Протокол № 239 от 15.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 239 гр. Пазарджик, 15.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева и прокурора С. Г. Я.

Сложи за разглеждане докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело № 20245200100896 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:04 часа се явиха:

Ищецът Г. В. Я., редовно призован чрез процесуален пълномощник адв.

С. М., не се явява.

За него се явява адв. С. М., редовно упълномощен с приложено по делото пълномощно.

За ответника Прокуратурата на Р България и за Окръжна прокуратура – Пазарджик, редовно призовани, се явява прокурор С. Я..

Свидетелят Й. К. У., редовно призован чрез адв. Ч. се явява лично.

По делото е постъпило писмо от Окръжна прокуратура Пазарджик с вх.

№ 3262/25.03.2025 г., с която изпращат заверени преписи на материали по ДП № 9/2018 г. като същите са посочени в писмото по надлежен ред и са приложени към същото.

Адв. М.: - Да се даде ход на делото. Запознат съм с постъпилите материали по ДП № 9/2018 г., да се приемат.

Прокурорът: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК 1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО при условията на чл. 143 и чл. 146 от ГПК.

Образувано е по повод предявен иск от Г. В. Я. от гр. В., чрез адв. Ст. М. от ПАК против: ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Гр. София с правно основание: чл. 2 от ЗОДОВ и цена на исковете: 55 500 лв. неимуществени вреди и 1 500 лв. - имуществени вреди, ведно със законната лихва от влизане в сила на постановлението за прекратяване - 20.10.2023 г. до окончателното изплащане на присъдените обезщетения и сторените съдебноделоводни разноски.

Твърди се, че на 15.11.2021 г., с Постановление от 09.11.2021 г. е бил привлечен за обвиняем по Досъдебно производство № 9 от 2018 г., по описа на Национална следствена служба /НСЛС/ и № 419/2016 г., по описа за 2016 г., на Окръжна прокуратура Пазарджик.

След извършени процесуално следствени действия с Постановление от 26.05.2023 г., Прокуратурата прекратява частично обвиненията срещу него по горепосочените пунктове 2 и 3. Така в правния мир остана обвинението по пункт 1, което му било повдигнато отново на 08.09.2023 г., като се прецизира текстът на повдигнатото му обвинение.

За причинените вследствие на незаконосъобразните действия на правозащитните органи неимуществени вреди, следва да бъде определено обезщетение, което, съгласно § 1 от ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост, като счита, че именно и претендирания размер от 55 500 /петдесет и пет хиляди и петстотин/ лева е едно справедливо обезщетение.

Отделно от гореизложеното в хода на досъдебното производство претърпял и имуществени вреди в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

Тогава за защита на правата и законните му интереси ангажирал процесуален представител и защитник, като заплатил за договорената му защита хонорар в размер на 1500 лева, която сума е заплатена по банков път за което обстоятелство е сключен Договор за правна защита и съдействие /ДПЗС/ № 00083 6 /л. 34 и 35, том 47 от ДП/ и е подписано пълномощно, двете от 20.06.2023 г.

2

Предвид на изложеното счита, че е налице правен интерес от завеждането на настоящата искова претенция и за обезщетение за имуществени вреди от воденото срещу мен Досъдебно производство № 9 от 2018 г., по описа на Национална следствена служба /НСЛС/ и № 419/2016 г., по описа за 2016г., на Окръжна прокуратура Пазарджик.

Моли да се осъди Прокуратура на Република България да му заплати сумата от 55 500 /петдесет и пет хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 219, ал. 3 във връзка с ал.1 от НК, по чл. 219, ал. 3, във връзка с ал.1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл.

219, ал. 3, във връзка с ал. 1, същите по Досъдебно производство № 9 от 2018 г., по описа на Национална следствена служба /НСЛС/ и № 419/2016 г., по описа за 2016 г., на Окръжна прокуратура Пазарджик, за които обвинения производството е прекратено с Постановления за частично прекратяване на досъдебното производство от 26.05.2023 г., както и Постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.09.2023г., двете влезли в законна сила на 20.10.2023 г. ВЕДНО със законната лихва върху сумата 55 500 /петдесет и пет хиляди и петстотин/ лева, считано от датата на влизане в сила на Постановленията за прекратяване 20.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да се постанови Решение, с което да се осъди Прокуратура на Република за сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за заплатено адвокатско възнаграждение претърпени вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 219, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК, по чл. 219, ал. 3, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 219, ал. 3, във връзка с ал. 1, същите по Досъдебно производство № 9 от 2018 г., по описа на Национална следствена служба /НСЛС/ и № 419/2016 г., по описа за 2016 г., на Окръжна прокуратура Пазарджик, за които обвинения производството е прекратено с Постановления за частично прекратяване на досъдебното производство от 26.05.2023г., както и Постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.09.2023г., двете влезли в законна сила на 20.10.2023 г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, считано от датата на влизане в сила на Постановленията за прекратяване 20.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата ,както и сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото производство за 3 държавна такса.Моли да се присъдят разноски по делото, в полза на упълномощения от него Адвокат, същите дължими се по силата на закона - чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като се определят същите по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно уважената част..Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез представител от страна на ОП - Пазарджик. Считат, че искът е допустим, но не е основателен.

