Решение № 126 от 23.05.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. К., 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20235510200117 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на член 53 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление №22-0284-001858 от 06.10.2022 год., издадено от началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на И. С. И., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, са наложени административно наказание- глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП.

С жалбата е направено искане за неговата отмяна. Изложените доводи се свеждат до това, че наказателното постановление било неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява, но негов процесуален представител депозира писмено становище, в което сочи аргументи в подкрепа на жалбата.

Административно-наказващият орган не изпраща представител в съдебно заседание, но юрисконсулт прилага писмено становище.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59,ал.2, предл.1 от ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на наказаното лице. НП е връчено на жалбоподателя на 06.01.2023г., а 1 жалбата срещу него е подадена на 23.01.2023г.- в предвидения в закона преклузивен срок. Това прави разглеждането й в съдебното производство процесуално допустимо.

След преценка за допустимостта на жалбата, както и на събраните по делото доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 26.06.2021г. в 09.20ч. по ПП- I-5, км.190 в посока север-юг И. С. И. е управлявал л.а. „Сеат Ибиза“ с рег.№****** с предстоящ собственик Т.Д. С. видно от ДПП рег.№552/ 16.02.2021г. като МПС не е било регистрирано съгласно Наредба I-45/2000г. на МВР. При извършената проверка било установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 20.04.2021г. на осн.чл.143 ал.15 от ЗДВП, със служебно отбелязване в АИС КАТрегистрация, тъй като МПС е било закупено на 16.02.2021г. от Т.Д. С., като сделката е изповядана от нотариус с рег.№445 и информацията е подадена по електронен път в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Стара Загора. До 20.04.2021г. собственикът на горецитираното МПС Т.Д. С. не е изпълнила задължението си като преобретател на регистрирано ППС, в срока по чл.145,ал.2 от ЗДвП да регистрира придобитото ППС в службата за регистрация по постоянен адрес, поради което след изтичането на двумесечен срок по чл.143,ал.15 от ЗДвП от датата на придобиване на ППС /от 16.02.2021г. до 20.04.2021г./ служебно е била прекратена регистрацията на превозното средство.

По случая е съставен АУАН серия СА №418527/26.06.2021г. и е образувана преписка №284р-19472/21г. по описа на РУ-Казанлък, която е докладвана в РП-Стара Загора, като последната е издала постановление за отказ да се образува досъдебно производство, с указание до АНО за евентуално налагане на административно наказание.

След постановения отказ на Районна прокуратура-Стара Загора, ТОКазанлък, административно-наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление. Последният приел, че жалбоподателя е нарушил чл.140,ал.1 от ЗДвП, като конкретния случай представлявал непредпазливо деяние, доколкото не са били събрани доказателства водача да е знаел, че регистрацията на МПС е била прекратена.

Началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-К. приел и че деянието не 2 представлява маловажен случай, съгласно чл.28 от ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП,за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП. Съгласно тази норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер от 200 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за деяние, което е извършил, по следните съображения:

По делото не се спори, че към момента на извършване на нарушението, л.а.

„Сеат Ибиза“ с рег.№****** е бил със служебно прекратена регистрация на основание чл.143,ал.15 от ЗДвП, т.е. не е бил регистриран по съответния законов ред.

За да се приеме, че административното нарушение е извършено виновно, не е задължително същото да е осъществено умишлено. Достатъчно е то да е реализирано непредпазливо, както е в настоящия случай, а това е така, защото водача И. е могъл да разбере за прекратяването на регистрацията на управляваното от него МПС, преди да предприеме управлението на автомобила, предвид липсата на преиздаване на СУМПС част II на новия му собственик- Т.Д. С..

При така установеното съдът намира, че както от обективна страна, така и от субективна такава, са налице елементите от състава на нарушението по чл.140,ал.1 от ЗДвП.

В изпълнение на задължението служебно да следи за наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на НП, които да опорочават последното и да повлекат неговата отмяна, въззивният съд не констатира в хода на административно-наказателното производство да 3 са допуснати подобни. Настоящият състав не споделя сочените като такива: издаване на наказателното постановление от некомпетентен орган и липсата на мотиви, че деянието не представлява маловажен случай, от страна на процесуалния представител на жалбоподателя в писменото му становище, по следните съображения:

Твърдението, че сред материалите по делото липсвала заповедта на министъра на вътрешните работи за възлагане издаването на наказателни постановления, е невярно, тъй като заверено копие от същата е приложено към преписката(на листове 14 и 15). От друга страна прилагането на такава не е наложително, защото съда е запознат служебно с нея от разглеждането на други подобни казуси.

Законът не съдържа задължение за наказващия орган да мотивира защо приема, че определено деяние не представлява маловажен случай. Напълно достатъчно е само да го упомене. В този смисъл е и практиката на Административен съд гр.Стара Загора.

В конкретния случай се установи, че е налице стриктно спазване на процедурата по издаване на наказателното постановление, поради което настоящият съд счита, че последното следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

На основание чл.63,ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Въззиваемата страна желае заплащане на възнаграждение за ангажирания от нея юрисконсулт, съобразно Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк.д. №6/2012г..

Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63,ал.3 от ЗАНН, следва И. С. И. да бъде осъден да заплати на ОДМВР-Стара Загора направените по делото разноски за изготвяне на писмено становище в размер на 100(сто) лева, както и по сметка на Районен съд-Казанлък да заплати сумата 10 лева за пътните разноски, заплатени на актосъставителя Г..

Предвид изложеното и на основание чл.63,ал.1,предл.I от ЗАНН съдът РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0284-001858 от 06.10.2022 год., издадено от началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-К., с което на И. С. И. с ЕГН/ЛНЧ **********, точен адрес: гр.К., ж.к.„В.Л. *****, са наложени административно наказание-глоба в размер на 200(двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА И. С. И. с ЕГН/ЛНЧ **********, точен адрес: гр.К., ж.к.„В.Л.

*****, да заплати на ОДМВР-Стара Загора направените по делото разноски в размер на 100(сто) лева, а на Районен съд-Казанлък- в размер на 10(десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 5