Решение № 179 от 04.12.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20221880100480 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от П. Д. В., ЕГН **********, с адрес: *****, чрез пълномощник, против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от изпълнителния директор С. Ю. Твърди се, че между ищеца, като кредитополучател, и ответника, като кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № 483580 от 14.06.2022 г., по силата на който на В. е предоставен кредит в размер на 2 000 лева, при годишен процент на разходите (ГПР) 49% и годишен лихвен процент (ГЛП) 40,55%, като последната се е задължила на 24 месечни вноски да върне сумата по кредита, заедно с възнаградителна лихва в размер на 951,34 лева, такса обслужване в размер на 60 лева и неустойка в размер на 3 156,72 лева или общо сумата в размер на 6 168,06 лева. Според чл. 5.1. и сл. от договора, тя е поела задължение в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да учреди обезпечение по договора – банкова гаранция или поръчителство на две физически лица. Според чл. 5.6. от договора В. е поела и задължение при неосигуряване от нейна страна на обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на чл. 5.1 – чл. 5.5 от договора и Общите условия или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, да заплати на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставила обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в Приложение № 1 към договора за кредит и Погасителния план към кредита.

Горепосочената неустойка се начислява и се заплаща от кредитополучателя 1 заедно със съответната погасителна вноска. Неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение. В този смисъл, ако кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, което се счита от момента на одобрението на обезпечението от страна на кредитодателя, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява. Ако действието на обезпечението бъде прекратено, независимо по какви причини, неустойката отново се начислява считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено. В настоящия случай неустойката е в размер на 3 156,72 лева, платими на 24 месечни вноски в размер на 131,53 лева всяка. В исковата молба се излага, че посочената клауза на чл. 5.6 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), тъй като накърнява добрите нрави, а също така е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 5 и т. 19 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и доколкото не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, е нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Иска се от съда да прогласи твърдяната недействителност. Претендират се разноски.

Предявени са отрицателни установителни искове за нищожност на клаузата на чл. 5.6 от Договор за потребителски кредит № 483580 от 14.06.2022 г., сключен между страните. Според ищеца оспорената клауза е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави, а също така е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП и доколкото не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.

146, ал. 2 от ЗЗП, е нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Исковете са с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 146, ал. 1, във вр. с чл.

143, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП, и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

От страна на ответното дружество е подаден писмен отговор, чрез пълномощник. Оспорват се фактическите твърдения и правните съждения, изложени в исковата молба, като се твърди, че оспорената клауза не е нищожна, защото е съобразена с правилата за защита на потребителите и е индивидуално уговорена между страните.

Предявени са насрещни осъдителни искове за сумата от 2 000 лева, представляваща дължима главница по горепосочения договор за кредит, както и за сумата от 318,57 лева, представляваща договорена между страните възнаградителна лихва върху главницата за периода от 15.06.2022 г. до 10.11.2022 г., като с насрещната искова молба се прави изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Претендират се разноски, както и законната лихва върху главницата от датата на насрещната искова молба (10.11.2022 г.) до окончателното й плащане.

Насрещните осъдителни искове са за реално изпълнение на договорно задължение по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД – за сумата от 2 000 лева, представляваща главница по договора за кредит, както и по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД – за сумата от 318,57 лева, представляваща възнаградителна лихва, договорена между страните, за периода от 15.06.2022 г. до 10.11.2022 г.

Пълномощникът на първоначалния ищец, в писмен отговор, навежда 2 доводи, че договорът за кредит е изцяло недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като при сключването му не са спазени изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК, а клаузата за възнаградителна лихва е недействителна и на самостоятелно основание – поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, доколкото надвишава трикратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора.

Твърди също, че не са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като същите са и неясни. По изложените съображения счита, че насрещните искове следва да се отхвърлят изцяло. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание страните не се представляват, а с писмени становища пълномощниците им подробно аргументират съображенията, изложени в исковата молба, насрещната искова молба и в писмените отговори.

По делото са приети писмени доказателства, представени от страните, които не са оспорени от тях, поради което съдът ги възприема като автентични и верни, като е назначена и съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), която не е оспорена от страните и съдът я възприема като обективна и компетентно изготвена, освен в частта, в която вещото лице приема, че неустойката за непредставяне на обезпечение е в размер на 310,51 лева (доколкото от погасителния план към договора е видно, че тази неустойка е в размер на 3 156,72 лева) и при съобразяване на този размер на неустойката е определило действителен размер на ГПР по договора за кредит в размер на 66,06% (вместо в значително по-висок размер).

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява по безспорен начин от писмените доказателства, събрани по делото, че на 14.06.2022 г. между П. В. и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № 483580. Договорът е за сумата от 2 000 лева, предоставена й на същата дата от кредитора, която е следвало да бъде върната на 24 месечни вноски, като падежът на последната е 14.06.2024 г., при посочени в договора ГЛП от 40,55% и ГПР от 49 %. В чл. 5.1 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя, в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да учреди обезпечение по договора – банкова гаранция или поръчителство на две физически лица. В чл. 5.6. от договора от договора е предвидено, че при неосигуряване от кредитополучателя на обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на чл. 5.1 – чл. 5.5 от договора и Общите условия или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в Приложение № 1 към договора за кредит и Погасителния план към кредита. Горепосочената неустойка се начислява и се заплаща от кредитополучателя заедно със 3 съответната погасителна вноска. Неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение. В този смисъл, ако кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, което се счита от момента на одобрението на обезпечението от страна на кредитодателя, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява. Ако действието на обезпечението бъде прекратено, независимо по какви причини, неустойката отново се начислява считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено. Не е спорно между страните, че от страна на кредитополучателя не са извършвани плащания по договора.

Горното се потвърждава от приетото по делото заключение на вещото лице по ССЕ, от което се установява както предоставянето на сумата от 2 000 лева по банкова сметка на кредитополучателя, така и липсата на каквито и да било плащания от страна на В. по процесния договор за кредит, а също така, че при определянето в последния на ГПР не е взета предвид дължимата неустойка при непредставяне на обезпечение, която, както се посочи по-горе е в размер на 3 156,72 лева, съгласно погасителния план към договора, а не както сочи вещото лице – 310,51 лева, доколкото по делото няма данни за представяне на обезпечение от кредитополучателя за целия срок на договора.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по аргумент от чл. 9, ал. 1 от ЗПК, страни по който са потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК (първоначалният ищец е физическо лице, което при сключването на договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност, доколкото не се твърди от страните, нито от тях са ангажирани доказателства за обратното) и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Поради това, в случая намират приложение разпоредбите на същия закон. Съгласно чл. 24 от ЗПК, за договора за потребителски кредит се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, която урежда т. нар. генерална (обща) клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребител и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същата разпоредба, неизчерпателно (примерно) са изброени различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е предвидено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Разпоредбите на ЗЗП са резултат на транспонирането на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП). Действително страните са свободни при сключването на сделки, но свободата на волята на страните е ограничена именно от добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила, които са непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения.