Решение № 59 от 02.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. В. Т., 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Явор Данаилов при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20234100500857 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съобрази :

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „Съгласие- 2004“ ЕООД гр. С. въззивна жалба против Решение № 96/13.07.2023г., постановено по гр.д. № 743/2022 г. по описа на РС- С. , с което е прогласена по установителен иск на А. Д. К. , ЕГН: **********, гр. С., ул. „***“ № ***, срещу Е. И. И., ЕГН: **********, гр. В. Т., м. „П.“ № ***, и „СЪГЛАСИЕ – 2004“ ЕООД , ЕИК: 10423729, гр. С., ул. „***“ № ***, че на основание чл. 4а, ал. 2, изр. 1 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 229, ал. 2-3 и чл. 26, ал. 4, във вр. с ал. 1, пр. 1 ЗЗД е частично нищожна като противоречива на императивните правни норми на клаузата на чл. 2, изр. 1 от Договор за наем на процесната земеделска земи от 05.11.2018 г., сключен между Е. И. И. като наемодател и „СЪГЛАСИЕ – 2004“ ЕООД като наемател в частта, с която поземлен имот с идентификатор № *** по ККР, одобрен на със Заповед № РД-18- 350/07.02.2018 г. на ИД на АГКК в м. „***“, площ 6 243 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, IV. категория, номер по предходен план – 088028, при съседи – ***, ***, ***, ***, ***, е отдаден под наем за срок над три години до невалидно уговорените десет години и е отхвърлен предявеният от А. Д. К. срещу „СЪГЛАСИЕ – 2004“ ЕООД осъдителен иск за сумата от 312 (ТРИСТА И ДВАНАДЕСЕТ) ЛВ. И 15 СТ., представляваща припадащите й се възнаграждения от договора за наем за стопанските 2018/2019, 2019/2020, 2020/2021 г. по чл. 6 от Договор за наем на земеделска земи от 05.11.2018 г., 1 сключен между Е. И. И. като наемодател и „СЪГЛАСИЕ – 2004“ ЕООД като наемател, ведно със законната лихва върху главницата от 28.11.2022 г. до окончателно й изплащане, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Макар да е формулирано искане за отмяна на първоинстанционното решение в цялост, от съдържанието на жалбата се извежда, че то се обжалва само в частта му, с която е прогласена частичната нищожност на договора, предмет на повдигнатия пред съда спор, като се навежда довод, че съдът не е взел предвид възраженията на ответника и че ответницата по жалба е облагодетелствана от решението, макар да не се е интересувала от имота си в продължение на 15 години.

Навеждат се доводи и против решението в частта му относно присъдените разноски, като се сочи, че такива не се дължат, поради липса на доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност, като сочи, че първоинстанционното решение е правилно и развива съображения по съществото на спора. Навежда доводи и по оплакванията в жалбата по отношение на присъдените разноски, като ги счита за неоснователни.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част.

Относно валидността :

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта:

Решението в обжалваната му част отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, 2 въззивният съд счита решението в обжалваната му част за неправилно.

Съображенията за този извод са следните :

С исковата си молба ищцата А. Д. К. твърди, че е собственик на 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по ККР, одобрени на със Заповед № РД-18-350/07.02.2018 г. на ИД на АГКК в м. „***“, площ 6 243 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, IV. категория, номер по предходен план – 088028, при съседи – ***, ***, ***, ***, ***, съгласно Договор за доброволна делба на наследници на земеделски земи от 23.06.2000 г., вписан в СлВп – гр. С. на ***2000 г., и удостоверение за наследници от 06.12.2021 г., издадено от общ.

С.. Твърди, че ответницата Е. И. И. е собственик на 1/3 ид. ч. от същия имот.

Твърди, че И. е сключила договор за наем на земеделски земи от 05.11.2018 г., вписан в СлВп – гр. С. на ***.2018 г., със срок на действие десет години – от 05.11.2018 г. до 30.09.2028 г

Според ищцата договорът за наем е сключен от ответницата Е. И. И., която, притежавала повече от 25 на 100 ид. ч. от имота , но тя е могла да сключи договор за наем на земеделски земи за не повече от три години по аргумент от чл. 229, ал. 2, във вр. с ал. 3 ЗЗД. Уговорката за срок по-дълъг от три години според ищцата е частично нищожна: произвежда действие само за срока до три години (чл. 26, ал. 4 ЗЗД).

Предвид така изложеното ищцата е отправила искане към съда да приеме за установено по отношение на Е. И. И. и „Съгласие – 2004“ ЕООД, че Договорът за наем на земеделска земи от 05.11.2018 г. е частично нищожен, като, въпреки че е сключен за срок от десет години , поражда действие за три години, тъй като съсобственикът, който го е сключил, е можел да извършва само действия по управление на общата вещ, но не и на разпореждане с нея .

Отправя се и молба до съда да осъди ответника „Съгласие – 2004“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 312.15 лв., представляваща припадащия й се наем за три стопански години ведно със законната лихва от 28.11.2022 г. до окончателно й изплащане .

При условията на евентуалност е предявен иск срещу ответника Е. И.

