Решение № 10 от 07.01.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Кюстендил, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20241500500627 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435, ал. 2, т. 7. от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на Е. Б. Н., с ЕГН **********, с адрес *****, насочена срещу „действията на Частен съдебен изпълнител В.А. за намаляване на разноски за адвокатско възнаграждение“, с искане за неговата отмяна.

Така формулирано то следва да се приеме като насочено против разпореждане от 14.10.2024 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение за взискателя до минималния размер по изпълнително дело № 20237420401003 по описа на Частен съдебен изпълнител В.А., вписана в ККЧСИ по д № 742, за 2023 г.

В жалбата са наведени доводи, че атакуваното разпореждане е неправилно.

Развити са аргументи досежно характера на развилото се изпълнително производство, но изложение на доводи относно твърдяната прекомерност на адвокатското възнаграждение, не се излагат.

Към жалбата не са приложени доказателства.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК по делото е постъпило становище от другите страни по изпълнителното производство - съделителите М., И. и В. Н.и, които сочат, че жалбата е недопустима като просрочена, а по същество и неоснователна.

По реда на чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваните действия, като е поддържал, че определянето на различно възнгарждение би променило изцяло извършеното разпределение.

След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени доказателства, съдът констатира следното:

Изпълнително дело № 20237420401003 е образувано на основание чл. 426 и сл.

1 от ГПК по молба на М. Г. Н.а, И. К. Н. и В. К. Н., всички с адрес за връчване гр. ***** чрез пълномощника си адв. М., съгласно приложен Изпълнителен лист от 22.12.2023 г., издаден на основание чл. 348 от ГПК по гр.д. № 20221520100679 по описа на Районен съд – Кюстендил за 2022 г., с който е изнесен на публична продан съсобствен на страните недвижим имот.

На 17.01.2024 г. е извършен опис на посочения имот.

Изготвено е заключение на вещото лице С. С., което установява, че пазарната оценка на имота е 15000 лв.

Проданта е разгласена чрез обявления на страните по делото, както и поставяне на обявления на таблото на кантората на ЧСИ, на таблото за обявления на Община Трекляно, на таблото за обявления в сградата на КРС, по местонахождение на имота, като е публикувано и на интернет страницата на Окръжен съд – Кюстендил, както и на сайта за публични продажби на КЧСИ.

Постъпило е наддавателно предложение от съделителя И. К. Н., В. К. Н., както и от Т. Е.ова Г., Е. Б. Н..

С протокол на ЧСИ от 07.03.2024 г. за купувачи били обявени И. К. Н. и В. К. Н.

– при равни права, които предложили най-високата цена от 21400 лв.

Постъпилата сума от проданта била разпределена от ЧСИ с Протокол от 11.03.2024 г.

Разпределението е предявено на страните на 15.03.2024 г., за което е бил съставен протокол от същия ден – л. 52 от делото.

Н а 19.03.2024 г. е депозирана жалба против извършеното разпределение, по която състав на КОС е постановил Решение №100/2024 г. по гр.д. № 203/2024 г., с което е прекратил производството по ч. гр. д. № 20241500500203 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил, образувано по жалба на Е. Б. Н., с ЕГН **********, с адрес *****, насочена срещу разпределение на постъпили суми по изпълнително дело № 20237420401003 по описа на Частен съдебен изпълнител В.А., вписана в ККЧСИ по д № 742, за 2023 г., за което е съставен протокол от 11.03.2024 г., предявен на жалбоподателите на 15.03.2024 г., в частта му досежно оплакването за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 2100 лв., при това е върнал Жалба с вх. № 2933/19.03.2024 г. по описа на ЧСИ В. А., в частта й, имаща характер на молба по чл.

248 от ГПК - за изменение в частта за приетите разноски за адвокатското възнаграждение в размер на 2100 лв. на акта за разпределение от 11.03.2024 г., за произнасяне по същата, като е оставил без уважение Жалба с вх. № 2933/19.03.2024 г. по описа на ЧСИ В. А., депозирана от на Е. Б. Н., с ЕГН **********, с адрес *****, насочена срещу разпределение на постъпили суми по изпълнително дело № 20237420401003 по описа на Частен съдебен изпълнител В.А., вписана в ККЧСИ по д № 742, за 2023 г., за което е съставен протокол от 11.03.2024 г., предявен на жалбоподателите на 15.03.2024 г., в останалата й част, като неоснователна.

Този съдебен акт е потвърден при проведения инстанционен контрол с Решение № 2266/2024 г., по гр.д. № 2328/2024 г. на Апелативен съд – София.

След връщането на делото на ЧСИ е постановено атакуваното разпореждане, с което той е отказал намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателите при образуването на изпълнителното дело.

