Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6533 от 04.06.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1633/2026
Вид
Определение № 6533
Подписан
04.06.2026
Състав
Владимир Вълчев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.166 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.166 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 60, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.60 ал.8 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172 ал.6 · Закон за движението по пътищата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6533

Пловдив, 04.06.2026 г.

Административният съд - Пловдив - XXVIII Състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

Като разгледа докладваното от съдия ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ административно дело № 20267180701633 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал.2 от АПК, вр. чл.172 ал.6 ЗДвП.

Образувано е по жалба на М. С. Х., с постоянен адрес в [населено място], подадена чрез адв. П., с която е оспорена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-5313-000013/06.05.2026г., издадена от полицейски инспектор група КПДГПА -Пазарджик при ОД на МВР-Пазарджик за наложена принудителна административна мярка на осн. чл.171 т.1 б.3 подб. бб от ЗДвП, с която е временно му е отнето СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. С жалбата е направено и особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед, с погрешно посочено основание по чл.60 ал.8 АПК, а не на правилното по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, вр. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. В искането се излагат конкретни доводи в тази връзка, като се сочи, че липсват основания да се отнеме временно издаденото СУМПС, като с това на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, свързана с лишаване от възможността на същият да изпълнява ежедневните си трудови задължения, които съставляват трайни последици, невъзможни за компенсиране само с отмяната на мярката. Излагат се и съображения касаещи незаконосъобразност на административният акт.

Ответникът – полицейски инспектор в група КПДГПА Пазарджик при ОД на МВР-Пазарджик не е изразил становище по направеното особено искане за спиране на предварителното изпълнение.

Съдът, като прецени становищата на страните и съобрази събраните по делото материали, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Предявеното искане по чл. 166, ал. 4 вр., ал. 2 АПК има годен предмет, тъй като се иска спиране на предварителното изпълнение на решението, което предварително изпълнение произтича от разпоредбата на чл.172, ал. 6 ЗДвП. Като оспорващ самата заповед, М. С. Х. е легитимиран да търси спиране на предварителното му изпълнение. Съдът може да го спре във всяко положение на делото до влизане на решението в сила съгласно чл. 166, ал. 4 вр., ал. 2, изр.1 АПК. Ето защо подадено с жалбата искане се явява допустимо.

Разгледано по същество, то е основателно поради следните за това съображения:

Съобразно разпоредбата на чл.166 ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Посочената норма на чл.166 ал.2 от АПК определя, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 от АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Ето защо и основателността на искането за спиране следва да предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над този, защитен от ex lege постановеното предварително изпълнение. Индивидуалните административни актове, с които полицейски органи налагат принудителни административни мерки по ЗДвП са незабавно изпълняеми на нормативно основание по чл. 172, ал. 6 ЗДвП, за да се гарантира бързото и своевременно постигане на целите на принудителната административна мярка, а именно да предотврати извършването на други нарушения по този закон. Доколкото специалният ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, то приложими са общите такива по чл. 166, ал. 4 вр., ал. 2 АПК. Съответно оспорващият, който иска спиране, трябва да установи по делото тези предпоставки, като докаже, че предварителното изпълнение на заповедта за ППАМ би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда.

В конкретния случай жалбоподателят се позовава на конкретни обстоятелства, в която връзка посочва, че постоянната му месторабота постоянно е свързана с управление на служебен автомобил на територията на цялата страна, с което предварителното изпълнение на ЗППАМ му причинява труднопоправими вреди и засяга негови права и интереси, включително води до невъзможността да упражнява трудовата си дейност. В тази връзка прилага и конкретни доказателства- трудов договор №2/23.08.2022г. с ВИ Ар Системс ЕООД, длъжностна характеристика за длъжността „експерт сигурност информационни и комуникационни технологии“, от което се установява, че липсата на СУМПС ще доведе до прекратяване на трудовото му правоотношение, до невъзможност за упражняване на професията, като допуснатото по закон предварително изпълнение на административният акт е свързано и със заемана от него длъжност, която е свързана със задължително управление на моторно превозно средство като основна трудова функция, а това ще доведе и до други тежки и трудно поправими последици свързани с полагането на грижи за семейството му. Позовава се на обстоятелства, свързани с липса обективни признаци по извършено от негова страна административното нарушение на чл.103 ЗДвП.

В случая в съответствие с актуалната практика на ВАС по аналогични казуси (определение № 1738 от 16.02.2026 г. по адм.дело № 1267/2026 г. на ВАС) съдът следва да анализира установеното деяние като основание на акта за допуснатото по закон предварително изпълнение от гледна точка на вида и характеристиката на приложената принудителна мярка и дали е постигната защитимата от закона цел.

Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне законни права и интереси на адресата. Действително, по силата на закон допуснатото незабавно изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, но дали с него в случая е постигната тази защита е въпрос, на който следва да бъде даден отговор съобразно установените по делото факти. Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 20.05.2026 г. за нарушение, което е извършено на 27.04.2026г. и е установено с АУАН от 20.05.2026г въз основа на предварителна проверка. Следва да се посочи, че изложените обстоятелство по възпрепятстване на контролен орган – служител на НТЕ „Контрол и правоприлагане“ към Сектор Пловдив касаят и събраните обяснения от служителя на 19.05.2026г., който е заявил, че няма претенции към водача на МПС и желае да оттегли подадения от него сигнал. Веднага след издаването на посочения АУАН е била издадена и процесната заповед, като е спорно доколко има настъпили общественоопасни последици от извършеното нарушение или същите вече са били отстранени – била е заплатена по банков път дължимата тол такса за процесният лек автомобил, управляван от адресата, който е регистриран на името на дружеството работодател на жалбоподателя, който има и задължението да внася същите. В тази връзка са и обясненията на управителя на дружеството Р. В. А.. Тези обстоятелства са били известни на ответният административен орган. Това означава, че още към 20.05.2026г. предварителното по закон изпълнение на издадената заповед за ПАМ не реализира преследваната от закона преустановителна цел. По своята правна природа ПАМ е средство за защита на права и законни интереси на други правни субекти, държавата и обществото. В случая допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не постига реалният ефект на предварителното изпълнение. Следва да се посочи, че допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт. Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.2 АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случаят допуснатото по закон предварително изпълнение на обжалваната ЗППАМ ще засегне жизнени интереси на жалбоподателя в степен, по- голяма от необходимото от целта на издавания акт.

При така установеното съдът приема, че следва да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение като законоустановена мярка, която е приспособена към нуждата от обезпечителна защита в административния процес, като осуетява осъществяване на материалните права или задължения, създадени с акта. По този начин спирането на изпълнението привременно брани заплашената правна сфера на жалбоподателя. То се изразява в спиране на действието на невлезлия в сила акт спрямо адресата, като в този случай настоящият съдебен състав съобразява и наличието на специфики в интензитета на правното въздействие (издаденото НП за същото нарушение, за което е издаден и акта за прилагане на ПАМ при преустановено нарушение). В тази насока е и определение на ВАС по адм.дело № 12298/2025 година по описа на ВАС.

Това налага постановяването на определение, с което предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, вр. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, Административен съд Пловдив-ХХVIII състав,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА по жалба на М. С. Х., с постоянен адрес в [населено място], допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-5313-000013/20.05.2026г., издадена от полицейски инспектор в група КПДГПА-Пазарджик към ОД на МВР-Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