Определение № 412 от 30.07.2021, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 412 гр. София , 29.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Емил Марков

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Частно касационно търговско дело № 20218003901531 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от Г. Д. ТЮХК. срещу Определение № 260111/29.01.2020г. по в.ч.т.д.№ 540/2020г. на АС Варна, ТО, с което е потвърдено разпореждане № 261084 от 03.08.2020г. по т.д.№ 1248/2019г. на ОС Варна за връщане на основание чл.262,ал.2,т.2 ГПК на въззивната жалба на Т. срещу първоинстанционното решение.

С частната касационна жалба се иска отмяна на въззивното определение и потвърденото с него разпореждане като неправилни. Страната поддържа, че след като първоинстанционният съд е уважил молбата й по чл.63 ГПК и срокът за отстраняване на нередовностите на подадената въззивна жалба във връзка със задължението за внасяне на държавна такса е бил продължен, е следвало въззивникът да бъде уведомен за продължения срок. Счита, че съдът е длъжен съобразно правомощието си по чл.7 ГПК да уведоми страната за разпореждането си с колко време удължава срока за изправяне на нередовностите на въззивната жалба, „тъй като началната дата е само един от елементите на фактическия състав”, а обратното означава „отказ от правосъдие”.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса: „Следва ли съдът да уведоми страната за своя акт, с който уважава или не уважава искането й за продължаване на срока, съгласно 1 чл.63 ГПК”. Искането е за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК поради необходимост от промяна на съществуващата съдебна практика по прилагането на чл.63 ГПК и възприемане на друго тълкуване относно наличие на задължение на съда да уведоми страните за своите актове, постановени по молби по чл.63 ГПК с цел точното прилагане на закона и развитие на правото. Поддържа се, че възприетото в момента тълкуване на чл.63,ал.2 ГПК неоправдано ощетява страните в процеса в случаи, в които не са могли по обективни причини своевременно да се осведомят за съдебни актове, постановени по молби по чл.63 ГПК, макар да са положили усилия чрез извършване проверки на място в съда или в електронната им система.

В писмен отговор насрещната страна - ищецът Н. Г. Б. оспорва наличието на основанията и предпоставките за допускане на частното касационно обжалване.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Г.Т. е депозирал въззивна жалба против постановеното първоинстанционно решение. С разпореждане, редовно връчено на страната на 30.06.2020г. са съобщени указанията за оставяне на жалбата без движение с указания до въззивника да внесе дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1251.73 лева. С молба от 30.06.2020г. жалбоподателят е поискал удължаване на срока за изпълнение на указанията, което искане е било уважено с разпореждане от 02.07.2020г. С оглед датата на която изтича първоначалния срок - 07.07.2020г., срокът е продължен до 14.07.2020 г., но изпълнение не е последвало, поради което на 03.08.2020 г., първоинстанционният съд - ОС Варна е върнал въззивната жалба.

Въззивната инстанция е счела за неоснователно оплакването в частната жалба, че ОС е следвало да уведоми страната за определението, с което молбата за продължаване на срока е била уважена. Мотивирано е, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от ГПК при продължаване на законните или определени от съда срокове по молба на страната при наличие на уважителни причини за това, новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния, като продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок. Изведено е, че моментът, от който 2 започва да тече новоопределеният срок, не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен, тъй като този момент е точно и изрично фиксиран; че след като началният момент на срока е определен с изрична правна норма, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановения по нейна молба съдебен акт, с който срокът е продължен. Обсъдено е и, че с оглед датата на постановяване на разпореждането, с което молбата за продължаване на срока е била уважена, новият срок е напълно подходящ и съобразен с естеството на процесуалните действия, които страната е следвало да извърши, но нито в дадения срок, нито към момента на постановяване на разпореждането за връщане, необходимите процесуални действия, свързани с внасяне на държавна такса и представяне на доказателства в тази насока, не са извършени. По съображения, че жалбоподателят не е изпълнил дадените в съответствие с процесуалните норми указания на съда, включително в продължения по реда на чл.63 от ГПК срок, обжалваното разпореждане е счетено за постановено в съобразно закона.

Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено.

По поставения в изложението въпрос е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика, която е поддържана последователно от настоящия състав на Първо т.о. на ВКС /определенията по ч.т.д. № 962/2014г., ч.т.д.№ 1935/2017г. и др./ и е закрепена в други последващи актове на състави на гражданска и търговска колегия на ВКС - определение № 156/30.03.2018 г. по ч. гр. д. № 1240/2018 г. на IV г. о., определение № 118/05.03.2020 г. по ч. т. д.

№ 386/2020 г. на II т. о. , определение № 133 от 16.03.2020г. по ч.т.д.№ 440/20202г. на ІІ т.о., определение № 5 от 05.01.2021г. по ч.т.д. № 2454/2020г. на ІІ т.о., определение № 157 от 20.04.2021г. по ч.гр.д.№ 1172/2021г. на ІІІ г.о.

С тази практика е преодоляно и изоставено становището в определение № 410/21.05.2003 г. по ч. гр. д. № 269/2003 г. на ВКС, V-то г. о., постановено по отменения процесуален ред, съгласно което , съдът следва да уведоми страната за резултата от произнасянето си по молбата за продължаване на срока. Последвалата съдебна практика е единодушна, че за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба разпореждане, с което срокът е продължен. Съображенията произтичат от разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК , която изрично установява 3 момента, от който започва да тече новоопределеният срок при продължаване на законен или определен от съда срок, като предвижда, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок. Оттук следва, че началният момент на новоопределения срок не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран. След като началният момент на срока е определен с изрична правна норма, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба разпореждане, с което срокът е продължен. Страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено и с колко. Ако законодателят е искал да постави началото на новоопределения срок от получаване на съобщение за продължаването, то той изрично е щял да посочи това.

По силата на чл. 7, ал. 2 ГПК съдът връчва преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, какъвто характер разпореждането по чл. 63 ГПК няма, поради което, аргументите на частния касационен жалбоподател, основани на задължението на съда да връчи акта по чл.63 ГПК няма опора в процесуалния закон. Актът на съда, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната.

Връщането на въззивната жалба е закономерен резултат на проявено от страната процесуално бездействие и не съставлява „отказ от правосъдие”.

Отсъства основание за преценка последователно формираната практика на съставите на ВКС по приложението на чл.63 ГПК да е неправилна, нуждаеща се от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му.

При наличие на константна практика на ВКС по правния въпрос, обусловил изхода на делото, която не се налага да бъде променена, не следва да бъде допуснато касационното обжалване на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Доводите, с които касаторът обосновава искането си за допускане на обжалването в сочената хипотеза са хипотетични. Отсъстват каквито и да било доказателства страната да е правила опити да се осведоми за акта на съда по молбата за продължаване на срока, да й е бил отказан достъп до делото или извършване на справка.

Разноски за

4 производството не се присъждат- насрещната страна не претендира и не е доказала извършването на такива за изготвянето на отговора на частната касационна жалба.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1 т.о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на Определение № 260111/29.01.2020г. по в.ч.т.д.№ 540/2020г. на АС Варна, ТО.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5