Решение № 5077 от 06.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5077 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100500808 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20209823 от 10.11.2021 г., постановено по гр. д. № 45005/2020 г., Софийският районен съд е осъдил С. Н. Ш. да заплати на „К.Б.” ЕООД на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр.чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 6 от ЗПФУР, сумата 1000 лева, представляваща главница по договор за кредит от разстояние № 9985951004, сключен с „4Ф.” ЕООД, вземанията по който са прехвърлени в полза на „К.Б.” ЕООД с договор за цесия от 23.11.2018 г. и Приложение № 1 към него, ведно със законната лихва, считано от 18.09.2020 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК сумата 600 лева – разноски.

Решението е обжалвано от ответницата като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. В жалбата се излага възражение, че ответницата не е подписвала договор с „4Ф.” ЕООД, евентуално – че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 от ЗПК, поради което е недействителен, не била предоставена договорна информация в нарушение на чл. 5, ал. 1 от ЗПК, същият съдържал неравноправни клаузи. Поддържа се, че цесията, с която „4Ф.” ЕООД прехвърля на ищеца вземанията си по процесния договор за кредит, е нищожна, 1 защото с договора за цесия цедентът предоставя на цесионера правото му да вземе онова, което му се дължи, което е в нарушение на чл. 146, ал. 2, т. 16 от ЗЗП. Сочи се, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение, тъй като представените писмени доказателства не носят подписа на ответницата на представените хартиени носители, с оглед на което е недоказано тя да е дала съгласие за сключване на договора. Не били ангажирани по делото и доказателства за извършване на посочените в ЗПФУР фактически действия по създаване на електронен профил на кредитополучателя, подаване на заявка за кредит, потвърждаване сключването на договора, предоставянето от „4Ф.” ЕООД на ответницата на преддоговорна информация преди сключването на договора, изпълнението от страна на „4Ф.” ЕООД на задължението му да предостави ответницата на кредит в размер на 1000 лв., настъпването на изискуемостта на задължението за връщане на кредита, прехвърлянето на вземанията на„4Ф.” ЕООД на ищеца „К.Б.” ЕООД, произтичащи от процесния договор за кредит, както и че ответницата е надлежно уведомена за цесията.

Излага се възражение, че първоинстанционият съд не е дал становище по изложените от ответницата в писмените бележки аргументи, които съдържат факти в нейна полза, в нарушение на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ГПК.

С писмения си отговор въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на решението. Излага подробни аргументи срещу наведените в жалбата оплаквания.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„К.Б.” ЕООД е предявило срещу С. Н. П. иск за заплащане на сумата 1000 лв., представляваща неплатена главница за договор за кредит № 9985951004, сключен с „4Ф.” ЕООД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 09.03.2016 г. между „4Ф.” ЕООД, опериращо на пазара на Ф.ови услуги под търговската си марка „Вивус”, и С. Н. П. е сключен договор за кредит № 9985951004 по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „4Ф.” ЕООД. В заявката си за сключване на договора ответницата заявила желание да й бъде отпусната сума в размер на 1000 лв., както и ползването на допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 08.04.2016 г. Сумата била преведена на 09.03.2016 г. по посочената в заявката банкова сметка на кредитополучателя. С договора П. се задължила да върне на кредитодателя сума в общ размер 1240,01 лв., от които 1000 лв. главница, договорна лихва в размер на 33,69 лв. и такса за експресно разглеждане в размер на 206,32 лв. Твърди се, че ответницата не погасила дължимата сума на уговорения падеж. След изпадането й в 2 забава кредитодателят започнал да начислява неустойка за неизпълнение съгласно т.13.3 от ОУ в размер на 40,99 % върху неизплатаната сума за периода на просрочието.

Ищецът твърди, че на 23.11.2018 г. сключил с „4финас” ЕООД договор за прехвърляне на вземания, по силата на който последният му прехвърлил вземанията си по процесния договор за кредит, за което ответницата била надлежно уведомена.

С отговора на исковата молба ответницата оспорва исковете. Твърди, че не е в договорни правоотношения нито с ищеца „К.Б.” ЕООД, нито с „4Ф.” ЕООД. Твърди, че не е подписвала договор с „4Ф.” ЕООД – представеният с исковата молба „договор” не носи характеристиките на такъв, тъй като липсват две насрещни съвпадащи волеизявления. Излага и доводи, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, не била предоставена на потребитела преддоговорна информация в нарушение на чл. 5, ал. 1 от ЗПК, същият съдържал неравноправни клаузи. С оглед на това счита, че договърът е недействителен.Ответницата твърди, че не е уведомена лично срещу подпис, че „4Ф.” ЕООД е прехвърлило вземането си на „К.Б.” ЕООД, поради което този договор не е породи действия по отношение на нея.

Въвежда възражение за погасяване по давност на претендираното вземане.

Софийски градски съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 6 от ЗПФУР и по чл. 86, ал 1 от ЗЗД.

От събраните писмени доказателства и заключението на съдебната компютърнотехническа експертиза се установява, че на 09.03.2016 г. между „4финас” ЕООД и С.

