Решение № 1617 от 20.11.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1617

Варна, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - X тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

КРАСИМИР КИПРОВ

Членове:

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

РАЛИЦА

АНДОНОВА

При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ кнахд № 20237050702121 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на Директора на ТД Митница Варна, против решение № 83/12.07.2023г. по НАХД № 211/2022 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отменено издаденото от касатора НП №BG2022/2000-57/НП от 20.05.2022 г. и ТД „Митница Варна“ е осъдена да заплати на „Б. “ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 340 лв. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото за потвърждаване на обжалваното НП, а в условията на евентуалност за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от упълномощения юрисконсулт Г.. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът „Б. “ ЕООД, чрез упълномощения адвокат С. Ж. в отговор на касационната жалба изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, като релевира нарушение на материалния закон и моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по съществото на спора.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното

НП на ответника в настоящото производство на основание чл. 234, ал.2, т. 1 вр. с ал.1, т.1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 7 209.14 лв. за нарушение, изразяващо се в това, че на 02.09.2021 г. в митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ MRN №21BG0020020564226R0/02.09.2021г. дружеството е декларирало стока „хидрогенирана палмова мазнина – I-SOC CBS: 1167 бр. колета и I-SOC PCF SF 38: 1163 бр. колета /2330 бр. колета х

20 нето кг., общо 46 600 кг. нето“, вложени в контейнери №№CAIU2752694 и GLDU9435279, с код по ТАРИК **********, ставка на митото в размер на 10.90 %, приложима спрямо декларираната страна на произход Индонезия, вместо с код по ТАРИК 15179099 със ставка на митото в размер на 16 %, при държава на произход Индонезия и дължими държавни вземания в размер на 18 847.45 лв. мито и 27 537.53 лв. ДДС, общо 46 384.98 лв., в следствие на което избегнало частично плащане на публични държавни вземания в размер на 6 007.62 лв. мито и 1 201.52 лв. ДДС - общо 7 209.14 лв.

За да отмени обжалваното НП, районният съд е приел наличието на нарушения по приложението на материалния закон както следва:

-въззивникът бил провел успешно оспорване на заключението на МЛЕ, като според назначената в хода на съдебното производство СХЕ, в страната не съществувала лаборатория, която да установи категорично наличието на сорбитанов естер в процесната стока, който да е довел до промяна на кристалната му структура, тъй като нямало стандартизиран метод за определяне на сорбитанов естер в мазнина. Освен това експертизата установявала, че използваните РАП за установяване на двете основни характеристики на изследвания продукт - МКС и съдържание на емулгатор не са валидирани, както и нямало доказателства за калибриране на уредите, използвани при изследването. На следващо място вещото лице заявявало , че с проведеното качествено изследване на пробите нямало как да бъде установено дали продукта е претърпял т. нар. процес текстуриране, доколкото не е установено количеството на сорбитанов естер в тях. Според вещото лице, за да служи като текстуратор, т.е. да промени кристалната структура на продукта, сорбитановия естер следвало да е вложен в по - голямо количество. В по - малки количества той служел единствено като емулгатор, но не и като текстуратор на мазнините. Според въззивният съд, митническите органи не правели разлика между емулгатор и текстуратор, доколкото едновременно се твърдяло, че емулгатора е довел до текстуриране, което било взаимно изключващо се твърдение.

-

Обяснителните бележки към Хармонизираната система нямали според практиката на съда на ЕС задължителна правна сила, поради което упоменатото в тях „текстуриране“, което не било упоменато в КН, нито имало упоменат метод на изследване, но на което се е позовал АНО, представлявало разширително тълкуване на позиция 1516 от КН от което следвало, че извода на митническите органи за невярно деклариране на процесната стока, а от там и за извършена от въззивника митническа измама бил недоказан и неправилен.

При тези установявания въззивният съд приел, че не било безспорно доказано, че процесната стока представлявала приготвена чрез текстуриране хидрогенирана фракция на палмистово масло с добавка на сорбитанов емулгатор в качеството му на модификатор на кристалната структура, най-малкото защото не било изследвано неговото количество, а и защото чрез използваните работни аналитични процедури не би могло да се установи наличието на сорбитанов естер в мазнина изобщо, а за да се класифицира една мазнина в позиция 1517 на КН следвало да бъде установено безспорно, че тя представлявала маргарин или смес от мазнини или масла или препарат от мазнини или масла или фракция от мазнини или масла, което в случая не било налице.

Касационният съд намира, че е налице изложеното в жалбата основание по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК за отмяна на въззивното решение - допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила.

Всички свои правни изводи по приложението на материалния закон, въззивният съд е извел без да събере нужните доказателства, за да установи релевантните за делото факти, с което е допуснал нарушение на вмененото му от нормите на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 107, ал.1 и ал.2 от НПК задължение за служебно събиране на доказателства с цел разкриване на обективната истина. Резултатът от този подход се състои в грешното прилагане на материалния закон към неизяснени по делото факти.

