Определение № 37096 от 05.09.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37096 гр. София, 05.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110141019 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 94237/29.08.2025 г. по описа на СГС от Р. И. С., ЕГН **********, гр. София, ж.к. С* срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ***

Б , с която са предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че за периода от 01.05.2021 г. до 29.08.2024 г. между Р. И. С., ЕГН ********** и „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК * не са съществували облигационни отношения за доставка и заплащане на топлинна енергия и за дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „С*

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е подал заявлението по чл.410 ГПК като има издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 36816/2024 г. по описа на СРС срещу него. Твърди, че липсват облигационни отношения между страните за периода, за който е подадено заявлението, а именно 01.05.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба.

Прилага следните писмени доказателства и доказателствени средства: съобщение за връчена заповед за изпълнение, заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение, общи условия

Моли на основание чл. 190 ГПК съда да задължи ответната страна да представи всички относими документи, въз основа на които твърди наличие на облигационни отношения.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. На първо място твърди, че искът е недопустим, тъй като липсва правен интерес от водене на настоящото производство. По същество оспорва иска. Твърди, че между страните е налице облигационно отношение, тъй като същият е собственик на 1 процесния имот и е потребител, съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ. Като основание твърди, че е собственик на апартамент в гр. София, ж.к. С*.

Представя и моли съдът да приеме следните доказателства: Договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот от 1999 г. Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 113/1999 г., Декларация за отказ от право на пожизнено и безмъзмездно ползване на недвижим имот, Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, Договор между „Топлофикация София“ ЕАД и „Бруната България“ ООД, Протокол от ОС на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът не се представлява на този етап.

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск, който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.

№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай искът е неоценяем, тъй като се иска да се установи липсата на правоотношение, съгласно даденото в Определение № 1839/11.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1755/2025 г. по описа на САС, което на основание чл.278, ал.3 ГПК е задължително за настоящия съд.

Съгласно чл. 3 ТДТССГПК, размерът на държавната такса е от 30 до 80 лева. Не е представен по чл.128, т.2 ГПК. Следва да се дадат указания по чл.129 ГПК, като при неизпълнение съдът ще приложи чл.77 ГПК. В този смисъл е Определение № 126 от 15.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1193/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова.

По редовността на ИМ и доклада на делото

На този етап съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК, поради което на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

С оглед въведеното възражение за липса на правен интерес, следва да се изготви справка в ЕИСС за това какви дела има срещу страните за периода от 2022 година до 01.07.2025 г., кога са образувани, кой е ищец и кой е ответник, какъв е предмета на делото (исковата молба – топлинна енергия, за кой период или не съществуване на облигационно отношение) и на какъв етап е 2 производството, т.е. резултата от делото.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Искането на ищеца по чл.190 ГПК е неоснователно. При предявен отрицателен установителен иск, тежест на ищеца е да докаже съществуването на правото или правоотношението. Ето защо ищецът няма задължение, дори и интерес да иска ответникът да си докаже основанието. Ето защо искането следва да бъде оставено без уважение.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване на иска, признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в едномесечен срок, като първата свободна дата е 03.11.2025 година от 09.15 часа,, за която 3 дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 94237/29.08.2025 г. по описа на СРС, като нередовна, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, с препис за противната страна, следва да отстрани нередовностите на исковата молба, , като:

1. на основание чл.128, т.2 ГПК за представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 30.00 лева.

Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА в срок, съдът ще приложи разпоредбата на чл.77 ГПК, а именно ще осъди ищеца.

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация, чл.146,ал.1, т.1 ГПК – Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 94237/29.08.2025 г. по описа на СГС от Р. И. С., ЕГН **********, гр. София, ж.к. С* срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, *** Б, с която са предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че за периода от 01.05.2021 г. до 29.08.2024 г. между Р. И. С., ЕГН ********** и „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК * не са съществували облигационни отношения за доставка и заплащане на топлинна енергия и за дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „С* В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е подал заявлението по чл.410 ГПК като има издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 36816/2024 г. по описа на СРС срещу него. Твърди, че липсват облигационни отношения между страните за периода, за който е подадено заявлението, а именно 01.05.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. На първо място твърди, че искът е недопустим, тъй като липсва правен интерес от водене на настоящото производство. По същество оспорва иска. Твърди, че между страните е налице облигационно отношение, тъй като същият е собственик на процесния имот и е потребител, съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ. Като 4 основание твърди, че е собственик на апартамент в гр. София, ж.к. С*. чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:

Отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че за периода от 01.05.2021 г. до 29.08.2024 г. между Р. И. С., ЕГН ********** и „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК * не са съществували облигационни отношения за доставка и заплащане на топлинна енергия и за дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „С* Възражения на ответника: няма такива

Основания на които ответникът претендира права: ищецът е собственик на процесния апартамент и като такъв е потребител на топлинна енергия. чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават ;

Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

Между страните остава спорно дали за периода от 01.05.2021 г. до 29.08.2024 г. са съществували облигационни отношения за доставка и заплащане на топлинна енергия и за дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „С* чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:

Съгласно даденото в ТР № 8/27.11.2023 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.

Ищецът следва да установи наличието на правен интерес от водене на това дело.

При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да установи всички обстоятелства, въз основа на които претендира правоотношението (ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 на ОСГТК на ВКС), а именно, че ответникът е собственик на процесния апартамент и като такъв е потребител на топлинна енергия и въз основа на закона има облигационни отношения.