Решение № 19198 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19198 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря ВЕРА С. Д. като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20261110111708 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. А. Д., против „Е..“ ЕАД, с която са предявени искове за признаване на незаконно уволнението на ищеца, извършено на 11.03.2026 г., съгласно заповед № ......./23.12.2025 г., с която заповед е прекратено трудовото му отношение на основание чл.325,ал.1,т.9 от КТ, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „...“ с работно място гр.С, отдел ...

Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен трудов договор на 01.11.2017 г., по силата на който ищецът се задължил да предостави работна сила в предприятието на ответника на длъжност „...“. Поради влошено здравословно състояние, ищецът се явил на лекарска комисия, като било издадено Експертно решение № 91844 от 91/23.05.2025 г. от ТЕЛК към МБАЛ ........ с указания за работа при условия на труд, непротиворечащи на посочените противопоказания, а именно – без полагане на тежък физически труд и нощен такъв. С оглед длъжностната характеристика на длъжността, която заемал ищецът, същият продължил да упражнява трудова дейност в ответното дружество. По-късно през същата година ТЕЛК към ..... АД издала ново Експертно решение № ...... от 233/04.12.2025 г. с определена 80 % неработоспособност, по силата на което решение на ищеца било издадено ново предписание, съгласно което същият не можел да продължи да работи като ... и следва да бъде трудоустроено“. Ищецът счел, че липсва връзка с указаните противопоказания спрямо задълженията, които изпълнявал в предприятието на заеманата длъжност, поради което в срок подал жалба до НЕЛК против издаденото експертно решение, което и към настоящия момент не било влязло в сила. На 21.01.2026 г. Председателят на специализирания състав към НЕЛК уведомил ищеца за процедурата по разглеждане на преписката и нейната начална дата – 13.03.2026 г., като уведомление със същото съдържание 1 било връчено и на ответника. Въпреки липсата на влязло в сила експертно решение, работодателят издал и връчил на ищеца процесната заповед за прекратяване на трудовото отношение на основание чл.325,ал.1,т.9 от КТ, позовавайки се именно на това експертно решение. Моли уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението. Ответникът в законоустановения срок е подал писмен отговор, с който е оспорил предявените искове. Сочи, че уволнението било извършено законосъобразно, тъй като експертното решение по силата на закона, въпреки че било обжалвано и към настоящия момент не било влязло в сила, подлежало на предварително изпълнение. Претендира да е налице и втората предпоставка, а именно – при работодателя не е налична друга свободна длъжност, която е подходяща с оглед здравословното състояние на ищеца, на която да бъде трудоустроен. Счита, че е изпълнил всички свои задължения по закон и в частност изискването по чл.315,ал.1 и ал.3 от КТ във връзка с чл.1,т.35 от Наредба № РД-07-1 от 02.02.2012 г. за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност и чл.2 от Наредба за трудоустрояването, като опредЕ.л за 2025 г. 127 работни места за трудоустроени служитЕ. в дружеството /5 %/ от общия брой от 2540 работници и служитЕ. към 30.01.2025 г., както и 121 работни места за 2026 г. /5 %/ от общия брой от 2420 работници и служитЕ., като всички места били заети.

Съдът, след като обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове с правно основание чл.344,,ал.1,т.1 и т.2 от КТ за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяване на ищеца на заеманата от преди уволнението длъжност при ответника.

По така предявените искове в тежест на ответника-работодател е да докаже пълно и главно по делото законосъобразното упражнено право на уволнение на ответника и поконкретно да установи, че е налице основанието по чл.325,ал.1,т.9 от КТ - невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудовоекспертната лекарска комисия, което е влязло в сила, респ. въпреки че не е влязло в сила, че подлежи на предварително изпълнение по силата на закона и е основание за извършване на уволнение на основание чл.325,ал.1,т.9 от КТ, както и че при работодателя няма друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя.

Не е спорно между страните, а и се установява от представения по делото трудов договор № ТД 2-76/20.10.2017 г., че ищецът е бил назначен на длъжност при ответника „...“.

Не е спорно, а и от приетото по делото писмено доказателство – Заповед № ......./23.12.2025 г. се установява, че трудовото правоотношение е прекратено на 11.03.2026 г., на основание чл.325,ал.1,т.9 от КТ, като работодателят се е позовал на Експертно решение № ...... от 233/04.12.2025 г. от ТЕЛК към ..... АД, с което е определена 80 % неработоспособност на ищеца и е издадено ново предписание, съгласно което същият не може да продължи да работи като „...“ и следва да бъде трудоустроен.

2

Не е спорно, че за експертното решение в частта, в която е дадено предписание, е обжалвано от ищеца и към момента на уволнението не е било влязло в сила.

В хода на съдебното дирене е представено нововъзникнало доказателство – Експертно решение № ..... от 17.06.2026 г. на НЕЛК във връзка с подадена от ищеца жалба срещу решението на ТЕЛК, съгласно което са посочени сходни противопоказания на условия за труд, но изрично е посочено, че след съпоставяне на тези противопоказания на условия за труд и посочените в производствената характеристика на длъжността, заемана от ищеца преди уволнението, комисията е дала становище, че ищецът може да продължи да работи на тази длъжност при спазване на посочените противопоказни условия на труд.