Изцяло на предположения и липса на фактически констатации почиват направените от въззивния съд изводи относно естеството на внесената стока и правилното нейно тарифно класиране. В това отношение, ДРС не е изпълнил процесуалното си задължение да установи фактите по идентификация на пробите, именно за да потвърди изявлението на вещото лице, че от протоколите, които е получила няма проследимост по номера на контейнера и номера на пломбата по отношение на контейнер № 9435279 и пломба № 2752694. Напълно формален и неотговарящ на обективните факти е и направения извод в т. 1.2 от СХЕ, че на основание писмо от ТД Митница Варна рег. №32-153732/24.04.2023г. съгласно Протоколи за вземане на проби № 23-21BG2000М039449/07.09.2021г. и №14-МРР/08.09.2021г. , не са налични контролни проби от процесния продукт. Видно от последното писмо, находящо се на л. 127 от дело №211/2022г., контролните проби са предадени в ДРС именно с оглед предоставянето им на вещото лице за извършване на СХЕ. Въпреки горното, наличните проби не са били изследвани от вещото лице по неясни причини. Както правилно е релевирано в касационната жалба, именно с оглед спора дали в изследваната стока описана като „хидрогенирана палмова мазнина, I-SOC CBS”, са вложени допълнително сорбитанови естери, което да докаже по-напредналата обработка от допустимата за позиция 1516 на Глава 15 на КН, и за да бъде изготвената експертиза обективна и достоверна, е наложително реално изследване на пробата от палмовото масло. В случая, изготвеното заключение по СХЕ във въззивното производство не отговаря на изискванията на чл. 152 от НПК. Вещото лице освен, че е посочило, че е работило без изследване на пробата, а единствено и само по документи, не е установило по въпрос 1 вида и характеристиките на стоката, нито е направило извод какви са характеристиките и свойствата на стоката предмет на изследването. Въззивната инстанция е следвало да задължи вещото лице да изготви заключение по поставените му задачи след изследване на наличните проби, като посочи данни за изследваната стока, място на извършване на изследването, резултати от проведеното изследване, експеримент, изводи относно обективните характеристики на стоката и качествата й. Вярно е, че назначеното вещо лице носи отговорност, за да бъде експертното му заключение обективно и достоверно, но е вярно и , че съдът по свой почин следва да му укаже да търси проби от стоките, които ще изследва, както и да се сдобие с всички необходими документи, дори ако е нужно и да присъства при извършването на анализите в съответната лаборатория. Въззивният съд е следвало да прояви активност и относно установяването на съответната лаборатория, в която е възможно да бъдат изготвени необходимите анализи, а не да възприема безкритично извода на вещото лице, че дори да изследва пробата в SJS лаборатория, предвид липсата на акредитация няма да може да отговори на въпроса дали в процесната стока има наличие на сорбитанов естер. В тази връзка, настоящата инстанция намира, че наличието на акредитация не е пречка за извършване на изследване за идентифициране на стоки с оглед тарифното им класиране, тъй като анализът на чл. 1, ал. 1 - 3 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието и Регламент (ЕО) № 735/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара на продукти (съображение 1, 8, 9, член 2 и член 16, § 2) сочи, че акредитация се изисква, когато изследването се прави за целите на "оценяване на съответствието", т.е. не е приложимо изискването за акредитация в случая. В изготвеното заключение по СХЕ вещото лице е посочило единствено, че не са налични доказателства за валидиране на РАП № 51 и калибрационен статус на основното техническо средство използвано за определяне на характеристика № 5 съдържание на емулгатор : сорбитанови естери от процесните проби. В изготвеното заключение по СХЕ липсва какъвто и да било анализ на разработената от ЦМЛ РАП №51 и дали резултатите от нея могат да се ползват за целите на тарифното класиране на процесната стока. В тази връзка, ДРС не се е съобразил с т. 2 от диспозитива на Решение от 15.06.2023г. по дело № С-292/2022г. на Съда на ЕС, който касае методите, които могат да използват митническите органи при извършените от тях изследвания на стоките с цел осъществяване на митнически контрол и съгласно § 48 от него „при липсата на методи и критерии в КН за преценка дали палмовото масло е претърпяло обработка, различна от рафинирането, митническите органи могат да избират подходящ метод за изследване, при условие, че той може да доведе на съответстващи на посочената номенклатура резултати, който националната юрисдикция ще трябва да установи въз основа на данните, с които разполага, и на резултатите от извършените от митническите органи изследвания дали този продукт е претърпял обработка, различна от рафинирането“.

Пак в тази връзка, следва да се има предвид, че експертното изследване не е източник на доказателствени факти, не е доказателство или доказателствено средство, не възпроизвежда непосредствено възприети факти, а е основан на специални знания извод за неизвестни факти на базата на известни такива, който само подпомага съответния орган да разкрие обективната истина по делото.