Решение № 239 от 03.10.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Ботевград, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20221810101008 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове са с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът- “******” АД, /с предишно наименование “*******” АД/, гр. София чрез пълномощника си твърди, че ответникът в настоящото производство Н. А. В. през 2018 г. е подал иск срещу „******” АД, /с предишно наименование „*******” АД/, с искане към PC - Ботевград да се признае за установено, че той не дължи сумата от 2854.61 лева, представляваща задължение за електроенергия по фактура No 241749689/21.05.2018 г. за обект, находящ се в гр. Ботевград, ул. „****** за периода от 17.02.2018 г. - 17.05.2018 г., начислено на основание чл. 83 , ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ във връзка с Констативен протокол No 1019845/17.05.2018 г. По така предявения иск е образувано гр. д. No 1859/2018 г. на PC- Ботевград, по което PCБотевград е уважил иска на потребителя за признаване за установено, че Н. А. В., не дължи сумата от 2854.61 лв. - главница по фактура No 241749689/21.05.2018 г.

Решението на PC- Ботевград е обжалвано пред Софийски окръжен съд и отменено от въззивната съдебна инстанция с влязло в сила решение от 21.12.2020 г. по в. гр. д. No 596/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което искът е частично уважен. Признато е за установено, че ищецът дължи на „*******” сумата - част от главницата в размер на 810.67 лв. по фактура No 241749689/21.05.2018 г., а искът за останалата част се явява основателен и сумата в размер на 2 043.61 лв. не се дължи.

Сочи, че предвид отхвърлянето на отрицателния установителен иск, предявен от длъжника срещу кредитора, което е равнозначно на уважаването на положителен установителен иск, предявен от кредитор срещу длъжника на същото право (същата сума/фактури), то в случая със сила на пресъдено нещо е признато съществуването в полза на „******” АД, /с предишно наименование „*******” АД/ на посоченото по-горе изискуемо и ликвидно притезание за сумата от 810.67 1 лева - част от главница по фактура No 241749689/21.05.2018 г. за ел. енергия срещу длъжника Н. А. В., ЕГН **********. Излага, че правният му интерес от предявяване на осъдителен иск за горепосочената главница е породен от факта, че процесната сума от 810.67 лева, призната от съда за дължима от Н. А. В., ЕГН **********, не е платена от последния и към момента на предявяване на иска.

Заявява, че размерът и основанието за дължимостта на тази сума от 810.67 лева, начислена с Фактура No 241749689/21.05.2018 г., не следва да се доказва в настоящото производство, тъй като съдебното решение по вече приключилото производство по гр. д. No 1859/2018 г. на PC- Ботевград, е формирало сила на пресъдено нещо за това вземане и влязлото в сила решение е задължително между страните по него, както и за съда, разглеждащ настоящите искове.

Поддържа, че падежът на главницата по процесната фактура No 241749689/21.05.2018 г. е 04.06.2018 г., като ответникът не е заплатил задължението си на падежа и е изпаднал е в забава, считано от 04.06.2018 г., поради което на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД претендира и дължимата от длъжника мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 327.22 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по Фактура No No241749689/21.05.2018 г. за ел. енергия за периода 04.06.2018 г. до 26.05.2022 г.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му сумата от 810.67 лева, представляваща главница по Фактура No 241749689/21.05.2018 г., начислена за ел. енергия, ведно с обезщетение за забава от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното плащане на задължението, както и сумата от 327.22 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по Фактура No 241749689/21.05.2018 г. за ел. енергия за периода 04.06.2018 г. до 26.05.2022 г. Претендира и направените разноски.

Ответникът- Н. А. В. от гр. Ботевград в депозиран по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор заявява, че представя документ за заплатена цялата сума по исковата претенция, включително и лихва.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от заверено копие на фактура No 0241749689/21.05.2018 г., същата е издадена на посочената дата от доставчик “*******” АД с получател Н. А. В., клиентски No клиентски No 310225222332, за обект: Ботевград, ул. ******, с предмет на сделката: дължима сума по чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 51 от ПИКЕЕ, за сума по констативен протокол на стойност 2854.61 лв. с ДДС. Във фактурата е посочен срок за плащането й от 21.05.2018 г. до 04.06.2018 г.

С Решение No 46 от 21.02.2020 г. по гр. д. No 1859/2018 г. на РС- Ботевград съдът е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на “*******” АД, че ищецът Н. А. В., (ответник в настоящото производство) не му дължи сумата от 2 854.61 лв., представляваща начислена сума по фактура No 0241749689 от 21.05.2018 г. по Констативен протокол No 1019845 от 17.05.2018 г. на “*****”АД за вземане за коригирана, неточно измерена електрическа енергия за периода от 17.02.2018 г. до 17.05.2018 г. на обект на снабдяване-къща, находяща се в Ботевград, ул. “*****” No 35, с клиентски No 310225222332.