Н. П. е бил сключен договор за кредит от разстояние, по силата на който „4Ф.” ЕООД предоставил на ответницата сумата 1000 лева, със срок на погасяването 30 дни – с падежна дата 08.04.2016 г. В договора е уговорено възнаграждение за ползвания кредит при фиксиран годишен лихвен процент 40% и общ годишен лихвен процент на разходите по заема 49,7%., както и такса за ексресно разглеждане в размер на 306,32 лв. От писмените доказателства се установява, че сумата 1000 лв. е преведена и усвоена от ответника по банковата сметка на ответницата на 09.03.2016 г.

Договорът за кредит е сключен по реда на ЗПФУР, в който е уредено предоставянето на Ф.ови услуги чрез средства за комуникация от разстояние. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на Ф.ови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от системата за предоставяне на Ф.ови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Така отношенията между страните по този договор се уреждат по електронен път – чрез организираната от доставчика система.

3

В случая, договорът за кредит е сключен съгласно разписаното в Общите условия на „4Ф.” ЕООД за предоставяне на кредит, като комуникацията между страните се осъществява по електронен път – на интернет страницата на кредитодателя. Съгласно ОУ на договора за кредит искането за отпускане на кредит се извършва чрез попълване на формуляра за кандидатстване за кредит на страница www.vivus.bg/register. След попълването на формуляра се създава профил на кредитополучателя. Кредитополучателят декларира, че предоставената във формуляра на искането информация е вярна и точна, и е запознат с наказателната отговорност за деклариране на неверни данни. За да завърши регистрацията на профила на заявителя, той трябва да се запознае и приеме Общите условия на договора за кредит на началната страница – чл. 1.3. В чл. 1.4 е посочено, че бланката на стандартния европейски формуляр за предварителната договорна информация е налична на началната страница, както и във всеки от офисите на партньорите на кредитора и е част от документите, които се предоставят, след като кредитополучателят избере конкретната сума и срок за връщане на кредита. Според чл. 1.8 след регистрацията проект на договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на началната страница или на хартиен носител, като кредитополучателят трябва да прочете договора за кредит и ако го приеме, трябва да го подпише електронно като натисне бутона „Подпиши”. Посочено е, че с натискането на бутона „Подпиши” се счита, че кредитополучателят е подписал всяка страница от договора и общите условия, както и че с подписването той потвърждава, че е прочел и приема условията на договора за кредит и бланката на стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит и се съгласява кредиторът да преведе сумата по кредита по посочената банкова сметка или по друг избран начин. Съгласно чл. 3.1 от ОУ договорът за кредит се счита сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронната поща от кредитора извършването на паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на началната страница или подписал на хартиен носител. В чл. 3.2 е предвидено, че страните се съгласяват изрично, че съобщенията по електронната поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, имат силата на саморъчни подписи в съответствие с чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП. Според чл. 3.2 след сключването на договора за кредит кредитодателят незабавно превежда сумата по сметката на кредитополучателя или по избран от последния алтернативен начин.

От анализа на посочените ОУ следва, че сключването на договора става не чрез физическото му подписване от страните, а чрез електронни изявления, извършени по начина, описан в тези ОУ. След регистрирането си на сайта на кредитодателя /създаване на профил/ и с натискането на бутон „подпиши” на проекта за договора, предоставен на началната страница, се счита, че заявителят е потвърдил съгласието си за сключване на договора и приема условията му. Дали същият се е запознал предварително с общите условия и дали ги е приел, е без значение, защото той 4 разполага с възможност за това преди да направи онлайн избора си за сключването на договора– запознаване и приемане на ОУ е условие за завършване на регистрацията на профила на потребителя. С натискане на бутона „Подпиши” потребителят декларира запознаване и съгласие с условията на договора, при което ако договорът бъде потвърден от кредитора, съответната заемна сума се превежда по сметката на потребителя или по друг избран от последния начин.

От приетото като неоспорено заключение на СТЕ, извършено след проверка в електронната система на „4Ф.” ЕООД, се установява, че в тази електронната система е налице регистрация на лице с името С. Н. П. с посочени телефонен номер и имейл адрес, което е създало профил на сайта vivus.bg на 20.08.2014 г., когато е подало заявката си за първи кредит. При следващи заявки за кредит потребителят използва регистрацията, която вече е направил, като е необходимо лицето да влезе с потребителското си име и парола, и да заяви сумата, която желае да получи и срока за погасяване, да е преминало през Стандартен европейски формуляр и Общи условия на договора за кредите, които са налични на страницата на кредитодателя. Установено е, че на 09.03.2016 г. от създадения профил на С. Н. П. е получена заявка за отпускане на кредит в размер на 1000 лв., в която е посочена банковата сметка, по която желае да получи сумата. В електронната база данни на „4Ф.” ЕООД е налична информация за това, че клиентът е подписал /натиснал бутона „Подпиши” /декларациите и документите, които са били видими на сайта през процесния период. Договорът за кредит № 9985951004 е изпратен автоматично от системата на имейла на клиентката /[email protected]/, който тя е посочила при регистрацията си. Експертът е посочил, че следвайки стъпките по искането за кредит, клиентът няма как да стигне до последната стъпка, без да е преминал през екран с Общи условия и натиснал бутана „Подпиши”. Ако не натисне бутона „Подпиши” заявката за кредит не се отразява в системата на кредитодателя и съответно няма как да бъде отпусната кредита.