Решение № 333 от 11.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Велико Търново, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110103331 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Т. П., с която се иска да бъде прието за установено по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, че не съществува право на принудително изпълнение по отношение на вземанията по изпълнителен лист, издаден по ЧГД № ***/***г. на Районен съд – Велико Търново, възлизащи на сума в общ размер от 11 525.17 лева, за събирането на които е образувано изпълнително дело № ***/***г. по описа на ЧСИ Д. К., поради погасяването им по давност.

Ищецът твърди, че по ЧГД № ***/***г. на Районен съд – Велико Търново срещу неговия наследодател Р. И. П. е издаден изпълнителен лист в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като за събиране на вземанията по същия е образувано изп. дело № ***/***г. по описа на ЧСИ М. Г.. Заявява, че впоследствие вземанията по въпросния изпълнителен лист са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, което дружество е конституирано като взискател в изпълнителното производство. Сочи, че изпълнителното дело е прекратено с постановление от *** г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като понастоящем за събиране на вземанията е образувано изп. дело № ***/***. по описа на ЧСИ Д. К.. Счита, вземанията по изпълнителния лист са 1 погасени по давност, тъй като в периода от *** г. до *** г. не са предприемани изпълнителни действия.

Ответникът изразя становище за неоснователност на иска. Сочи, че давностният срок е петгодишен и че същият е бил прекъсван многократно с предприемане на действия по принудително изпълнение, без значение дали същите са довели до целения с тях резултат, тъй като в случая водещо значение има искането на взискателя. Обръща внимание на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, според която разпоредба за периода *** г. – *** г. давностни срокове не текат.

В проведеното открито заседание пълномощникът на ищцата поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните писмени доказателства се установява, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № ***/***г. на Районен съд – Велико Търново, по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от *** г. срещу Р. И. П. е образувано изп. дело № ***/***г. по описа на ЧСИ М.

Г., като с молбата е направено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.

По изпълнителното дело са извършени следните действия: на *** г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника;

*** г. е наложен запор върху лек автомобил, собственост на длъжника; на *** г. е наложена възбрана върху идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново; на *** г. е постъпила молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с искане дружеството да бъде конституирано като взискател по делото; на *** г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника; на *** г. е постъпила молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с искане за извършването на справка за банкови сметки на длъжника, респ. за налагане на запор върху евентуално открити такива. Върху въпросната молба съдебният изпълнител е поставил резолюция, че е констатирана перемпция и е прогласено настъпването й, като делото е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1 ,т. 8 ГПК.

2 на *** г. е изготвено нарочно постановление за прогласяване на настъпилата перемпция и за прекратяване на производството по делото, като взистателят е уведомен за въпросното постановление на *** г.

Въпросното постановление не е обжалвано, като с молба от *** г. взискателят е изискал оригинала на изпълнителния лист.

Впоследствие по молба на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от *** г. срещу Р. И. П. е образувано изп. дело № ***/***г. по описа на ЧСИ Д. К.-С..

По изпълнителното дело са извършени следните действия: на *** г. е извършена справка, при която е установено, че длъжникът Р. И.

П. е починала на *** г., като с постановление от същата дата изпълнителното дело е спряно; на *** г. е постъпила молба от взискателя, с която е поискано установяване наследниците на починалия длъжник и конституирането им като длъжници в производството; с постановление от *** г. изпълнителното производство е възобновено и като длъжник по същото са конституиран наследникът Д. Т. П.; с постановление от *** г. изпълнителното производство е спряно, на основание издадена по настоящото дело обезпечителна заповед.

При установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск по чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на вземания по изпълнителен лист, като ищецът е посочил факта, от който извежда основанието за отричане право то на ответника – изтекла погасителна давност. Ето защо съдът, в рамките на диспозитивното начало, следва да установи дали това основание за погасяване се е реализирало и само ако погасяването е настъпило поради неговото реализиране – да уважи иска.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно установената съдебна практика, влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за възражение, поради което и установеното с нея парично вземане се погасява с изтичане на 3 общата 5–годишна давност.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително действие започва да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено в т. 10 от ТР № 2.26.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - „При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ...”. От друга страна, съгласно разрешението по ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, а според ТР № 3 по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на *** г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В процесния случай изпълнително дело № ***/***г. по описа на ЧСИ М.

Г. е образувано при действието на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като същото е прекратено ex lege на *** г. , тъй като в продължение на две години не е поискано извършването на изпълнителни действия. В случая давността относно процесното вземане е започнала да тече на *** г., когато е извършено последното изпълнително действие /запор върху банкови сметки на длъжника/ и е изтекла на *** г., което прави основателен предявения иск.

Тук следва да се посочи, че молбата на ответника от *** г. не е довела до прекъсване на давността, доколкото същата е подадена след перемиране на делото, поради което напълно законосъобразно съдебният изпълнител не е предприел изпълнителни действия въз основава на същата. Нещо повече, съдебният изпълнител е констатирал перемпцията и е прекратил изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е връчил препис от постановлението си на взискателя, който не е обжалвал същото и не е поискал своевременно образуването на ново дело. Т.е. причината за непредприемането на исканото с молбата изпълнително действие не е поведението на съдебния изпълнител, а това на взискателя, който не е поискал своевременно образуването на ново изпълнително дело, в рамките на което да заяви искането си.

По разноските:

4

С оглед изхода на делото в полза на ищ еца следва да се присъдят сторените от него разноски. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар, което съдът намира за основателно, тъй като фактическа обстановка по делото не сочи на неговата сложност от фактическа и правна страна, поради което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възнаграждението за адвоката следва да бъде намалено до сумата от 750.00 евро. С оглед намаления адвокатски хонорар, разноските, които следва да се присъдят на ищеца, възлизат на сумата от 1 022.52 евро.

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, че правото на принудително изпълнение срещу Д. Т. П., ЕГН ********** за събиране на сума в общ размер от 11 525.17 лева, от която 9 738.37 лева - главница по договор за потребителски заем № ***/*** г., 6 958.84 лева - възнаградителна лихва за периода от *** г. до *** г., 1 130.25 лева - мораторна лихва за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва върху главницата от *** г. до окончателното й изплащане, както и 656.55 лева - разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за събирането на която сума е образувано изпълнително дело № ***/***г. по описа на ЧСИ Д. К. и за която е издаден изпълнителен лист по ЧГД № ***/*** г. на Районен съд – Велико Търново , е погасено, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , ЕИК 203670940 да заплати на Д. Т. П., ЕГН ********** сумата от 1 022.52 евро, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5

6