Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 126 от 12.03.2024, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 485/2022
Вид
Решение № 126
Подписан
12.03.2024
В сила
12.03.2024
Състав
Мирослав Данаилов Досов, Борис Константинов Динев, Евгения Георгиева Симеонова

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.234 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 30, ал.3 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Враца, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Евгения Г. Симеонова

Борис К. Динев при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20221400500485 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх. № 14857 от 11.10.2022г., подадена от Ж. Х. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, чрез пълномощник адв. Д. Ц. от АК-Монтана, против решение № 529/15.09.2022г., постановено по гр. дело № 20221420101038 по описа за 2022 година на Районен съд Враца, с което са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, предявените от нея против М. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, обективно съединени искове по чл. 30, ал.3 ЗС, за заплащане на сумата 267,19 лева за стопанската 2020-2021г. и сумата 305,36 лева за стопанската 2021-2022г., представляващи припадащата й се 1/15 идеална част от получаван наем за следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 7301 кв.м., НИВА, с номер от предходен план 106060; 2.

Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ.

Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 46777 кв.м., НИВА, с номер по предходен план 106060; 3. Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 3181 кв.м., ЛОЗЕ, с номер от предходен план 048020; всички с обща площ 57,252 дка; иск по чл.86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 39,16 лева - мораторна лихва върху главницата от 267,19 лева, натрупана в периода от 13.10.2020г. - датата на получаване от ответника на наемната цена и възникване на задължението да припадащата й се част, до 24.03.2022г. - датата на входиране на исковата молба, както и сумата 16,10 лева - мораторна лихва върху главницата от 305,36 лева, натрупана в периода от 16.09.2021г. - датата на получаване от ответника на наемната цена и възникване на задължението да заплати припадащата й се част, до 24.03.2022г. - датата на входиране на исковата молба, и е осъдена да заплати на М. К. А., ЕГН **********, деловодни разноски за първата инстанция за адвокатска защита в размер 380 лв.

1

Жалбоподателката твърди, че решението е незаконосъобразно, немотивирано и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон.

Поддържа, че са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, на основание чл.238 от ГПК, каквото е поискано от ищцовата страна, но съдът е приел, че не следва да се произнася с такова с оглед на факта, че от представените по делото доказателства не могло да се направи обоснован извод за вероятна основателност на исковите претенции. Счита този извод на съда за неправилен, както и че съдебния състав е разширил своите правомощия, като е обсъждал предявената искова претенция, като в същото време е извел и неправилни изводи в правната квалификация на предявения иск. Посочва, че съдебният състав не е определил правното основание, на което се иска съдебната защита, респ. че го е определил неправилно. Изтъква, че не й е дадена възможност в съдебното заседание, проведено на 14.09.2022г., да упражни правото си по чл.143, ал.2 от ГПК като поясни и допълни исковата молба, и не е дадена правна квалификация на исковата претенция, каквато е посочил - чл.30, ал.3 от ЗС, във вр. с чл.228, чл.234 и чл.86 от ЗЗД, с мотив, че „това пояснение било преклудирано“. Твърди, че липсата на каквато и да е или на неправилно определена правна квалификация на исковата претенция води до неправилно съдебно решение, и основание за неговата отмяна, какъвто е настоящият случай. Поддържа, че изложените в исковата молба твърдения, установени от съда в обжалваното съдебно решение, водят до извода, че ответника М. К. не е изпълнил задължението си да плати на останалите съсобственици включително и на нея припадащите се дялове от получената лично от него цялата наемна цена, дължима по смисъла на чл.228, чл.234 и чл.86 от ЗЗД и съдебния състав с оспорваното решение е следвало правилно да определи това правно основание, което не е сторено.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение на PC-Враца, като вместо това реши делото по същество като осъди ответника М. К. А. да й плати, на основание чл. 30, ал.3 ЗС, във вр. с чл.228, чл.234 и чл.86 от ЗЗД, сумата 267,19 лева, за стопанската 2020-2021 г., както и сумата 305,36 лева за стопанската 2021-2022г., представляваща припадащата се съобразно дела й от 1/15 идеална част от получаван наем за тези имоти; на основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД, да й плати сумата 39,16 лева мораторна лихва върху главницата от 267,19 лева по чл.30, ал.3 от ЗС, във вр. с чл.228, чл.234 и чл.86 от ЗЗД, натрупана в периода от 13.10.2020г. - датата на получаване от ответника на наемната цена и възникване на задължението да й плати припадащата й се част, до 24.03.2022г. - датата на входиране на исковата молба, както и сумата 16,10 лева - мораторна лихва върху главницата от 305,36 лева, натрупана в периода от 16.09.2021г. - датата на получаване от ответника на наемната цена и възникване на задължението да й плати припадащата й се част, до 24.03.2022г. - датата на входиране на исковата молба; да й плати законната лихва върху присъдените суми от датата на входиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и да й плати направените пред първа и въззивна инстанция разноски по делото, включително договореното и платено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна М. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез упълномощения й адвокат М. Л. от АКВраца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че не са налице твърдяните във въззивната жалба процесуални нарушения във връзка с игнориране на изискванията за постановяване на неприсъствено решение. Твърди, че по делото е постъпило неподписано становище от пълномощника на ответника с приложено пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, че при обсъждане на прилагане на предпоставките за постановяване на неприсъствено е следвало PC Враца да даде указания на ответника или на неговия пълномощник, че поради пропуск становището не е подписано, като му даде срок за подписване, едва след което да го игнорира при преценката на доводите на страните във връзка с произнасянето по същество. На следващо място поддържа, че въззивницата не прави разлика между различните претенции и надлежната да отговаря 2 по тях страна от материалноправна гледна точка страна, поради което с предявения иск по чл. 30, ал. 3 ЗС се е стигнало до неуспешен опит за обосноваване на неговата отговорност по разпределително плащане, без да е съсобственик в имота и без да има каквито и да било преки отношения с ищцата по повод на сключената от него сделка по пренаемане. Посочва, че на разположение на ищцата против него, предвид на отсъствието на качеството на съсобственик, са съвсем други претенции /чл. 108 ЗС, чл.

