Решение № 285 от 17.03.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. П., 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20245220104490 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на А. М. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.

П., ул. „Г.“ № 104, чрез пълномощника му адвокат К. И., със съдебен адрес: гр.

П., ул. „Ц.С.“ № 28, кантора № 7 срещу ответницата М. Г. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „О.“ № 567.

Ищецът твърди, че 27.09.2022 г. е сключил граждански брак с ответница, като първоначално заживели в къщата на родителите му, находяща се в гр. П., ул. „Г.“ № 104. Сочи, че в началото са се разбирали и бракът протичал нормално. С течение на времето, между тях възникнали дълбоки и неразрешими противоречия, като въпреки многократните опити не успели да постигнат съгласие за съпружеския си живот. След около година, около лятото на 2023 г., като се прибрал от работа вечера видял как ответница си говори по телефона с друг мъж. След разговор, същата му признала, че му изневерява с този мъж. След тази случка ищецът и ответницата се разделили, като тя напуснала семейното жилище. Посочва, че оттогава не поддържат никакви контакти помежду си, съответно, че не знае къде се намира. Счита, че бракът им е изчерпан, поради което е намира, че е налице дълбоко и непоправимо 1 разстройство на брака.

Отправя искане за постановяване на решение, с което да се прекрати брака му с ответницата, като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината. Относно семейното жилище претендира, същото да остане за негово ползване. След прекратяване на брака моли да се постанови, ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име – А..

Ищецът не претендира издръжка. Доколкото нямат родени по време на брака общи деца счита, че не се дължи произнасяне по въпроса за родителските права.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата М. Г. Й. не взема становище по предявения иск и не е подала писмен отговор.

В проведеното съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат К.

И.. Моли съдът да уважи исковата молба и да прекрати брака.

Ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 27.09.2022 г. страните са сключили граждански брак в гр. П., с акт за граждански брак № 433 от 27.09.2022 г., видно от приложеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община П.. Съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си – Й., вместо предбрачното фамилно име А..

Видно от приложената по делото справка от НБД – Население, от брака няма родени деца.

По делото е разпитан свидетелят К.Н.А., братовчед на ищеца. Същият сочи, че ищецът и ответницата са живеели заедно и имали сключен брак. От 2023 г. били разделени, тъй като не са могли да се разбират. Към настоящия момент братовчед му имал ново семейство, като му се родило и дете.

Ответницата също имала друг мъж. Сочи, че не знае да е имало скандали между тях.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Ангелов като логични, последователни и непротиворечащи на събраните по делото доказателства, като съобрази и разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

2

При така установеното, от правна страна, съдът намира за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва: брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на брака на страните с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия и небрачни искове с правно основание чл. 53 от СК за фамилното име на съпругата след развода и чл. 56 от СК за ползване на семейното жилище след развода.

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право, което се поражда от осъществен/и факт/и, които са довели до такова състояние на брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание. Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.

Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.

От коментираните по-горе доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че между страните липсва изискваната съгласно чл. 14 от СК взаимност, разбирана като отношения между съпрузите, изградени на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Установи се от събраните доказателства, че повече от година страните фактически не живеят заедно и всеки от тях има свой живот.

Окончателното разделно живеене на съпрузите, както и това, че всеки тях има свой собствен живот след раздялата сочи, че бракът е опразнен от съдържанието, което правните и нравствени норми предписват. Съдът разглежда фактическата раздяла не само като проявена в териториален аспект, а чрез пълна липса на физическа и духовна връзка между съпрузите, което състояние не може да се определи като отговарящо на законовите изисквания на чл. 15 от СК. По делото липсват каквито и да било доказателства, че са налице “важни причини” по смисъла на чл. 15 от СК за отделно живеене на страните.

Продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на 3 съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и интимни връзки между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен факт, отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на брака - т. 3 от ППВС № 10/1971г.

Видно от събраните по делото доказателства, както ищецът, така и ответницата са създали нови семейства след настъпилата раздяла, като ищецът има дете от друга жена, което също сочи, че е налице непоправимо разстройство на брака. В този смисъл, брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.

С оглед изложеното съдът приема, че са налице материалноправните предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за развод, поради което същият следва да бъде уважен, като основателен и доказан.

В настоящото производство и на основание чл. 49, ал. 3 от СК , съдът не следва да се произнася относно вината за разстройството на брака, тъй като няма направено искане в тази насока.

Предвид, че от брака няма родени малолетни или непълнолетни деца съдът не дължи произнасяне по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК.

По отношение на фамилното име на съпругата:

Съгласно разпоредбата на чл. 53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че съдът следва да е сезиран с искане от съпруга, който при сключване на брака е променил фамилното си име да възстанови предбрачната си фамилия. Доколкото ответницата не е направила такова искане в случая и с оглед нормата на чл. 326 от ГПК, която изисква съдът изрично да се произнася по въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят, следва да се постанови съпругата М. Г. Й. да продължи да носи брачното си фамилно име. Константна е съдебната практика, че само лицето, което е променило фамилното си името след брака е легитимирано да иска да се „възстанови“ името от преди този брак и този въпрос е поставен изцяло в зависимост от неговата воля, а не от волята на съпруга, чието фамилно име е 4 прието при сключването на брака. В този смисъл Решение № 245/17.05.2012 г., постановено по гр.д. № 1058/2011 г., 4 ГО на ВКС, в което е прието, че „...ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име.“ Поради това искането на ищеца ответница да възстанови предбрачното си име не може да бъде удовлетворено.

По отношение ползването на семейното жилище:

Съобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от СК, когато от брака на съпрузите няма ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище след развода, само ако има изрично искане от някой от съпрузите с жилищна нужда. В случая с исковата молба е направено искане, семейното жилище, находящо се в гр. П., ул. „Г.“ № 104 , да се предостави на ищеца. Съдът намира, че същото следва да се уважи.

Никой от съпрузите не претендира издръжка по чл. 145 от СК.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50,00 лева. В този смисъл всяка една от страните следва да заплати сумата от по 25,00 лева, представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод, сключения на 27.09.2022 г. с акт за граждански брак № 433 от 27.09.2022 г. на Община П., граждански брак между А. М. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г.“ № 104 и М. Г. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „О.“ № 567, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 53 от СК, във връзка с чл. 326 от ГПК, след прекратяване на брака М. Г. Й., ЕГН ********** да носи брачното си фамилно име Й..

Семейното жилище, находящо се гр. П., ул. „Г.“ № 104 , се предоставя за ползване на съпруга А. М. Й., ЕГН **********.

ОСЪЖДА А. М. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г.“ № 104 , ДА 5

ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - П., допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 25,00 лева.

ОСЪЖДА М. Г. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „О.“ № 567, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - П., допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 25,00 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните пред Окръжен съд - П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 6