб“. За него се установява на етикета да е посочено 220 гр., а измереният от кантара грамаж да е 214 гр. Тук следва да се обърне внимание, че както в АУАН, така и в наказателното постановление, вероятно поради техническа грешка, е посочено, че отчетеното от кантара количество за този продукт е 0,214 гр., т.е. тегло помалко от 1 грам. При съобразяване на доказателствата по делото, като по преписката са приложени и снимки от извършените измервания, се установява, че този извод на АНО е необоснован и действително измереното от везната количество е 214 гр. /или 0,214 кг./. По отношение на последния претеглен при проверката продукт - „франзела симид бяла“, се установява, че на етикета е посочен грамаж от 110 гр. за брой, цена от 0,35 лева; цена за 1 кг - 3,18 лева и баркод: 20922225000001. За този продукт обаче и в акта, и в наказателното постановление липсва твърдение какъв е бил измереният при проверката грамаж. При изначално липсващо твърдение за това обстоятелство правният извод на АНО за несъответствие и при този продукт между обявеното на етикета и действително измереното количество се явява направен при неясни факти. Липсващото твърдение препятства и възможността за съдебен контрол в тази част. Макар от доказателствата по делото да се установява какво е било действително измереното количество, а именно 102 гр. (0,102 кг.), то това е факт, установен за пръв път в съдебната фаза на процеса, непредявен на жалбоподателя и по каквото фактическо обвинение той не се е защитавал. Съдът не разполага с правомощие да попълва празноти при описанието на нарушението. Противното напълно би обезсмислило предходните етапи на процеса. В тази част на наказателното постановление липсва пълно описание на нарушението досежно обвинението за разгледания продукт.