Решение № 15530 от 04.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15530 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110152359 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 8811/13.01.2026 г., подадени от ЗАД „Алианц България“ АД срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1030,09 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху процесната главница за периода от датата на подаване на исковата молба /19.11.2025 г./ до окончателното изплащане, както и сумата от 195,78 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 05.07.2024 г. до 18.11.2025 г.

В исковата молба се твърди, че на .......... г. в гр. Г........., настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ с участието на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ............., управляван от ..........., и лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ............ За произшествието бил съставен протокол за ПТП, в който било посочено, че поради неспазване на достатъчна дистанция л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ............. ударил в задната част движещия се пред него л. а. „Ситроен Берлинго“ с рег. № ............

Вследствие настъпилото ПТП на л. а. „Ситроен Берлинго“ с рег. № ..........., за когото към датата на произшествието имало сключена застраховка “Каско на МПС” 1 при ищцовото дружество с полица № .............., били причинени вреди (броня – облицовка, зад. средна част; врата товарна – зад. лява; задна броня – лява част; задна дясна товарна врата; капаче теглич задна броня; основа задна броня; задна маска; задна маска – вътрешна част; чело заден ляв рог; под багажник; централен ляв датчик парктроник – ел. инсталация; ляв държач задна броня; стойка резервна гума; задна изпускателна система), заведени при ищеца под щета № ........... След извършен оглед и оценка на щетите ЗАД „Алианц България“ АД изплатило на извършилия ремонта доверен сервиз застрахователно обезщетение в размер на 7047,31 лева, като сторил и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева. Дружеството, застраховател по „Каско“, поддържа, че поради изплащането на застрахователно обезщетение то притежавало регресни права до размера на обезщетението към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за възстановяване на платената сума, а именно – срещу ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Ищецът отправил извънсъдебна покана до ответното дружество да заплати така изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационните разноски в размер на 15,00 лева. След получаване на поканата на 04.07.2024 г. ответникът направил частично плащане по щетата, като изплатил сумата от 6032,22 лева. Последващо плащане на останалата част от дължимото регресно обезщетение не било извършено. Поради това ищцовото дружество моли да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове, като в негова полза бъдат присъдени и сторените в хода на производството разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Ответникът оспорва обстоятелството, че задната лява врата на увредения автомобил, застрахован от ищеца, подлежала на подмяна. Твърди, че същата следвало да бъде отремонтирана, поради което изплащането на обезщетение за подмяна на вратата било неоснователно.

Отправено е искане за отхвърляне в цялост на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника З. Д.Богг: Живот и здраве“ АД да заплати на ищеца ЗАД „Алианц България“ АД сумата от 1030,09 лева /526,68 евро/, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка “Каско на МПС“, полица № .............., за вреди, причинени на лек 2 автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ..........., в резултат на настъпило в гр. Г на .......... г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 195,78 лева /100,10 евро/, представляваща начислена върху главницата мораторна лихва за периода от 05.07.2024 г. до 18.11.2025 г.

Съобразно чл. 410, ал. 1 КЗ, изпълнявайки свое договорно задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя, обезпечил деликтната отговорност на причинилото вредите физическо лице (делинквент), е необходимо да са осъществени следните предпоставки: 1/ действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищецазастраховател; 2/ възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на вредата; 3/ застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил застрахователно обезщетение за причинените на увреденото лице вреди; 4/ към момента на настъпване на вредата (осъществяването на процесния деликт – ПТП) между делинквента и ответниказастраховател да съществува действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

Не са спорни между страните и се установяват от събрания доказателствен материал обстоятелствата: 1/ че към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен от ответното дружество в качеството му на застраховател, по отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № .............; 2/ наличието към датата на процесното ПТП на валидна имуществена застраховка „Каско на МПС“, сключена от ищеца в качеството му на застраховател, по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.

№ ..........., въз основа на която в полза на застрахованото лице е изплатено обезщетение в размер на 7047,31 лева за причинените от произшествието имуществени вреди; 3/ възникването на процесното застрахователното събитие, механизма на настъпването му, вида и характера на причинените с него вреди, както и причинно-следствената връзка между ПТП-то и причинените вреди; 4/ изплащането от ответника на ищеца на регресно обезщетение по процесната щета .......... за причинените на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ........... вреди в размер на 6032,22 лева.