По делото е приобщено заверено копие от цялото изпълнително дело.

В хода на настоящото производство не са поддържани искания за събиране на 2 доказателства.

При тези установени обстоятелства съдебният състав приема следното от правна страна:

Според задължителните указания по прилагането на закона в т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2015 г. от 10.07.2017 г., постановено по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. От това следва, че на обжалване подлежи и произнасянето му по искане на длъжника за намаляване на размера на претендираните от взискателя разноски поради тяхната прекомерност, какъвто е и разглежданият случай. Посочените суми не са част от изпълняемото право, чийто предметни предели са установени с изпълнителния лист. Въпросът за тяхната дължимост от длъжника се разрешава в изпълнителното дело по правилата на чл. 79 от ГПК, като защитата му се осъществява по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК - така т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2015 г. от 10.07.2017 г., постановено по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Поради това се приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и срещу действия на съдебния изпълнител по определяне на разноски по изпълнението, респ. подлежащи на обжалване от длъжника по чл. 435, ал., 2, т. 7 от ГПК, в законоустановения двуседмичен срок, респ. процесуално допустима.

В горния контекст следва да се посочи още, че макар и да се е произнесъл като съдия-докладчик в предходно развилото се съдебно производство, заедно с Трети веззивен състав на съда, по жалба на същата страна, липсват пречки за произнасяне и по новото сезиране, т.к. в частта за поддържаното възражение по чл. 75, ал. 5 от ГПК, този състав не е формирал воля по същество в Решение №100/2024 г. по гр.д. № 203/2024 г.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Досежно правилността на обжалвания акт съдът е обвързан от посоченото във въззивната жалба – спр. чл. 269, ал. 2 от ГПК.

В случая не се изтъкват конкретни доводи за намаляване на възнаграждението, заплатено на адвокат М.. Въпреки това следва да се посочи принципното разбиране, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

От друга страна разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Според утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – в този смисъл е Определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО и мн.др.

В разглеждания случай производството пред съдебния изпълнител е за извършване на публична продан на неподеляем делбен имот. То е своеобразно продължение на съдебната делба, поради което всеки от съделителите следва да поеме направените от другите разноски според квотата си в съсобствеността по указанията 3 на чл. 355 от ГПК. Именно този процесуален ред е спазен при извършеното разпределение на постъпилите от проданта суми, като предмет на обсъждане в случая е дали претендираното за присъждане и заплатено от насрещните по жалбата страни адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лева, е прекомерно по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Размерите на минималните адвокатски възнаграждения са фиксирани в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС. Наред с това обаче, с Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/2022 г. се приема, че посочената наредба противоречи на чл. 101, апр. 1 от ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 от ДЕС, като определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от определения с наредбата. Именно заради това, зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.

В конкретния случай не може да се приеме, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лв., е прекомерно. Според приетото заключение на вещото лице ин.ж Соня С., пазарната оценка на имота е 15 000 лв. В следствие на извършената продан той е продаден за сумата от 21400 лв. Въпреки това следва да се приложат разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно които минималното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело, процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнително дело с предмет извършване на публична продан на недвижим имот, допуснат до съдебна делба, възлиза на 550 лв., формирано както следва 200 лв. по чл. 10, т. 1 и 350 лв. - по чл. 10, т. 4. При трима съделители тази сума е в размер на 1650 лв. С оглед на това, че превишението не е съществено, действителната фактическа и правна сложност на делото, очакваните и действително сторените действия от пълномощника, договореният размер следва да се приеме за съответният на сторените от договорния представител процесуални усилия.

С оглед всичко изложено се налага извод, че обжалваният акт на съдебния изпълнител, с който е отказал да намали по направено възражение за прекомерност разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, които се възлагат за заплащане на длъжника, е законосъобразен и подадената срещу него жалба трябва да се остави без уважение.

По разноските в настоящото производство:

Искане за присъждане на разноски не е поддържано, поради което съдът не дължи произнасяне в т.см.

По обжалваемостта:

Този съдебен акт не подлежи на обжалване пред по-горен съд – арг. от чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от жалба на Е. Б. Н., с ЕГН 4

**********, с адрес *****, насочена срещу „действията на Частен съдебен изпълнител В.А. за намаляване на разноски за адвокатско възнаграждение“, материализирани в разпореждане от 14.10.2024 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение за взискателя до минималния размер по изпълнително дело № 20237420401003 по описа на Частен съдебен изпълнител В.А., вписана в ККЧСИ по д № 742, за 2023 г., като неоснователна

Решението не подлежи на обжалване арг. от разп. на 437, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________