Решение № 260507 от 02.10.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 02.10.2024 г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 11541 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 72596 от 14.04.2020 год., постановено по гр.дeло № 71396/2018 г. на

СРС, І Г.О., 41 състав, са осъдени

Й.К.П. и Л.И.Г., двамата с адрес: *** и съдебен адрес:***, по предявен от Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, офис 43, иск с правно основание чл.109 вр.чл.52 ЗС, да преустановят неправомерните си бездействия, с които неоснователно пречат на Г.С.Г. да упражнява правото на собственост върху имот с идентификатор ***, находящ се в с.Владая, ул.“******с площ от 908 кв.м., съставляващо парцел VІІ-396 в кв.88 по плана на гр.София, местност

„с.Владая“, като премахнат намиращите се в имота им с пл. № 1796/ идентификатор ***/ с административен адрес: с.Владая, ул.******, три броя широколистни дървета от вида клен, разположени до имота на ищеца на материализираната на място ограда по запад-югозападна граница за първото от тях с височина 10,20 м., на разстояние 8 см. от същата за второто от тях с височина 3,5 м. и на разстояние 8,10 см. от същата за трето от тях с височина 3 м. С решението на съда е отхвърлен предявения от Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, офис 43, срещу Й.К.П. и Л.И.Г., двамата с адрес: *** и съдебен адрес:***, иск с правно основание чл.109 вр.чл.51 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неправомерните си действия, с които неоснователно пречат на Г.С.Г. да упражнява правото на собственост върху имот с идентификатор ***, находящ се в с.Владая, ул.“******с площ от 908 кв.м., съставляващо парцел VІІ-396 в кв.88 по плана на гр.София, местност „с.Владая“, като допуснат до имота им с пл.№ 1796/ идентификатор ***/ с административен адрес: с.Владая, ул.“******технически лица за трасиране на място на линия, заключена между точки 2-Р-Т-С на скица 4, неразделна част от изготвената по делото съдебна техническа експертиза на вещо лице инж.Ч.. С решението на съда е отхвърлен предявения от Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, офис 43, срещу Й.К.П. и Л.И.Г., двамата с адрес: *** и съдебен адрес:***, иск с правно основание чл.52 вр.чл.45 ЗЗД за осъждане на ответниците за солидарно заплащане на сумата от 1500 лева за претърпени неимуществени вреди в периода 2015 г. - 2018 г., изразяващи се в преживян стрес, повлиял негативно заболяване от диабет, падане на стойностите на кръвната захар, сърцебиене и високо артериално налягане, породени от бездействие на ответниците за извършване на подкастряне и премахване на кленове и допускане на избуяване на растителност по материализираната на място ограда по запад-югозападната граница на собствения му имот с идентификатор ***, находящ се в с.Владая, ул.“******с площ от 908 кв.м., съставляващо парцел VІІ-396 в кв.88 по плана на гр.София, местност „с.Владая“, недопускане на технически лица за извършване на трасиране на границата на собствения му имот и поставяне на кабел за високо напрежение в същия имот. С решението на съда са осъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК, Й.К.П. и Л.И.Г., двамата с адрес: *** и съдебен адрес:***, да заплатят на Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, офис 43, сумата от 314 лева, представляваща сторени в производството разноски за тази съдебна инстанция. С решението на съда е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК, Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, офис 43, да заплати на Й.К.П. и Л.И.Г., двамата с адрес: *** и съдебен адрес:***, сумата от 666.67 лева, представляваща сторени в производството разноски за тази съдебна инстанция. С определение № 194011, постановено в закрито заседание по гр.дело № 71396/2018 г. по описа на СРС, І Г.О., 41 състав е изменено решение № 72596/14.04.2020 г. по гр.дело № 71396/2018 г. по описа на СРС, I Г.О., 41-ви състав по молба вх.№ 5064374/02.06.2020 г. от Г.С.Г., както следва: ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Й.К.П. и Л.И.Г., двамата с адрес: *** и съдебен адрес:***, да заплатят на Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, офис 43, сумата от 614 лева, представляваща сторени в производството разноски за тази съдебна инстанция, и е оставена без уважение молба вх.№ 5075615/18.06.2020 г. ответниците Й.К.П. и Л.И.Г. за изменение на решение № 72596/14.04.2020 г. по гр.дело № 71396/2018 г. по описа на СРС, I Г.О., 41-ви състав в частта за разноските.