По делото е прието и заключение на съдебна експертиза в областта на трудовата медицина, което съдът изцяло кредитира поради неговата обоснованост, пълнота и извършения от вещото лице задълбочен анализ. Съгласно заключението ответникът е изпълнил законовите изисквания на чл. 315, ал. 3 от КТ във връзка с чл. 1, т. 35 от Наредба № РД-07-1 от 02.02.2012 г. за определяне на работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, в размер на 5 % от общия брой на работниците и служитЕ.те в зависимост от основната икономическа дейност. Към 30.01.2025 г. са били заети всички нормативно задължителни 127 места за трудоустроени, като над този брой са били заети още 24 работни места, или допълнително 0,94 %. Към 30.01.2026 г. местата, които задължително следва да бъдат отредени за трудоустроени при ответника, са 121, като отново не само нормативно задължителният брой места е бил зает от трудоустроени лица, но и допълнително 1,78 % над дължимия нормативен минимум. Към датата на уволнението не е имало нито едно свободно място, което да може да бъде заето от ищеца, въпреки разширения списък на местата за трудоустроени служитЕ..

Страните не спорят по нито едно от фактическите обстоятелства, предмет на делото.

Спорът е изцяло правен и се отнася до въпроса дали експертното решение на ТЕЛК подлежи на изпълнение преди влизането му в сила, или е необходимо същото да е влязло в сила, за да възникне правото на ответника да прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание. Поставя се и въпросът как следва да бъде разрешена хипотезата, при която е налице решение на ТЕЛК/НЕЛК с предписание за трудоустрояване, но при работодателя няма свободни работни места, подходящи за трудоустрояване на работника или служителя извън нормативно предвидените и вече заети места.

Съгласно чл. 317 от КТ необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. Предписанието за трудоустрояване задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя – да не го допуска до тази работа (ал. 2). Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му (ал.

3). При неизпълнение на предписанието от работодателя той дължи на работника или 3 служителя обезщетение по чл. 217 от КТ (ал. 4).

Съгласно чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето обжалването на експертните решения за трайно намалена работоспособност, съответно за вид и степен на увреждане, не спира изпълнението им. През периода на обжалване лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение. Решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната съгласно чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето.

Анализът на посочените разпоредби поотделно и в тяхната взаимна връзка води до извода, че предписанието на ТЕЛК поражда действие и през периода на обжалването му, като работодателят е длъжен в 7-дневен срок от получаването му да предприеме необходимите действия за трудоустрояване на работника на друга подходяща работа или да му осигури възможност да изпълнява същата работа при облекчени условия, при спазване на изрично посочените противопоказни условия на труд. Целта на посоченото незабавно действие на предписанието е защита на здравето на лицето и предотвратяване на опасността здравето му да бъде влошено при полагане на неподходящ труд, независимо от обстоятелството, че решението подлежи на обжалване и здравословното му състояние все още не е окончателно изяснено. Ето защо работодателят е длъжен да изпълни така указаното му предписание, като това по никакъв начин не води до извод, че към този момент са налице материалноправните предпоставки в полза на работодателя да упражни правото да уволни съответния работник на основание чл.325,ал.1,т.9 от КТ.

Съгласно чл. 217 от КТ работодателят дължи на работника или служителя, подлежащ на трудоустрояване, обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за периода от получаването на предписанието до неговото изпълнение, при наличие на предвидените в закона предпоставки.

Съдът разбира доводите на ответника, че при липса на подходящо свободно работно място работодателят би бил поставен в положение да изплаща възнаграждение или обезщетение за продължителен период, докато трае обжалването на експертното решение.

Оплакванията на работодателя обаче се отнасят до последиците от законовото уреждане и прехвърляне на финансовата тежест от държавата върху работодателя и не могат сами по себе си да обосноват ограничаване на основни и най-важни права на работника на живот, здраве и труд, съответен на здравословното му състояние. В противен случай би се стигнало до възникване на недопустима хипотеза, при която експертна комисия указва, че работник не може да изпълнява възложената му работа или не при същите условия, работодателят незабавно го уволнява, защото няма друго подходящо работно място извън нормативно изискуемите, като впоследствие и след обжалване се стигне до отмяна на решението и се окаже, че работникът може да изпълнява тази работа и неправилно е определено здравословното му състояние и условия на труд. В този случай работникът не е могъл да полага труд и да реализира доход поради незаконно издадено решение на ТЕЛК, респ.НЕЛК и е налице празнота в закона кой би го обезщетил за времето, през което е останал без работа, ако се приеме, че предварителното изпълнение на решението обхваща и 4 правомощието на работодателя към този начален момент да уволни служителя.

Съдът съобразява и довода на ответника, че работодателят не е длъжен да променя организацията на труда си, за да създава допълнителни работни места за трудоустроени лица.