Определение № 13167 от 02.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13167 гр. София, 02.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110114421 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молби с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК на ищеца за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени в полза на адвоката на ответника, оказал му безплатно процесуално представителство в хода на настоящото производство, респ. за допълване на решението в частта за разноските, в частност следващите се на ищеца.

В молбите са изложени съображения, че присъденият в полза на адв. И. хонорар, представлявал ответника безплатно на основание нормата на чл. 38, ал. 1 ЗА, е завишен с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото, респ. че с оглед частичното уважаване на исковете, в полза на ищеца се следва съответна част от сторените от него разноски за исковото и за заповедното производства.

В законоустановения едноседмичен срок е постъпил отговор на исканията с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, в който е изложено становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на същите.

Съдът намира исканията на ищеца за изменение, респ. за допълване на решението в частта за разноските за процесуално допустими, доколкото същите са заявени в законоустановения срок за това (двуседмичен за обжалване на решението) от лице с правен интерес да иска изменение, респ. допълване на решението в съответната част, като ирелевантно в случая е дали молителят е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, доколкото същото е предпоставка за допустимост единствено на искане за изменение на присъдени в негова молба разноски, каквото в случая не е заявявано, тъй като по същество по отношение на следващите се на дружеството разноски се иска допълване на решението, след като такива не са му присъдени. Същевременно, искането за изменение касае присъдените в полза на насрещната страна, респ. адвоката й разноски, допустимостта на което не се предпоставя от представяне на списък по чл. 80 ГПК от заявилата искането страна.

Разгледани по същество, исканията са неосноватлени.

В случая, противно на изложеното в молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът при определяне на общия размер на следващия се в полза на адв. И. адвокатски хонорар за безплатно процесуално представителство в настоящия процес, не се е ръководил от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определен по правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения 1

(понастоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа), поради което материалният интерес по делото е само един от съобразените от настоящия съдебен състав критерии за определяне на конкретния размер. Така, материалният интерес, ведно с естеството на правния спор, предполагащ извършване на преценка за действителността на сключен между страните договор, съдържащ множество уговорки, подлежащи на преценка за съответствие с императивни норми на закона, с добрите нрави, а с това и с практиката на ВКС и СЕС (която преценка е всякога идентична, независимо от материалния интерес по делото), както и принципите за справедливост, обоснованост, разумност и достойно заплащане на адвокатския труд- арг. нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА, преценявани съвкупно, са обосновали общия размер на определеното от настоящия съдебен състав адвокатски хонорар за исковото производство.

Що се отнася до искането за допълване на решението в частта за следващите се на ищеца разноски, следва да се съобрази, че в мотивите на решението подробно е обоснована липсата на основание в случая- с оглед потребителското качество на ответника и формираната задължителна за националните юрисдикции практика на СЕС, в полза на дружеството да бъде присъдена каквато и да е част от сторените от него разноски, като в молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК не са изложени твърдения и/или съображения, които да налагат ревизиране на тези съждения на съда, които са в следния смисъл:

По правило- с оглед частичната основателност на претенциите, разноски биха се следвали и на двете страни. Доколкото, обаче, в настоящото производство с оглед на конкретния негов предмет се касае за защита на потребител, в тежест на последния, респ. в полза на ищеца, разноски не следва да бъдат присъждани. По същество в този смисъл са тълкувателните разяснения в решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С259/19 на СЕС, постановено по преюдициално запитване, в което се приема, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В този смисъл е и постановеното по преюдициално запитване на СРС решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, с което е изяснено, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба, която позволява потребителя да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорната клауза, поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично. А по приложението на така изяснената практика на СЕС при правен спор с участието на потребител, вкл. при предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове срещу потребителя, е формирана и еднозначна, непротиворечива практика на касационната инстанция, обективирана в решение по т. д. № 630/2023 г. на ІІ т. о., в определенията по ч. т. д. № 2767/2024 г. на II т. о., ТК, ч. т. д. № 274/2023 г. на ІІ т. о., ч. т. д. № 2049/2022 г., ч. т. д. № 17/2023 г. на І т. о., в определение № 216 от 23.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1405/2023 г., I т. о., ТК и др.

По изложените съображения исканията на ищеца с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъдат оставени без уважение.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на „П.К.Б.“ ЕООД, съдържащи се в молби с вх.

№ 64410/27.02.2026г. и с вх. № 64249/27.02.2026г., за изменение, респ. за допълване в частта за разноските на постановеното по делото решение № 3330/20.02.2026г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3