В срока по чл.259 от ГПК, решението на СРС, І Г.О., 41 състав е обжалвано и от двете страни по делото.

Ищецът по делото Г.С.Г., гр.София, обжалва решението с въззивна жалба, подадена чрез пълномощника му адв.Р.П., в частта, с която са отхвърлени предявените от него обективно съединени осъдителни искове, с искане същото да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната от ищеца част е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемите страни- ответници Л.И.Г. и Й.К.П., чрез пълномощника си адв.Д.Г. оспорват жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение, в обжалваната от ищеца част -потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Въззивниците-ответници Л.И.Г. и Й.К.П., обжалват решението с въззивна жалба, подадена чрез пълномощника им адв.Д.Г., в частта, с която са осъдени на основание чл.109 от ЗС да преустановят неправомерните си бездействия, с които неоснователно пречат на Г.С.Г. да упражнява правото на собственост върху имот с идентификатор ***, находящ се в с.Владая, ул.“******с площ от 908 кв.м., съставляващо парцел VІІ-396 в кв.88 по плана на гр.София, местност „с.Владая“, като премахнат намиращите се в имота им с пл. № 1796/ идентификатор ***/ с административен адрес: с.Владая, ул.******, три броя широколистни дървета от вида клен, разположени до имота на ищеца на материализираната на място ограда по запад-югозападна граница за първото от тях с височина 10,20 м., на разстояние 8 см. от същата за второто от тях с височина 3,5 м. и на разстояние 8,10 см. от същата за трето от тях с височина 3 м. Молят съда решението да бъде отменено в обжалваната част, като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила по съображения изложени във въззивна жалба и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен изцяло така предявения негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС, като неоснователен и недоказан. Претендират присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец Г.С.Г., чрез пълномощника си адв.Р.П. оспорва подадената от ответниците въззивна жалба, като неоснователна. Моли съда, въззивната жалба, като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение, в обжалваната от ответниците част- потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Постъпила е и частна жалба от Л.И.Г. и Й.К.П., подадена чрез пълномощника им адв.Д.Г. срещу определение № 194011 от 09.09.2020 год., постановено в закрито съдебно заседание по гр.дело № 71396/2018 г. по описа на СРС, І Г.О., 41 състав, в частта, с която е изменено решение № 72596/14.04.2020 г. по гр.дело № 71396/2018 г. по описа на СРС, І Г.О., 41 състав по молба с вх.№ 5064374/02.06.2020 г. от Г.С.Г., като са осъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК, Й.К.П. и Л.И.Г., двамата с адрес: *** и съдебен адрес:***, да заплатят на Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, офис 43, сумата от 614 лева, представляваща сторени в производството разноски за тази съдебна инстанция. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението в обжалваната му част. Молят съда да отмени определението в обжалваната му част и да остави без уважение молбата на ищеца за присъждане на разноски.

Ответникът по частната жалба- Г.С.Г., чрез пълномощника си адв.Р.П. оспорва частната жалба, като неоснователна по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор на подадената частна жалба. Моли съда да остави същата без уважение, като неоснователна по съображения изложени в частната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

По въззивната жалба, подадена от ищеца Г.С.Г., съдът приема следното:

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно в обжалваната от ищеца част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от ищеца Г.С.Г. срещу ответниците Й.К.П. и Л.И.Г., обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съдът приема за изцяло неоснователни изложените от ищеца основни доводи във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционният съд съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение. От друга страна, съдът намира, че доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно-отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК. В случая доказателствени искания не са направени с въззивната жалба. С оглед на което доводите на ищеца за допуснати съществени процесуални нарушения от СРС, изложени в депозираната от него въззивна жалба се явяват неоснователни. Съдът приема, че в настоящия случай при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато от първоинстанционният съд нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.