И., да заплати на ищцата същата сума.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът „Съгласие – 2004“ ЕООД оспорва иска за нищожност на процесния договор за наем и сочи, че този договор е действителен. Посочва, че ищцата К. около шестнадесет години не се е била интересувала от имота, предмет на договора и моли съда да отхвърли исковете, предявени срещу дружеството.

От събраните по делото доказателства по категоричен начин е установено, че ищцата и ответницата И. са съсобственици на посочения в исковата молба недвижим имот, като всяка една от тях притежава по 1/3 идеална част от същия. Установено е и че ответницата И. и ответникът 3

„Съгласие – 2004“ ЕООД са сключили твърдения в исковата молба договор за наем на земеделска земя с предмет процесния имот, за срок от 10 стопански години , като договорът е вписан в служба по вписванията по местонахождението на имота.

Според настоящия състав, понеже договорът, чиято частична нищожност се претендира да бъде обявена, е с предмет земеделска земя , спрямо него намират приложение разпоредбите на ЗСПЗЗ и по – конкретно чл. 4а, ал. 2 от закона.

Съгласно този текст договор за наем на земеделска земя за със срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. Съгласно разпоредбата на чл.4б , ал. 1 от ЗСПЗЗ договорите за наем на земеделска земя със срок, по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, извършени едновременно. Тези договори подлежат на вписване.

В случая ответницата И. притежава повече от 25% идеални части от процесния имот, а договорът за наем на същия е сключен в предвидената от ЗСПЗЗ форма и е вписан в служба по вписванията. Според настоящия състав са изпълнени всички изисквания на закона за действителност на процесния договор за наем на земеделска земя - той е сключен от лице, което има право да го сключи, в предписаната от закона форма. Приложимият към този вид договори закон – ЗСПЗЗ не поставя изискване за максимална продължителност на срока на тяхното действие, нито препраща към разпоредбата на чл. 229 от ЗЗД. ЗЗД не намира приложение към договорите за наем на земеделска земя, доколкото по отношение на този тип договори е налице специална заК. уредба .

В случая важи правилото, че приложението на специалния закон изключва приложението на общия закон ( Lex specialis derogat legi generаlis)чл. 11 , ал. 2 от ЗНА.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че процесният договор за наем е действителен и искът за прогласяване на нищожност на клаузата на същия, указваща продължителността на договора, е неоснователен и следва да се отхвърли.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извод за неправилност на решението на първоинстанционния съд в обжалваната му час . То следва да бъде отменено в тази му част, а също и в частта му относно разноските.

В останалата си част решението на първоинстанционния съд е влязло в сила .

При този изход на делото ответникът по жалба следва да бъде осъдена 4 да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по водене на спора пред въззивната инстанция в размер на 50 лв. заплатена държавна такса за обжалването .

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 96/13.07.2023г., постановено по гр.д. № 743/2022 г. по описа на РС- С. в частта му, с която е прогласена по установителен иск на А.

Д. К., ЕГН: **********, гр. С., ул. „***“ № ***, срещу Е. И. И., ЕГН:

**********, гр. В. Т., м. „П.“ № ***, и „СЪГЛАСИЕ – 2004“ ЕООД , ЕИК:

10423729, гр. С., ул. „***“ № ***, на основание чл. 4а, ал. 2, изр. 1 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 229, ал. 2-3 и чл. 26, ал. 4, във вр. с ал. 1, пр. 1 ЗЗД е частично нищожна като противоречива на императивните правни норми на клаузата на чл. 2, изр. 1 от Договор за наем на процесната земеделска земи от 05.11.2018 г., сключен между Е. И. И. като наемодател и „СЪГЛАСИЕ – 2004“ ЕООД като наемател в частта, с която поземлен имот с идентификатор № *** по ККР, одобрен на със Заповед № РД-18-350/07.02.2018 г. на ИД на АГКК в м. „***“, площ 6 243 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, IV. категория, номер по предходен план – 088028, при съседи – ***, ***, ***, ***, ***, е отдаден под наем за срок над три години до невалидно уговорените десет години, вместо което ,

ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А. Д. К. , ЕГН: **********, с адрес гр. С., ул. „***“ № ***, срещу Е. И. И., ЕГН: **********, с адрес гр. В.

Т., м. „П.“ № ***, и „СЪГЛАСИЕ – 2004“ ЕООД , ЕИК: 10423729, гр. С., ул.

„***“ № ***, иск за прогласяване на клаузата на чл. 2, изр. 1 от Договор за наем на земеделска земя от 05.11.2018 г., сключен между Е. И. И. като наемодател и „СЪГЛАСИЕ – 2004“ ЕООД като наемател в частта, с която поземлен имот с идентификатор № *** по ККР, одобрен на със Заповед № РД-18-350/07.02.2018 г. на ИД на АГКК в м. „***“, площ 6 243 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, IV. категория, номер по предходен план – 088028, при съседи – ***, ***, ***, ***, *** е отдаден под наем за срок над три години за нищожна като противоречаща на закона.

ОТМЕНЯ Решение № 96/13.07.2023г., постановено по гр.д. № 743/2022 г. по описа на РС- С. в частта му относно разноските.