Решение № 969 от 02.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 969 гр. Пловдив , 02.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Васил Ал. Тасев като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20215330202414 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 545008-F560764 издадено на 29.10.2020 г. от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „АЗ И Б.‘‘ ООД със седалище и адрес на управление **, Булстат 205570305 е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 500 лева за извършено от него нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл.

118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Дружеството-жалбоподател, чрез адв. Петрова обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Претендира разноски.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. З., която навежда доводи за правилно и законосъобразно НП и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 23.07.2020 г. от актосъставителя Й. Кр. М. - ** по приходите в ЦУ 1 на НАП - Пловдив, е съставен акт за установяване на административно нарушение против „АЗ И Б.‘‘ ООД с Булстат 205570305, за това, че при извършена оперативна проверка на 14.07.2020 г. в 10:45 часа в търговски обект – кафе аперитив, находящ се в **, стопанисван от дружествотожалбоподател, е установено, че в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез операцията „служебно въведени суми" промяна на касовата наличност в размер на 135.80лв.

Проверена била касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство модел „DAISY COMPACT М 02“ с ИН на ФУ DY472458 и ФП 36630494. В хода на проверката било установено, че не е била регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми" промяна на касовата наличност в размер на 135.80лв., представляваща парични средства, налични вповече в касата, а наличното в проверявания обект фискално устройство конструктивно притежавало възможността да се извършват операциите „служебно въведени" и „служебно изведени" суми.

Констатираното от проверяващия служител при ЦУ на НАП било обективирано в Протокол за извършена проверка ПИП №0073865/14.07.2020 Предвид така констатираното, на 23.07.2020 г., в присъствието на упълномощен представител на дружеството - Н.И.Г. св. Й.М. съставил срещу „АЗ И Б.‘‘ ООД, АУАН с бл. № F560764. Актът бил връчен на упълномощения представител, която се запознала със съдържанието на съставения АУАН и го подписала лично без възражения, като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното НП, в което било отразено, че нарушението е извършено за първи път и не води до неотразяване на приходи.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Й. Кр. М. поддържа съставения от него акт. Заявява, че при извършена проверка на касовата наличност на въведеното в експлоатация в обекта и работещо фискално устройство е трябвало да има сума в размер на 28,60 лева съгласно дневния финансов отчет, а наличността на парични средства в касата е била в размер 2 на 164,40, с което е била установена положителна разлика в размер на 135,80.

Свидетелят сочи, че проверката е била извършена в присъствието на упълномощено лице, което е представило пълномощно и се е запознало с акта и неговото съдържание, след което го подписал.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни, достоверни и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно нормата на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин: извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Посочената разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност /в този смисъл Решение № 2350 от 12.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2472 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2295 от 08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2935 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1973 от 08.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 2090 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив, и др/.

В настоящия случай, от изложената по-горе фактическа обстановка, безспорно се установи, че е налице разлика между фактическата касовата наличност в търговския обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател и отчетената сума по фискалното устройство. Следва да се посочи и че регистрираното и разположено в търговския обект фискално устройство (“Daisy Compact М 02”) разполага с техническата възможност за въвеждане и извеждане на суми, извън случаите на извършени продажби ( чрез операциите „служебно въведени“ и/ или „служебно изведени“ суми ). Тоест, след като е налице несъответствие между разчетената касова наличност от фискалното 3 устройство в обекта и фактическата наличност, то нарушението по смисъла на чл. 33, ал. 1 от Наредбата е реализирано от обективна страна, като същото не се оспорва и от самия жалбоподател.

Настоящият съдебен състав намира, че няма пречка АУАН да бъде съставен и в присъствието на упълномощено да представлява съответното дружество лице. Според чл. 43, ал. 1 и ал. 5 ЗАНН АУАН се подписва от нарушителя и препис от него му се връчва. Когато нарушител е юридическо лице АУАН следва да бъде предявен на негов представител. Това може да е законният представител на дружеството (управител) или надлежно упълномощено лице.

