Определение № 241 от 07.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. Варна, 07.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Гинка Т. И.а като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20253100600311 по описа за 2025 година

Производство по чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.

С определение № 204 / 07.02.2025 г., постановено по ЧНД № 5144 / 2024 г. на ВРС е потвърдено постановление от 16.12.2024 г. на ВРП, с което на основание 243, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 74 / 2023 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна, образувано и водено срещу виновно лице за престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В постановлението се изтъква, че не са събрани безспорни и категорични доказателства в подкрепа на инкриминирана престъпна деятелност.

В оспорваното Определение на ВРС е застъпено идентично становище със това на представителя на държавното обвинение, като първоинстанционния съд е приел, че разследването е проведено в пълен обем, но страда от доказателствен дефицит, довел дори до прибързано решение от страна държавното обвинение да конституира С като обвиняем.

Срещу така цитираното Определение на ВРС е подаден частна жалба от представител на ощетеното лице, с който се иска отмяна на постановеното определение и прокурорския акт, респ. връщане на ДП за доразследване.

Въззивният съд след като се запозна с материалите по делото намира, че установената от прокурора, а и от проверявания съд фактология по делото е коректна и с нея въззивният съд следва да се съгласи изцяло, респ. преповтарянето и в настоящото определение е безпредметно.

Жалбата е подаден в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледан по същество неоснователна поради следното:

Наказателното производство е образувано срещу виновното лице за престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК. На 22.02.2022 г. на С.С е предявено обвинение по споменатия по-горе текст на НК.

Въззивният съд в рамките на проверката приема, че съответни на установената фактическа обстановка са изводите на ВРС. Те са задълбочени, 1 верни и издържани и като такива въззивния съд не може да не се съгласи с тях. По делото няма безспорни доказателства, че в посочения период е извършено престъпление по чл. 201 от НК. С оглед събраните доказателства или по-точно липсата им, няма как да бъде обоснован категоричен извод за наличието на всички елементи на състава на престъплението от обективна и субективна страна.

Наведените в жалбата срещу Определението на ВРС аргументи от П., касаят виждането му за развилите се събития, но те не се установяват от доказателствата по делото. Единственият категорично установен факт е, че С е ползвал предоставените му карти и е зареждал гориво, но съставът на престъплението обсебване изисква вещите да са поверени на субекта на престъплението с определен обем от правомерни правомощия. Меродавен е именно моментът, в който субектът на престъплението разшири кръга на предоставените му правомерни правомощия, като по този начин недвусмислено манифестира отношението си към тях като към свои. Това обаче не се установява с категоричност по делото. Видно от материалите, между дружествата представлявани от П. и С е имало изградени търговски отношения. Това личи не само от свидетелските показания, но и от приложените фактури /том.2, стр. 52-57 от ДП/. Твърденията на П. за липса на каквато и да е връзка между него и обвиняемия след неговото освобождаване от длъжност се опровергават от последната фактура, която е издаден на 04.07.2022 г., т.е. повече от два месеца, след прекратяване на трудовия договор на С. Не е без значение и заетата от обвиняемия позиция, а тя е непроменена от началото на ДП, че е съществувала договорка между страните, след остойностяването на горивото, „П“ ООД да го фактурира на „М-т“ ЕООД.

Тази търговска практика е прилагана от двете дружества, видно от споменатите по-горе фактури, а това че П. е отказал да извърши последното фактуриране със стойност на предмета на престъплението е поставило С в невъзможност да изпълни задължението си, въпреки, че многократно е искал това от П., включително и го е заявил в разпита си пред разследващите органи и в очната ставка.

В тази връзка въззивният съд категорично застава и зад становището на ВРС, че деятелността, подробно обсъждана в прокурорския и съдебен акт има изцяло търговско-правен аспект, доколкото източник са търговски сделки. В случая сме изправени пред търговски спор, който следва да се реши по съответния гражданско правен ред, а не да използва наказателната репресия за цели различни от тези посочени в чл. 1, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

Очевидно е и друго, че държавното обвинение не може да предяви и поддържа в последствие обвинение на база наличния доказателствен материал, а способите за събиране и проверка на доказателства са изчерпани в конкретния случай, доколкото органите на разследването са извършили всички възможни следствени действия.

От изложеното е видно, че по делото не са събрани доказателства, даващи възможност за изграждане на извод относно факта, че има извършено престъпление и е изчерпан потенциала на разследването, то следва и извод за 2 наличие на основания за прекратяване на наказателното производство.

Горното е довело до вътрешното убеждение на прокурора за несъстоятелност на бъдещо обвинение, водещо и до невъзможност за повдигане на такова, чрез съответния процесуален способ – обвинителен акт.

Именно това убеждение не може да бъде ревизирано от съд или по точно, не може съдът указва на прокурора, че наличните доказателства са достатъчни за внасяне на обвинителен акт. Няма как съдът, в рамките на тази проверка да направи анализ на процесуалните действия и доказателствата, респ. да задължи прокурора да ги ползва като доказателство за определени факти. На този процесуален етап от наказателното производство, това е в пряка колизия с основните правомощия на държавното обвинение, произтичащи както от процесуалния закон, така и от Конституцията на Р България.

С оглед гореизложеното въззивният съд счита, че определението на ВРС, с което е потвърдено постановление на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 74 / 2023 г. по описа на ОД на МВР гр.

Варна е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 204 / 07.02.2025 г., постановено по ЧНД № 5144 / 2024 г. на ВРС, с което е потвърдено постановление от 16.12.2024 г. на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 74 / 2023 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3