Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 26157 от 19.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 13727/2025
Вид
Определение № 26157
Подписан
19.12.2025
В сила
19.12.2025
Състав
Стела Кацарова, Боян Георгиев Бояджиев, Йоана Милчева Генжова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26157 гр. София, 19.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513727 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника по исковете „Вивус БГ“ ЕООД срещу определение № 44643 от 27.10.2025 г., гр.д. № 34725/2023 г., СРС, 44 с-в, с което се оставя без уважение неговата молба за изменение на постановеното решение в частта относно разноските.

Релевират се оплаквания за злоупотреба с право на адвоката, който използва еднотипни искови молби и 99 % бланкетни молби по дела с еднакъв предмет, без правна сложност. Иска се намаляване определеното възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА като прекомерно.

Ответникът по частната жалба АД „Д. М.“, оспорва същата по съображения, че всеки отделен договор за безплатно представителство представлява самостоятелно облигационно правоотношение, по което адвокатът има право на възнаграждение в справедлив размер.

Частната жалба е допустима като депозирана в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и против съдебен акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е основателна.

С влязло в сила като необжалвано решение № 6144 от 07.04.2025 г., гр.д.

№34725/2023 г., СРС, 44 с-в са уважени предявените от И.К.Д., представляван от адв. Д. М., срещу „Вивус.БГ“ ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 1

ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване нищожност на клаузата в сключения между страните договор за кредит от 15.12.2021 г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на кредита и иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платените 105,75 лв. за такса без основание, като ответникът е осъден да заплати на ищеца 480 лв. – разноски и 480 лв. на АД „Д. М.“ – възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищеца.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ГПК процесуалният представител на спечелилата делото ищца има право на възнаграждение за оказана безплатна помощ. Сключеният между ищеца и АД „Д. М.“ договор за правна защита и съдействие, обективира вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителството на конкретно основание - чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА (материално затруднено лице). Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. МРАВ, при материален интерес до 1 000 лв. минималното възнаграждение възлиза на 400 лв.

В случая, адв. Д. М. подготвя исковата молба с приложени доказателства и доказателствени искания, като допълнително представя писмено становище по спора. Не се явява на единственото проведено открито съдебно заседание от 03.04.2025 г. При съобразяване и на ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, лимитивно предвиденият размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, значително надвишава справедливия дължим размер от 200 лв. В тази връзка, по настоящото дело се налага упражняване на възможността, възприета с решение на СЕС от 25.01.2024 г., втори състав, дело С-438/22, съдът да не приложи Наредбата, при констатация, че фиксираните в нея размери предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията на цените във вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 от Договора за функциониране на ЕС /ДФЕС/ вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат. Обжалваното определение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се допусне изменение на решението в частта за разноските, като същото се отмени за разликата над сумата 200 лв. до пълния определен размер от 480 лв.

- адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Частният жалбоподател не претендира разноски, поради което такива не 2 се дължат.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 44643 от 27.10.2025 г., гр.д. № 34725/2023 г., СРС, 44 с-в, с което се оставя без уважение молбата на „Вивус.БГ“ ЕООД за изменение на постановеното решение в частта относно разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК решение № 6144 от 07.04.2025 г., гр.д. №34725/2023 г., СРС, 44 с-в в частта за разноските по чл. 38, ал. 1, както следва:

ОТМЕНЯ решение № 6144 от 07.04.2025 г., гр.д. №34725/2023 г., СРС, 44 с-в в частта, с която се осъжда „Вивус.БГ“ ЕООД да заплати на АД „Д. М.“ сума над размера от 200 лв. до пълния определен размер от 480 лв. – възнаграждение за безплатно процесуално представителство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3