В настоящото производство се установява, че в полза на ЗАД „Алианц България“, като застраховател по валидно сключена и действаща към датата на процесното ПТП имуществена застраховка „Каско“, е възникнало регресно право по смисъла на чл. 410, ал. 1 КЗ, в изпълнение на което ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот 3 и здраве“ АД, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновното за произшествие лице, е изплатило на ищеца сума в размер на 6032,22 лева.

С доброволното извънсъдебно изплащане на тази сума ответникът е признал осъществяването на всички юридически факти, обуславящи възникването на спорното регресно право, по начина, твърдян в исковата молба, а извънсъдебното признание на факти е едно от най-достоверните и безспорни доказателства в гражданския процес, които, преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото, съгласно чл. 175 ГПК. В конкретния случай извънсъдебното признание на ответника се подкрепя в цялост от останалия събран по делото доказателствен материал.

Единственият спорен между страните въпрос е дали за отстраняване на причинените от процесното ПТП вреди по лек автомобил „Ситроен Берлинго“ действително е било необходимо задната лява товарна врата на автомобила да бъде подменена с нова, каквато подмяна е извършил сервизът, извършил ремонта на автомобила, видно от представените към исковата молба доказателства, или е могло тази врата да бъде отремонтирана, тъй като нанесените щети не са налагали подмяна. В тази връзка по делото е прието неоспореното от страните заключение на допуснатата авто-техническа експертиза, което съдът кредитира в цялост като логично, компетентно изготвено и съответно на останалия събран в хода на производството доказателствен материал. Вещото лице сочи, че уврежданията на задната лява врата са повърхностно нараняване и деформация в областта на регистрационния номер на автомобила, като въз основа на събраните по делото доказателства (включително снимковия материал, изготвен от застрахователя при описа на увредения автомобил – вж. л. 56 и сл. от делото) не се установяват увреждания, засягащи конструктивната цялост, геометрията, носещите елементи или безопасността на детайла. Въз основа на доказателствата по делото експертът достига до извод, че увредената задна лява врата на автомобила подлежи на ремонт, след който би изпълнявала технологичните си функции. При изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че не би следвало да има проблем при функционирането на вратата, в случай че ремонтът се извърши качествено. Сочи, че е възможно в сервиза, извършил ремонта на автомобила, да са установили и много други конструктивни особености и изменения в резултат на удара, които да се обосновали подмяната на вратата с нова, но доказателства за такива по делото няма.

Съдът споделя изцяло становището на вещото лице, че по делото не са ангажирани доказателства, от които по категоричен начин да се установява необходимостта от подмяна на лявата задна врата на увредения автомобил с нова.

Противно на заявеното от процесуалния представител на ищеца в хода на устните състезания по делото, изготвеният от застрахователя, т. е. от ищеца, опис на уврежданията по лек автомобил „Ситроен Берлинго“ не доказва, че подмяната на 4 лявата врата е била нужна с цел правилното и безопасно функциониране, тъй като подобни данни не са отразени нито в описа, нито в документите, изготвени от сервиза, извършил ремонта на автомобила. Като съобрази липсата на доказателства в този смисъл във взаимовръзка със заключението на вещото лице по авто-техническата експертиза, съдът намира, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че причинените от процесното ПТП вреди по задна лява врата на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ са налагали подмяната с нова, вместо отремонтирането . Предвид изложеното се налага изводът, че към действителния размер на подлежащите на обезщетяване вреди, причинени от процесното ПТП, не следва да се включи цената за подмяна на увредената задна лява врата, а само стойността за нейното отремонтиране.

Съгласно изслушаното по делото заключение на авто-техническата експертиза, стойността на причинените от процесния инцидент щети по лек автомобил „Ситроен Берлинго“ възлиза на сумата от 3075,28 евро /6014,72 лева/, определена по средни пазарни цени към датата на произшествието с включена в тази сума цена на нова врата, а в случай че вратата бъде отремонтирана, стойността на вредите е в общ размер от 2281,39 евро /4462,01 лева/. При съпоставка на така установените от вещото лице стойности с изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение от 3603,23 евро /7047,31 лева/, съответно – с платеното регресно такова от страна на ответника от 3084,23 евро (6032,22 лева), е видно, че платеното от ответното дружество преди предявяването на иска регресно обезщетение от 3084,23 евро (6032,22 лева) надвишава както действителната стойност на причинените от процесното ПТП вреди, възлизаща на сумата от 2281,39 евро /4462,01 лева/ при отремонтиране на увредената врата, така и стойността на уврежданията с включена цена за нова врата от 3075,28 евро /6014,72 лева/. Следователно, предявеният иск за заплащане на неизплатен остатък от регресно обезщетение се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.