В случая АУАН е връчен на Н.И.Г., в качеството й на пълномощник на „АЗ И Б.‘‘ ООД. Актосъставителят е извършил справка с представено пред него пълномощно и е вписал това обстоятелство в текста на АУАН. Макар жалбоподателят да оспорва представителната власт на това лице НП също е връчено на него и очевидно е стигнало до знанието на управителя на дружеството, който се е възползвал от правото си да го обжалва в 7-дневен срок от връчването му. Налага се извод, че управителят на дружеството приема за валидни извършените действия по пасивно представителство (получаване на документи) от лицето Н.И.Г. и не оспорва нейната представителна власт. При липсата на такова оспорване единствено твърдението, че АУАН не е връчен лично на управителя, не може да обоснове допуснати нарушения, тъй като няма пречка връчването да бъде осъществено и на пълномощник. В пълномощното също така изрично е посочено, че в полза на пълномощника са делегирани права да извършва „всякакви действия“ и в качеството му на пълномощник да представлява дружеството пред всички юридически и физически лица, свързани с обичайната му търговска дейност. Конкретно е посочено, че се делегират и представителни правомощия пред органите на НАП, като на пълномощника е предоставено и правото да получава и подписва всякакви документи. Изрично е отразено и че пълномощното е безсрочно. В тази връзка и по отношение на представителната власт на Н.И.Г., то е видно, че при тези факти съдът намира, че АУАН и НП са съставени, предявени и връчени на надлежно упълномощено за това лице, а твърдяното процесуално нарушение не е допуснато. Както се посочи очевидно е, че наказателното постановление е достигнало до търговеца, предвид упражненото право на жалба по настоящото дело. Следователно правата и законните интереси на 4 жалбоподателя не са били ограничени. Това е така, тъй като след като жалбата е преценена като допустима от съда, е напълно ирелевантно на кого е връчено и наказателното постановление. Самото връчване на постановлението не е елемент от производството по налагане на административно наказание, а има значение за теченето на сроковете за обжалване пред съд и преценката дали този срок е спазен в случай на подаване на жалба. В настоящия случай съдът е приел жалбата за допустима като своевременно подадена, с което жалбоподателят е реализирал в пълнота своето право да предизвика обжалване пред съд на наказателното постановление, а правото му на защита не е нарушено по никакъв начин.

Установеното нарушение е на просто извършване и в резултат на осъществяването му не се е стигнало до неотразяване на приходи, поради което и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, административнонаказващият орган е наложил санкцията по реда на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, която разпоредба предвижда за юридическите лица и едноличните търговци имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. Наложената санкция за нарушението в конкретния случай е минимално предвидения в закона размер от 500 лв., която санкция според съда се явява съответна на извършеното нарушение и би способствала за постигането на целите на ЗАНН.

Съдът счита, че конкретният случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Действително, в АУАН и НП е посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи, тоест не се накърняват обществените отношения по законосъобразно събиране от държавата на дължимите й данъчни постъпления. Това обстоятелство обаче, не може да бъде основание за приемане на случая за маловажен, доколкото е изрично отчетено от законодателя при определяне наказуемостта на деянието. Съгласно чл. 56 НК, който следва да намери субсидиарно приложение, едно и също обстоятелство не може да бъде съобразено два пъти - веднъж при определяне на приложимия състав на нарушение - основен, привилегирован или квалифициран и при индивидуализацията на отговорността, като смекчаващо или отегчаващо обстоятелство. Така, в чл. 185 ЗДДС е направено изрично законодателно разграничение между нарушенията, които водят до неотразяване на приходи и тези, които не водят до неотразяване на приходи, като за последните се предвиждат значително по - леки санкции. Тоест, фактът на неотразяване на приходи се явява съставомерен и не следва да бъде 5 отчитан допълнително. Нещо повече - обект на закрила с Наредба Н-18/ 13.12.2006 МФ са не само обществените отношения, свързани с обезпечаването на събираемостта на държавните вземания за данъци, но и обществените отношения осигуряващи точното, редовно и надлежно отчитане на стопанската дейност. Всяка една разлика между наличните и документираните средства, препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Следва да се посочи и че по законодателен път е направена преценката, че нарушаването на тези отношения само по себе си е достатъчно за ангажиране на административната отговорност на нарушителя, доколкото се засягат интересите на фиска.

При служебно извършена проверка, съдът не констатира допускането на нарушения в хода на административнонаказателното производство. В конкретния случай, при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.