59 ЗЗД/, които не е предявила. Счита, че претенцията в този и вид, поради липса на материално-правна легитимация в лицето на ответника, следва да бъде отхвърлена, което правилно е извършено от PC Враца.

Моли съда да потвърди обжалваното решение и му присъди деловодните разноски във въззивното производство съгласно представения списък.

С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателака чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

В съдебно заседание пред въззивния съд ответникът по жалбата не се явява и не изпраща представител.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищцата.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 529 от 15.09.2022 г. по гр. д. № 1038/2022 по описа на РС-Враца са отхвърлени предявените от Ж. Х. П. с ЕГН:********** от ***, чрез пълномощника си адвокат Д. Г. Ц.-МАК, съдебен адрес за призоваване *** при условията на обективно съединяване искове против М. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, обл.Враца, с които иска да бъде осъден ответника да заплати на ищцата на основание чл. 30, ал.З ЗС, сумата от 267,19 лева, за стопанската 2020-2021г., както и сумата от 305,36 лева за стопанската 2021-2022г., представляващи припадащата се на ищцата 1/15 идеална част от получаван наем за процесните имоти,а именно: 1 . Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 7301кв.м., НИВА, с номер от предходен план 106060, 2.

Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ.

Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 46777кв.м. НИВА с номер по предходен план 106060 3. Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ.

Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 3181кв.м., Лозе, с номер от предходен план 048020.

Общата площ на описаните имоти е 57,252дка. Да бъде осъден ответника М. К. А., ЕГН ********** на основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД, да плати на Ж. Х. П. с ЕГН:********** сумата от 39,16 лева-мораторна лихва върху главницата от 267,19 лева, натрупана в периода от 13.10.2020г. -датата на получаване от ответника на наемната цена и възникване на задължението да припадащата й се част до 24.03.2022г. датата на входиране на исковата молба, както и сумата от 16,10лева мораторна лихва върху главницата от 305,36 лева натрупана в периода от 16.09.2021г. - датата на получаване 3 от ответника на наемната цена и възникване на задължението да заплати припадащата й се част до 24.03.2022г. датата на входиране на исковата молба КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

Със същото решение Ж. Х. П. с ЕГН:********** от *** е осъдена да заплати на М. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес *** деловодни разноски за настоящата инстанция за адвокатска защита в размер на 380 лв.

Производството по делото пред районния съд е образувано по предявени от Ж.

Х. П. с ЕГН:********** от ***, чрез пълномощника си адвокат Д. Г. Ц.-МАК, съдебен адрес за призоваване *** обективно съединени искове против М. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, обл.Враца, с които иска да бъде осъден ответника да заплати на ищцата на основание чл. 30, ал.З ЗС, сумата от 267,19лева, за стопанската 2020-2021г., както и сумата от 305,36лева за стопанската 2021-2022г., представляващи припадащата се на ищцата 1/15 идеална част от получаван наем за процесните имоти,а именно: 1 . Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 7301кв.м., НИВА, с номер от предходен план 106060, 2. Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 46777кв.м.с номер по предходен план 106060 3. Поземлен имот с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.***, общ. Вълчедръм, обл.Монтана, с площ 3181кв.м., Лозе, с номер от предходен план 048020. Общата площ на описаните имоти е 57,252дка. Да бъде осъден ответника М. К. А., ЕГН ********** на основание чл.86, ал.

1 от ЗЗД, да плати на Ж. Х. П. сумата от 39,16 лева-мораторна лихва върху главницата от 267,19 лева по чл.З0, ал.З от ЗС, натрупана в периода от 13.10.2020г. -датата на получаване от ответника на наемната цена и възникване на задължението да припадащата й се част до 24.03.2022г. датата на завеждане на исковата молба, както и сумата от 16,10лева-мораторна лихва върху главницата от 305,36 лева натрупана в периода от 16.09.2021г. -датата на получаване от ответника на наемната цена и възникване на задължението да заплати припадащата й се част до 24.03.2022г. датата на завеждане на исковата молба. Ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.