Определение № 2808 от 18.07.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1374/2023
- Вид
- Определение № 2808
- Подписан
- 18.07.2023
- В сила
- 18.07.2023
- Състав
- Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 410 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 17 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2808 гр. Варна, 18.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова
Членове:
Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20233100501374 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 15576/03.07.2023г., депозирана от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Черковна“ 38, офис 4, чрез юрк. Х. срещу разпореждане № 17784/15.05.2023г., постановено по ч.гр.д. № 4843/2023г. по описа на Варненски районен съд, в частта, в която е отхвърлено заявление с вх. № 29075/19.04.2023 г., подадено от „ЮтеКредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника П. С. С., ЕГН ***********, с адрес: ************** за следните суми: сумата 201,60 лв., представляваща еднократна такса за разглеждане, дължима на основание чл. 3 от ОУ към договор за потребителски кредит N 52445/22.12.2021г., както и сумата 301 лв., представляваща административна такса за уведомления за просрочени задължения, съгласно чл. 5.5 от ОУ към договора за кредит и Тарифа за таксите и комисионите на физически лица.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Сочи се, че таксата за разглеждане на искането за кредитиране е дължима за действията по оценка на кредитоспособността на заемателя.
Последният изрично се е съгласил с преддоговорната информация, в която е упоменато дължимостта на таксата. Основанието за заплащане на таксата възниква преди сключване на договора, поради което дейностите, за които се дължи не са свързани с управлението на кредита. Претендираната такса не е такава и по усвояването на дълга, тъй като не е свързана с превеждането на сумата. На следващо място таксата по чл. 5.5 от ОУ към договора за кредит за уведомления за просрочени задължения съответства на предвидената в чл.
11, т. 17 от ЗПК възможност за начисляване на други такси и компенсира разходите на кредитора по уведомяването на длъжника за просрочието. Като 1 акцентира върху яснотата на разпоредбите, съставляващи основание за начисляване на претендираните такси и липсата на други обезпечения по кредита, настоява за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване издаването на заповед за изпълнение, вкл. относно разноските, пропорционално на отхвърления материален интерес.
На осн. чл. 413,ал. 2 от ГПК производството е едностранно, поради което насрещна страна не е конституирана.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима. По същество въззивният състав намира следното:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от заявителя „ЮтеКредит България“ ЕООД срещу физическо лицепотребител за задължения по договор за кредит, сред които и задължение за сумата от 201,60 лв., представляваща еднократна такса за разглеждане на искането за отпускане на кредит и сумата 301,00 лв., представляваща административна такса за уведомления за просрочени задължения.
С оглед предназначението на заповедното производство да изключи именно исковия ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че същото може да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал.3 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка. Съдът още на фаза заповедно производство следва да осъществи защита на по слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.
Съгласно предвиденото в т. 3.4 от ОУ , приложими към Договора за потребителски кредит N 52445/22.12.2021г.,таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на договора, финансира се от кредитора и се възстановява от клиента с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план, като размерът й се конкретизира в договора за кредит. Договорно съдържание на предшестващата разпоредба на чл. 3.1 от ОУ относно задължението на дружеството –заемодател да оцени кредитоспособността на заемателя несъмнено сочи, че таксата за разглеждане компенсира дейността на кредитора по предварителната оценка относно възможностите за бъдещо погасяване на дълга. Така обобщеното договорно съдържание противоречи на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че кредиторът по договор за потребителски кредит може да събира от потребителя такси и комисиони за 2 допълнителни услуги, но само ако са свързани с договора за потребителски кредит. Преценката за възможностите на длъжника да извършва бъдещо погасяване е част от общата дейност по усвояването на кредита и съставлява присъщ за основния предмет на договора разход, а не допълнителен такъв.
Заявителят посочва, че тази такса е възникнала в резултат на уговорена допълнителна услуга, но естество на действията на кредитора, посочени като съдържание на тази предоставена на кредитополучателя престация, не могат да се определят като допълнително благо, за което да е дължимо отделно възнаграждение. Констатираното несъответствие с императивната норма на ЗПК по арг. от чл. 21 от същия закон е основание за отхвърляне на заявлението в частта, с която заявителят е претендирал такса за разглеждане на документи.
С чл. 5.5 от ОУ към договора за кредит е предвидена отговорност за клиента от “неизпълнение точно и в срок на задълженията му по договора по възстановяване на всички причинени разходи за административно обслужване, съгласно действащата Тарифа на кредитора и при стриктно съобразяване на реално извършените от кредитора действия”.На първо място цитираната разпоредба не отговаря на изискването за яснота на договорното съдържание (чл. 10а, ал. 4 от ЗПК). Не става ясно какви са упоменатите административни разходи, които длъжникът се задължава да компенсира, както и каква е причинната връзка с конкретно неизпълнение. Общото препращане към Тарифата относно вида на таксите е недопустимо при липса на уговорено конкретно основание за начисляването им. Вземането за административни разходи, произтекли от неизпълнението по съществото си представлява обезщетение за предварително оценени вреди от договорно неизпълнение. Тоест сумата се претендира като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба – реално сторените разходи от неизпълнението. Разпоредбата на чл.33 от ЗПК, обаче ограничава отговорността на кредитополучателя за неизпълнението единствено до мораторно обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва.
Други последици от неизпълнението законът не предвижда. Действията по уведомяването на длъжника за допуснатото просрочие ( на което се позовава страната в жалбата) по съществото си представляват дейности по управление на просрочен кредит. Управлението на просрочен кредит е присъща за основния предмет на договора дейност, която се компенсира с основното възнаграждение на кредитора за договорна /възнаградителна лихва/. Поради остойностяване на тези дейности в основно възнаграждение, законодателят изрично е установил забрана за начислява на други разноски по управление на кредита (чл. 10а, ал. 2 от ЗПК) - такси, комисионни и т. н. Договарянето на обезщетение за неизпълнение в отнапред определен размер се покрива практически с определяне на неустойка за неизпълнение, каквато отговорност не може да се възлага на длъжника. Този извод не се променя от обстоятелството, че кредиторът действително е сторил разходи по изпращане на напомнителни съобщения и обаждания.
3
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 17784/15.05.2023г., постановено по ч.гр.д. №4843/2023г. по описа на Варненски районен съд, в частта, в която е отхвърлено заявление с вх. № 29075/19.04.2023 г., подадено от „ЮтеКредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника П. С.
С., ЕГН ***********, с адрес: ************** за следните суми: сумата 201,60 лв., представляваща еднократна такса за разглеждане, дължима на основание чл. 3 от ОУ към договор за потребителски кредит N 52445/22.12.2021г., както и сумата 301 лв., представляваща административна такса за уведомления за просрочени задължения, съгласно чл. 5.5 от ОУ към договора за кредит и Тарифа за таксите и комисионите на физически лица.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4