Решение № 33 от 18.02.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Добрич, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНЧО Й. Д. при участието на секретаря Снежина Ив. Д. като разгледа докладваното от ДАНЧО Й. Д. Административно наказателно дело № 20253230200876 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, чрез адвокат В. К. от Адвокатска колегия - Добрич, съдебен адрес: град ***, ул. „***“ № ***, вх.

***, ет. ***, ап.***, срещу наказателно постановление № 1717а-123/22.07.2025 г., издадено от Началника на Първо РУ към ОДМВР - Добрич, с което на Д. Г.

П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет.

***, ап. ***, за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 (хиляда) лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

1

На 16.06.2025 г., свидетелите К. Д. Д., И. С. Т. и П. Д. Б., и тримата полицейски служители при Първо РУ при ОДМВР - Добрич, били назначени в наряд на територията, обслужвана от Първо РУ при ОДМВР - Добрич.

Около 11:40 часа, те получили сигнал от оперативния дежурен за автомобили, паркирани на прилежащ паркинг на жилищен блок, намиращ се на ул. „***“ № ***. При пристигането си на мястото, полицейските служители установили два автомобила - лек автомобил „***“ с рег. № *** и лек автомобил „***“ с рег. № ***, които били паркирани на паркинг зад блок *** по ул. „***“ и лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, който бил препречил вход/изхода на паркинга.

На мястото дошъл и подалият сигнала, а именно - жалбоподателят по настоящото дело Д. Г. П., който заявил, че лекият автомобил „***“ е негова собственост, а другите два автомобила не са били на живущи в блока, поради което нямали право да паркират там, тъй като имало поставен знак „В1“ (Забранено е влизането на пътни превозни средства) с допълнителна табела (не важи за живущите).

Д. П. останал неудовлетворен от действията на полицейските служители, поради което се отдалечил от мястото на проверката. Свидетелите Д. и Т. разпоредили на П. да не напуска мястото на извършване на полицейската проверка, тъй като същата не е приключила. И тъй като П. не изпълнил полицейското разпореждане, същият бил задържан от свидетелите Д. и Т. и отведен в Първо РУ на МВР - Добрич, където му бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

При така установената фактическа обстановка, както актосъставителят, така и наказващия орган приели, че Д. Г. П. е извършил нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, съгласно която норма, разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.

За така описаното нарушение, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, на жалбоподателя е било наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели К. Д. Д., И. С. Т. и П. Д. Б.. Съдът кредитира в цялост показанията на посочените свидетели, които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършената от тях проверка и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

Издаденото наказателното постановление (НП) обаче се явява незаконосъобразно, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на наказаното лице са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:

Както е известно от теорията, една от функциите на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) е обвинителната, тъй като с него се 2 повдига обвинение на дадено лице, за извършено конкретно нарушение. В настоящия случай, със съставения на 16.06.2025 г. АУАН, на Д. Г. П. е подигнато обвинение за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, извършено на 16.06.2025 г. В обжалваното НП пък е посочено, че нарушението е извършено не на 16.06.2025 г. както се сочи в акта, а на дата 16.06.2024 г. Това обстоятелство внася неяснота относно момента на извършване на нарушението. В случая процесната неопределеност опорочава наказателното постановление в степен на незаконосъобразност. Датата на извършване на нарушението е съществен реквизит на наказателното постановление и способства за индивидуализиране на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице, като следва да се има предвид и че процесът по налагане на административни наказания е строго формален. В случая, наказващият орган е наложил наказание за нарушение, извършено на 16.06.2024 г., а с АУАН е повдигнато обвинение за нарушение, извършено на 16.06.2025 г., което влече извод за наличие на основание за отмяна на наказателното постановление. Разминаването в АУАН и НП, досежно датата на извършване на нарушението обосновава извода за недоказаност по делото на факта на извършване на процесното нарушение на датата, посочена в наказателното постановление.

От друга страна допуснатото процесуално нарушение (липса на единство в АУАН и НП относно датата на извършване на вмененото нарушение) е съществено, тъй като води до неяснота кога точно е извършено нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а това пряко накърнява правото му на защита. В случая грешното изписване на датата в НП е довело до заблуда и неяснота за жалбоподателя в какво точно нарушение е обвинен, както и кога е извършено същото.

Настоящият състав на съда приема, че вероятно при изписване в наказателното постановление на годината на извършване на нарушението се касае за техническа грешка. Обстоятелството на какво се дължи тази грешка обаче е без правно значение, защото това не променя извода, че е налице неопределеност на състава на нарушението от обективна страна, която грешка не може да се санира от съда и безспорно ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като го заставя да се защитава срещу противоречащи си факти относно момента на извършване на нарушението.

Допуснатата грешка следва да се преценява в контекста на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. В настоящия случай, в ожалваното НП е посочено единствено, че същото се издава въз основа на съставен от К. Д. Д. акт за установяване на административно нарушение против Д. Г. П., без обаче АУАН да е индивидуализиран с посочване на неговия номер и дата на издаване, което води до несъответствие на НП с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3, пр. първо от ЗАНН.

Или, от съдържанието на двата акта не може да се изведе безпротиворечив извод, че се отнасят за едно и също нарушение на жалбоподателя. В този смисъл погрешното изписване на датата на нарушението в НП съставлява съществено процесуално нарушение, което налага неговата отмяна, тъй като се касае за неточност, която влияе върху законосъобразността на НП и засяга правото на защита на наказаното лице.

3

За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи, че като задължителен елемент от нормативнорегламентираното съдържание на АУАН и НП, моментът на нарушението следва да бъде обективиран по ясен и недвусмислен начин и не може да се извлича по тълкувателен път от съдържанието на доказателствените източници, събрани едва в хода на съдебното производство.

Допуснатите процесуални нарушения при издаването на НП, описани погоре са съществени, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на производството. Същите са довели до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице, съставляващо основание за отмяна на обжалваното НП. Тъй като се касае за особено съществени нарушения, довели до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения обуславя отмяната на атакуваното постановление. В тази насока е и константната съдебна практика.

Съдът намира за нужно са отбележи, че органите на държавната администрация именно защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на административнонаказателната отговорност.

При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред с вписване на направеното плащане в договора за правна помощ, съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 204,52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента)/400 (четиристотин) лева.

Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗАНН,

РЕШИ:

4

О Т М Е Н Я наказателно постановление № 1717а-123/22.07.2025 г., издадено от Началника на Първо РУ към ОДМВР - Добрич, с което на Д. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 (хиляда) лв.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Добрич да заплати на Д. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, сумата от 204,52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента)/400 (четиристотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5