2

Това решение на РС- Ботевград е частично отменено с Решение No 279 от 21.12.2020 г. по в. гр. д. No 596/2020 г. на Софийски окръжен съд, а именно в частта, в която е признато за установено по отношение на “*******” АД, че ищецът Н. А. В., не му дължи сумата от 810.67 лв., представляваща начислена сума по фактура No 0241749689 от 21.05.2018 г. по Констативен протокол No 1019845 от 17.05.2018 г. на “*****”АД за вземане за коригирана, неточно измерена електрическа енергия за периода от 17.02.2018 г. до 17.05.2018 г. на обект на снабдяване-къща, находяща се в Ботевград, ул. “******” No 35, с клиентски No 310225222332, като вместо това съдът е отхвърлил иска на Н. А. В. срещу “*******” АД с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че не дължи сумата от 810.67 лв. от общо 2 854.61 лв., представляваща начислена сума по фактура No 0241749689 от 21.05.2018 г. по Констативен протокол No 1019845 от 17.05.2018 г. на “*****”АД за вземане за коригирана, неточно измерена електрическа енергия за периода от 17.02.2018 г. до 17.05.2018 г. на обект на снабдяване- къща, находяща се в Ботевград, ул. “Св. св.*****” No 35, с клиентски No 310225222332, като неоснователен. Със същото решение Софийски окръжен съд е потвърдил решението на РС- Ботевград в частта, в която е признато за установено по отношение на “*******” АД, че ищецът Н. А. В., не му дължи сумата от 2093.94 лв., съставляваща разликата над сумата от 810.67 лв. до сумата от 2854.61 лв., начислена по посочената фактура. Като неподлежащо на обжалване, решението е влязло в сила на 21.12.2020 г.

От представеното заверено копие на вносна бележка от 18.07.2022 г. се установява, че на същата дата ответникът е заплатил по сметка на ищеца сумата от 1151.00 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за заплащане от ответника сумата от 810.67 лева, представляваща главница по Фактура No 241749689/21.05.2018 г., начислена за ел. енергия, ведно с обезщетение за забава от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното плащане на задължението, както и с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане сумата от 327.22 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по Фактура No 241749689/21.05.2018 г. за ел. енергия за периода 04.06.2018 г. до 26.05.2022 г.

По делото не се спори между страните, че с влязло в сила съдебно решение по гр. д. No 1859/2018 г. на РС- Ботевград, изменено с Решение No 279 от 21.12.2020 г. по в. гр. д. No 596/2020 г. на Софийски окръжен съд, съдът е отхвърлил предявеният иск на ответника в настоящото производство Н. А. В. срещу ищеца по настоящото дело “******” АД, гр. София /с предишно наименование “*******”/ с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че не му дължи сумата от 810.67 лв. от общо 2 854.61 лв., представляваща начислена сума по фактура No 0241749689 от 21.05.2018 г. по Констативен протокол No 1019845 от 17.05.2018 г. на “*****”АД за вземане за коригирана, неточно измерена електрическа енергия за периода от 17.02.2018 г. до 3

17.05.2018 г. на обект на снабдяване- къща, находяща се в Ботевград, ул. “*****” No 35, с клиентски No 310225222332, като неоснователен. Отхвърлянето на част от предявения отрицателен установителен иск създава сила на пресъдено нещо за дължимостта на вземането в тази му част.

Няма спор между страните, че в хода на производството по делото ответникът е погасил процесните задължения към ищеца. Последното се установява и от представените отговора на ответника преводно нареждане от 18.07.2022 г., видно от което ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от 1151.00 лв. на 18.07.2022 г. При това, отчитайки на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК извършеното пълно погасяване на процесните задължения на ответника чрез плащането им в хода на настоящото производство, то предявените осъдителни искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъда изцяло отхвърлени. В случая, претендираните вземания за главница и обезщетение за забава са на обща стойност 1137.89 лв., а законната лихва върху главницата от 810.67 лв. за периода от датата на предявяване на иска до датата на окончателното плащане (от 26.05.2022 г. до 18.07.2022 г.) е в размер на 12.16 лв., при което общата стойност на задължението към момента на плащането е бил в размер на 1150.05 лв. Ответникът е заплатил сума в размер на 1151.00 лв., следователно същият е погасил и натрупаната законна лихва, поради което не следва да се присъжда и претендираната законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Въпреки този изход на спора, съдът намира искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски в настоящото исково производство за основателно. В случая ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, като извършеното от него плащане на задълженията му към ищеца, предмет на предявените искове, макар и представляващо извънсъдебно признание на дълга му, е сторено едва в хода на исковото производство, след получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея. Поради това и по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в производството размер на 200.00 лв., от които 100.00 лв. за държавна такса и 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “******” АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ******, бл. Бенч Марк, Бизнес център, срещу Н. А. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ботевград, ул. “*****” No 35, иск с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за заплащане на сумата от 810.67 лв., представляваща главница за начислена с Фактура No 241749689/21.05.2018 г. ел. енергия, ведно с обезщетение за забава от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното плащане на задължението, както и иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 327.22 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 04.06.2018 г. до 26.05.2022 г.

4

ОСЪЖДА Н. А. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ботевград, ул. “*****” No 35, да заплати на “******” АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ******, бл. Бенч Марк, Бизнес център, сумата от 200.00 лв. /двеста лева/ за направените разноски по делото.

Банкова сметка, по която може да се платят присъдените суми: