Решение № 3184 от 10.11.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3184 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100505375 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №5375/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на П. Б. М. ЕГН ********** от гр.София и Ц. Б. Г. ЕГН ********** от гр.Перник срещу решение №20014331 от 17.02.2022 г по гр.дело №21632/2021 г на СРС , 140 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивниците да се осъди на основание чл.30 ал.3 ЗС и чл.86 ЗЗД С. А. Т. ЕГН ********** от гр.София да заплати на всеки от въззивниците по 175 лева – част от цената на добитата дървесина при сеч от „С.**“ ЕООД за периода м.11.2019 г – м.02.2021 г в съсобствен имот в землището на село Байкалско , Община Радомир с идентификатор №*** представляващ широколистна гора , ведно със законната лихва от 21.02.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; и по 3,70 лева лихви за забава за периода 01.12.2019 г – 20.02.2020 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС . Неправилно СРС е отхвърлил искането по чл.190 ГПК ответникът да представи договор за сеч сключен по чл.186 ал.1 т.2 ЗГ . Според писмо от 28.09.2020 г на РДГ Кюстендил такъв договор е налице .

Приетата по делото лесотехническа експертиза установява издадени позволителни за сеч , както и че такава сеч е извършена . Ответникът и третото лице са недобросъвестни , защото не представят договора за сеч и трябва да се приложи чл.161 ГПК .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Исковете 1 правилно са отхвърлени като недоказани , а доказателствените искания във въззивната жалба са преклудирани .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 14.03.2022 г и на 18.03.2022 г и е обжалвано в срок на 25.03.2022 г. Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел следното . В тежест на ищците е да докажат , че ответникът е извлякъл ползи от процесния имот като е извършил в него сеч /добив на дървесина/ . На „С.**“ ЕООД гр.Кюстендил са издадени позволителни за сеч от 20.11.2019 г и 01.01.2020 г и е добита дървесина . От друга страна , по делото няма данни „С.**“ ЕООД гр.Кюстендил да е добило дървесината по възлагане от ответника , както и че последният се е облагодетелствал от това . Поради неоснователност на исковете за главница трябва да се отхвърлят и исковете за лихви за забава .

Решението на СРС е частично неправилно .

Безспорно на „С.**“ ЕООД гр.Кюстендил са издадени позволителни за сеч от 20.11.2019 г и 01.01.2020 г и е добита дървесина от процесния съсобствен имот . Според писмо от 09.09.2020 г на РДГ-Кюстендил договор със собствениците на имота е подписан от К.К.М.Д. като пълномощник на ответника С. А. Т. . По делото не е представен въпросният договор подписан от ответника . Последният твърди , че не разполага с екземпляр от него , а ищците не са поискали своевременно от СРС договорът да се изиска от РДГ-Кюстендил /ако е наличен/ . Но след като такъв договор безспорно е бил наличен следва да се счита за доказано по делото , че ответникът е получил – макар и чрез пълномощник – граждански плодове от имота .

Исковете са доказани по основание и съгласно чл.162 ГПК при липса на данни за размера им , той трябва да се определи от съда . Както е посочено в решение №67 от 29.06.2020 г по гр.д.№2008/19 г на ВКС , I ГО Уговорената цена по договор за добив на дървесина представлява граждански плод. Когато този договор е сключен само от един съсобственик, останалите имат право да получат припадащата им се част от получената цена по договора, съразмерно на квотата им в съсобствеността. В този случай съдът не може да присъди по реда на чл.30 ал.3 ЗС сума , определена от вещо лице на база пазарната оценка на добитата по договора дървесина. Пазарна цена може да се присъди само за естествени плодове, т.е. когато един от съсобствениците сам е добил дървесина въз основа на издадено 2 на негово име разрешение по чл.86 ал.9 ППЗГ.

Като се има предвид дадената от вещото лице по лесотехническата експертиза оценка на пазарната цена на дървесината и че в същата са включени и съответните немалки разходи за добиването й , настоящият съд по реда на чл.162 ГПК определя пазарна цена дължима на всички съсобственици по договора за добив на дървесина в размер на 2880 лева . Съобразно идеалните си части в имота ищците имат право на по 1/24 идеална част от тази сума или по 120 лева .

Исковете за лихви за забава върху присъдените обезщетения са неоснователни . Както е посочено в решение №155 от 15.01.2015 г по гр.д. № 3518/2014 г, ГК , ІІ ГО на ВКС при неизпълнение на парично задължение, съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В хипотезите на неоснователното обогатяване, като източник да възникне паричното задължение, моментът на изпълнението му не е определен, поради което длъжникът изпада в забава от датата на поканата от страна на кредитора- чл.84 ал.2 ГПК и от този момент се дължат лихви. За успешната реализация на претенцията по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава е необходимо покана, като, от момента в който е получена, длъжникът изпада в забавата относно дължимите лихви. Ако няма писмена покана, лихвата се дължи от деня, в който искът е предявен . Такъв е и процесният случай , защото ищците не твърдят , че са отправили покана за плащане от ответника .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени само в частта за главници от по 120 лева и тези претенции да се уважат , както и да се измени в частта за разноските , като ищците дължат по-малко разноски /по компенсация/ . В останалата част решението на СРС трябва да се потвърди .

С оглед изхода на делото въззиваемата страна дължи на всеки от въззивниците по 168,18 лева разноски пред СГС /по компенсация / .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №20014331 от 17.02.2022 г по гр.дело №21632/2021 г на СРС , 140 състав , в частта , с което са отхвърлени исковете на П. Б. М. ЕГН ********** от гр.София и Ц. Б. Г. ЕГН ********** от гр.Перник да се осъди С. А. Т. ЕГН ********** от гр.София да им заплати на основание чл.30 ал.3 ЗС по 120 лева – част от цената на добитата дървесина при сеч от „С.**“ ЕООД за периода м.11.2019 г – м.02.2021 г в съсобствен имот в землището на село Байкалско , Община Радомир с идентификатор №*** представляващ широколистна гора ; ведно със законната лихва от 21.02.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта , в която П. Б. М. ЕГН ********** от гр.София и Ц. Б. Г. ЕГН ********** от гр.Перник са осъдени да заплатят на С. А. Т. ЕГН ********** от гр.София по половината от разликата над 357,55 лева до 450 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

3

ОСЪЖДА С. А. Т. ЕГН ********** от гр.София да заплати на основание чл.30 ал.3 ЗС на всеки от П. Б. М. ЕГН ********** от гр.София и Ц. Б. Г. ЕГН ********** от гр.Перник по 120 лева – част от цената на добитата дървесина при сеч от „С.**“ ЕООД в съсобствен имот в землището на село Байкалско , Община Радомир с идентификатор №*** представляващ широколистна гора ; ведно със законната лихва от 21.02.2020 г до окончателното заплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение в частта , в която са отхвърлени исковете на П. Б.

М. ЕГН ********** от гр.София и Ц. Б. Г. ЕГН ********** от гр.Перник да се осъди С. А.

Т. ЕГН ********** от гр.София да заплати на всеки от тях на основание чл.30 ал.3 ЗС и чл.86 ЗЗД разликата над 120 лева до размера от 175 лева – част от цената на добитата дървесина при сеч от „С.**“ ЕООД в съсобствен имот в землището на село Байкалско , Община Радомир с идентификатор №*** представляващ широколистна гора , ведно със законната лихва от 21.02.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; и по 3,70 лева лихви за забава за периода 01.12.2019 г – 20.02.2020 г ; както и в частта , в която П. Б. М.

ЕГН ********** от гр.София и Ц. Б. Г. ЕГН ********** от гр.Перник са осъдени да заплатят на С. А. Т. ЕГН ********** от гр.София по половината от 357,55 лева разноски пред СРС.

ОСЪЖДА С. А. Т. ЕГН ********** от гр.София да заплати на всеки от П. Б. М. ЕГН ********** от гр.София и Ц. Б. Г. ЕГН ********** от гр.Перник по 168,18 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .

Решението е постановено при участието на „С.**“ ЕООД гр.Кюстендил ЕИК 201406073 като трето лице помагач на ответника А. Т. ЕГН ********** от гр.София .

Решението не подлежи на обжалване като постановено по искове с материален интерес под 5000 лева /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4