От формална гледна точка е осъществен фактическия състав на чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ за отговорност на държавата за вреди, тъй като ищецът претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от повдигнато обвинение за 3 броя престъпления, две по чл. 219, ал. 3 и едно по чл. 219, ал. 1 от НК по ДП № 9/2018 г. на НСлС, пр. пр. № 419/2016 г. на ОП гр. Пазарджик, наказателното производство, по което е приключило с постановление за прекратяване от 11.09.2023 г. на ОП гр. Пазарджик, влязло в сила на 20.10.2023 г.

Оспорват изцяло исковите претенции по чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ като недоказани по основание, по размер и като пряка последица от действия на Прокуратурата на РБългария.

По отношение на исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 55 500 лева считат, че исковата претенция е прекомерна и не е съобразена с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика за аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ), както и с обществено-икономическите условия в страната.

Не са налице твърдените неимуществени вреди за ищеца от действия на Прокуратурата на РБългария, които се сочат в исковата молба. Вредите са недоказани по основание, по размер и като пряка последица от действията на Прокуратурата на РБългария. Оспорват всички твърдения за причинени вреди, които са в тежест на ищеца да ги докаже. В негова тежест е да докаже наличието на твърдените от него имуществени и неимуществени вреди, непосредствената им причинно- следствена връзка с обвинението и техния размер.

Твърденията, изложени в исковата молба са общи и не са подкрепени с 4 конкретни доказателства.

Претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 55 500 лв. е изключително завишено. То не съответства на описанието на вредите, които се сочат в исковата молба, нито на съдебната практика в подобни случаи, нито на икономическия стандарт на живот в страната.

Обвинението е било за тежко наказуеми престъпления, но липсват твърдения и доказателства за наложена мярка за процесуална принуда. С оглед на фактическата и правна сложност, делото е протекло в един разумен срок.

Прокуратурата не е бавела разследването по делото и го е прекратила, което е било в полза на ищеца.

Недоказани са твърденията на ищеца, че в резултат на воденото наказателно производство той е изпаднал в различни негативни изживявания като страх, срам, притеснения, накърнена репутация, като преки последици от действията на ответника. Липсват доказателства за поведението на ищеца на работно място и в близко обкръжение.

Ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените негативни изживявания и емоционални проблеми в личния и обществения живот, както и те да са в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство.

С оглед твърденията и ангажираните доказателства, наказателното производство е проведено в разумни срокове.

Продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство е кратка под 2 години - от повдигане на обвинение на 09.11.2021 г. до постановлението за прекратяване на наказателното производство - 11.09.2023 г., влязло в сила на 20.10.2023 г., с нисък интензитет на извършените спрямо ищеца процесуални действия.

Продължителността на наказателното производство и евентуални вредни последици от това са обстоятелства, които са предмет на конкретна преценка. Те не следва да намират изражение в прекомерно увеличен размер на обезщетението. Към исковата молба липсват доказателства за прекомерна интензивност на наказателна репресия на досъдебното производство.

Обезщетението на ищеца от неблагоприятно въздействие от твърдяна от него разгласа на случая не може да бъде поставено в тежест на Прокуратурата 5 на Република България, тъй като последната не може да бъде държана отговорна за действия и актове на трети лица.

Прокуратурата на РБългария не е разпространявала данни за воденето на наказателното производство и не следва да отговаря за такива обвинения.

Приложената към исковата молба разпечатка от интернет сайт не съдържа изявления на Прокуратурата на РБългария.

Ищецът не ангажира доказателства за твърдените негативни последици в личен и професионален план, както и те да са пряк резултат от процесното обвинение.

Размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия, като от значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности- равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите материални блага.

Претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено и не съответства на претендираните вреди, не е съобразено с икономическия стандарт в страната и на съдебната практика в аналогични случаи включително и тази на ЕСПЧ.

Отделно от това, независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ, в тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди, техният размер и връзката им с незаконното обвинение. В точка 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС приема, че обезщетението се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличието на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.

Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преките обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите.

Негативните психоемоционални състояния, които твърди да е изпитвал ищеца, не характеризират никакви болки и страдания.

От заявеното в исковата молба не могат да се извлекат никакви трайни 6 конкретни увреждания на ищеца, причинени от конкретни действия на прокуратурата, нито може да се направи безспорен извод, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между действията на Прокуратурата на РБ и твърдените вреди.