Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3414 от 07.07.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2418/2025
Вид
Решение № 3414
Подписан
07.07.2025
В сила
07.07.2025
Състав
Николай Диянов Голчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3414 гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Д. Голчев при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Н. Д. Голчев Гражданско дело № 20255330102418 по описа за 2025 година

Ищцата М. Н. С. е предявила срещу „Кондор Бългериа“ ЕООД обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: за заплащане на трудово възнаграждение за м.11.2024г. в размер от 512 лева- правно основание чл. 128 т. 2 КТ; за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 7 дни за 2023г. в размер от 638, 86 лева- правно основание чл. 224, ал. 1 КТ; за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 17 дни за 2024г. в размер от 1551, 52 лева- правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху горепосочените главни вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /07.02.2025г./ до окончателното им погашение.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е бил сключен Трудов договор № ***г., по силата на който ищцата е заемала длъжност „административен специалист с контролна функция“ при ответното дружество.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № * от ***г. по взаимно съгласие. В цитираната заповед е отразено, че на ищцата следва да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както следва- за 7 дни за 2023г.сума в размер от 638, 86 лева и за 17 дни за 2024г.- сума в размер от 1551, 52 лева.

Ищцата поддържа и че ответникът не й е заплатил дължимото трудово възнаграждение за м.11.2024г. (до 14.11.2024г.), което възлиза на сумата от 512 лв.

Предвид изложеното, претендира се ответното дружество да бъде осъдено да заплати 1 горепосочените суми. Претендират се и сторените в процеса разноски.

На ответното дружество „Кондор Бългериа“ ЕООД са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея по вписано в Търговски регистър при Агенция по вписванията седалище и адрес на управление (връчено по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК- съобщение на л. 16- 18 от делото). В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден писмен отговор на исковата молба. Ответникът не изпраща и представител в открито съдебно заседание проведено на 03.07.2025г. Не е направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за процесуалните последици на чл. 238 ГПК (видно от съобщение на л. 23 от делото, както и с проекта за доклад по делото). Съдът счита за нужно да посочи и че доколкото на седалището и адрес на управление на ответното дружество (гр. Пловдив, ул. „Белград“ № 6) веднъж е лепено уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, то при невъзможност да се връчи последващо съобщение, не е необходимо повторно залепване (още повече, че длъжностното лице по призоваване е събрал информация, че дружество „Кондор Бългериа“ ЕООД е напуснало адреса).

В открито съдебно заседание, проведено на 03.07.2025г. (л. 33- 34), ищцата, чрез процесуалния си представител, изрично е поискала постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Както вече бе посочено, ищцата, чрез процесуалния си представител, в открито съдебно заседание от 03.07.2025г. отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на дата 10.04.2025г. (съобщение на л. 17 от делото). Допълнително, ответникът е редовно призован за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание, като призовката е връчена на дата 04.06.2025г. на осн. чл. 50, ал. 4, изр. „второ“ ГПК (л. 23 от делото). Макар и редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК (със съобщението, с което се уведомява за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание), ответникът не е проявил процесуална активност под каквото и да било форма.

2

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на предявените искове.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ да бъдат уважени изцяло.

Доколкото настоящото решение се постановява като неприсъствено и влиза в сила незабавно, тъй като не подлежи на обжалване, то е безпредметно да се допуска предварително изпълнение на решението.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер от 1000 лв. (договор за правна защита и съдействие на л.

27 от делото). Предвид изложеното, ответното дружество следва да бъде осъдено за заплати на ищцата сума в размер от 1000 лева- сторени разноски за процесуално представителство в рамките на производството.

Доколкото ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 КТ, следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер на 162, 10 лева, представляваща дължима държавна такса по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във връзка с оценяемите искове с правна квалификация чл. 128, т.

2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кондор Бългериа“ ЕООД, ЕИК 204615199 да заплати на М. Н. С., ЕГН ********** на основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ следните суми: 512 лева /петстотин и дванадесет лева/ - трудово възнаграждение за м.11.2024г., дължимо във връзка с възникналото между страните трудово правоотношение, за което между тях е сключен Трудов договор № ***г.; 638, 86 лева /шестстотин тридесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 7 дни за 2023г. и 1 551, 52 лева /хиляда петстотин петдесет и един лева и петдесет и две стотинки/- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 17 дни за 2024г., 3 ведно със законната лихва върху горепосочените главни вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /07.02.2025г./ до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 „Кондор Бългериа“ ЕООД, ЕИК 204615199 да заплати на М. Н. С., ЕГН **********, сума в размер от 1 000 лева /хиляда лева/, представляваща сторени разноски за процесуално представителство в рамките на производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Кондор Бългериа“ ЕООД, ЕИК 204615199, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на Съдебната власт, по банкова сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 162, 10 лева /сто шестдесет и два лева и десет стотинки/, представляваща държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 4