Решение № 381 от 08.07.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Ямбол, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20232330100927 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Топлофикация С.“ ЕАД – гр. С. срещу И. К. В. от гр. Я., като с исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот на адрес: гр. С., пощенска кутия ***, обл. С., общ. К. с., ж.к. *** Поддържа се и се твърди, че ответника е собственик на процесния имот и в този смисъл се е явявал клиент по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката. На следващо място се твърди, че ответника не е упражнил правата си по чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката и спрямо него били влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД – гр. С. на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени на свой ред с решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „***“ и влязло в сила от 10.07.2016 г. Сочи се, че задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размера посочен в издадените от ищцовото дружество ежемесечни фактури е 45 дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Сочи се, че с приетите общи условия е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45 дневения срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД му се начислява законна лихва върху сумите. Твърди се на следващо място, че ответникът е използвал доставената от ищцовото дружество топлина енергия през процесния период и към настоящия момент ответника не е погасил задълженията си към ищеца. На следващо място се сочи, че на основание чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на 1 топлинна енергия между клиентите на СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а от Закона за енергетиката. Твърди се в тази насока, че с настоящия случай и с оглед разпоредбата на чл.138б от Закона за енергетиката собствениците в етажната собственост в която се намира имота на ответника са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с третото лице помагач на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД. Сочи се, че съгласно чл.32, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвени и изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинната енергия в сградата с която „Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение и в съответствие с разпоредбата на наредба *** от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Сочи се още, че ищцовото дружество е депозирало пред С. районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнени по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника, като след извършена справка в НБД „Население“ и установяване, че настоящия адрес на ответника – длъжник е гр. Я. С. районен съд е изпратил за разглеждане на подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК на ЯРС.

Сочи се, че с разпореждане постановено по ЧГД № *** г. по описа на ЯРС е било уважено искането на ищеца за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника. Като такава била издадена и връчена на ответника при условията на чл.415, ал.1 при условията на чл. 47, ал.1 от ГПК и с оглед дадените от ЯРС указания ищецът е придобил иск в законно установения срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

С последното и по същество ищеца обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искове предмет на разглеждане в производството по делото, а именно съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 5824,29 главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 701,06 лв. представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 18.05.2022 г. както и цена за услугата дялово разпреде представляващо 60,76 лв. - главница за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 11,28 лв., мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 18.05.2022 г. Претендират се и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, с който така предявените искове се оспорват като недопустими, а на следващо място се оспорват по основание и размер. В тази връзка се поддържа, че претенциите на ищеца са погасени с изтичане на три годишната погасителна давност. Сочи се, че в заявлението декларация при откриване на партида липсва подпис на лицето Ю. В.. Липсва и договор между ищеца и ответника. Поддържа се, че ответника не е клиент на ищцовото дружество, тъй като липсва договорно отношение между тях. На следващо място се поддържа, че иска по чл.422, вр.чл.86 от ЗЗД подлежи на отхвърляне като неоснователен, като в тази насока се 2 твърди, че твърдяното от ищеца главно вземане произтича от извън договорен източник неоснователно обогатяване. На следващо място се твърди, че липсват доказателства за реална консумация фактури, карнети, досотоверяващи отчети за реална консумация. На следващо място се сочи, че адресите ж.к. *** не съществуват на територията на С. община.

Сочи се, че видно от представения по делото нотариален акт ответника да е собственик на жилище в ж.к. „***т.е. различен от посочения в исковата молба. На следващо място и относно представения договор между Етажната собственост и третото лице помагач на ищеца се твърди, че липсват доказателства, че *** и ж.к. *** е един и същ адрес, а и такива адреси липсвали на територията на С. община. На следващо място се излагат аргументи, че представения договор между Етажната собственост на ж.к. *** с третото лице помагач на ищеца е с изтекъл срок и липсват по делото доказателства за неговото продължаване.

Поддържа се, че от представения протокол от проведеното общо събрание на етажните собственици, който бил без подписи не се доказва, че избора на фирмата за извършване на услугата дялово разпределение е извършен съгласно изискванията на чл.139а и 139б от Закона за енергетиката. Сочи се, че в протокола на общото събрание бил посочен общ брой апартаменти общо ***. А решението било взето само от ***от собствениците на апартаментите т.е. под минимално изискуемото мнозинство от 2/3 от собствеността на сградата. Алтернативно се поддържа, че дори и да се приеме, че е налице валиден договор между „Техем сървисис“ ЕООД и Етажна собственост, то към момента на сключването му липсва писмено становище на Етажна собственост и били нарушени законните изисквания за неговото сключване. На следващо място се поддържа, че не могат да се установят правно релевантни факти за броя на всички собственици на апартаменти, тъй като в списъка били посочени само *** апартамента, един бил зачеркнат, липсвала и година и поради това не може да се установят фактите към момента на сключване на договора. Не било ясно по този списък и на какъв адрес са тези живущи. Отделно списъкът бил съставен след подписването на договора 04.06. В заключение се поддържа, че избора на фирма за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия не съответствал на разпоредбите на чл.

139б от Закона за енергетиката. Поддържа се, че при отчитането на топлоенергията не било извършвано правилно и не можело да се установи доставената топлинна енергия. Поддържа се, че следва при липсата на договор да са неприложими общите условия и по отношение на страните следва да се приложи ал.3 на чл.155 от Закона за енергетиката. Липсата на договор за дялово разпределение и клиентите на топлинна енергия в сграда - Етажна собственост са заплащали консумираната топлинна енергия по реална месечна консумация, т.е. месечното отчитане на потреблението, а такова в случая не било извършено. При това положение се поддържа, че така предявения иск следва да се отхвърли. На следващо място се сочи, че в общите условия на ищцовото дружество не бил уговорен падеж за задължението за главница за дялово разпределение и лихва по същата, поради което се дължала такава едва след поканата от размер по разпоредбата на чл. 84, ал.2 от ЗЗД. На следващо място се сочи, че по делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от датата, предхождаща подаването на заявлението по чл.410 от ГПК.

3

В обобщение се поддържа, че ответника не е изпаднал в забава и не дължи на ищеца не само главница за дялово разпределение, но и обезщетение за забавено изпълнение на главното задължение за дялово разпределение, изчислено в размер на законната лихва върху него. Досежно претенциите на ищеца за мораторна лихва за забава върху главницата стойността на незаплатената топлинна енергия се поддържа, че в случая намира приложение хипотеза разпоредбата на чл.84, предл.3 от ЗЗД, а именно когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.В настоящия случай липсвало такава покана, поради което и не се дължала мораторна лихва. Претендира се от съда да постанови решение с което да отхвърли иска като недопустим, неоснователен и недоказан.

По делото не е постъпил отговор от третото лице помагач на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.

В съдебно заседание за ищеца не се явява законен представител, не изпраща процесуален такъв, преди съдебно заседание е постъпила писмена молба от ищеца, с която се иска от съда да уважи исковата претенция като доказана.

В съдебно заседание за ответника в качеството на особен представител назначен от съда се явява адв.К. А. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирана по делото писмена защита и на подробно изложените в нея основания се поддържа, че предявените искове са недоказани по основание и размер.

За третото лице-помагач на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД в съдебно заседание не се явява законен представител, не изпраща и процесуален такъв.

По делото от ищеца са ангажирани като писмени доказателства: Заверени преписи от заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК; Платежно нареждане за платена държавна такса от 16.10.2020 г.; нотариален акт за дарение на недвижим имот №***, том ***, дело № *** на *** при С. районен съд - Е. Б.; Заявление – декларация вх. № ***г.;

Удостоверение изх. №*** г.; Договор № *** г.; Протокол от ***г. на проведено Общо събрание на етажните собственици; Съобщение към фактура № *** г.; Съобщение към фактура № *** г.; Договор № *** г.при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в от Закона за енергетиката.

Допусната, изслушана и приета по делото е СЧЕ, видно от заключението на вещото лице по която: Процесните фактури за топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2019 год. – 30.04.2021 год. са на обща сотйност 5 824,29 лева и по тях няма извършени плащания;

Изравнителните сметки изготвени от ФДР за абонат № *** за периода от 01.05.2019 год. до 30.04.2021 год. са отразени в информационната система на „Топлофикация С.“ ЕАД в размер на общо 60,76 лева с ДДС; По данни на „Топлофикация С.“ ЕАД за процесния период са приспаднати суми за ТЕ на обща стойност 258,71 лева с ДДС; По данни от информационната система на „Топлофикация С.“ ЕАД, размерът на дължимите суми е общо 5 885,05 лева; Лихвата за забава изчислена върху главницата по процесните фактури за ТЕ считано от датата, следваща падежната дата, до 18.05.2022 год. е 701,10 лева; Лихвата за 4 забава изчислена върху главницата по процесните фактури за дялово разпределение, считано от датата, следваща падежната дата, до 18.05.2022 год. е 11,65 лева.