Решение № 444 от 13.10.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20261001000300 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 2424/27.03.2026 г. от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, Булстат 131063188, със седалище гр. София, бул. „Кн.

Дондуков“, № 52 срещу Решение № 9/27.02.2026 г., по т.д. № 45/2025 г., на ОС - Перник, с което са отхвърлени предявените обективно, евентуално съединени искове за: 1. Обявявяване за недействителна спрямо Държавата на сделката сключена между „ПАКО 14“ ЕООД, ЕИК 203987990 и Л. М. С., ЕГН **********, с намерение за увреждане на публичен взискател, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба № 140/17.07.2024 г., т. V, нот.д. № 852/2024 г., на Нотариус № *** от регистъра при НК, на осн. чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и 2. Обявявяване за недействителна спрямо Държавата на сделката сключена между „ПАКО 14“ ЕООД, ЕИК 203987990 и Л. М. С., ЕГН **********, по която даденото значително надхвърля по стойност полученото, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба № 140/17.07.2024 г., т. V, нот.д. № 852/2024 г., на Нотариус № *** от регистъра при НК, на осн. чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК.

Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства. Не бил отчетен факта, че публичните задължения възникват при осъществяване съставът на данъчното или осигурителното законодателство, което ги поражда. От посочено извежда, че вземането на НАП е възникнало преди сключване на увреждащата сделка, макар и декларирането да е извършено след нея. Сочи, че към момента на сделката 1

„Пако 14“ ЕООД е знаел, че има публични задължения, които трябва да бъдат декларирани. Извършената проверка е приключила с Протокол от 30.07.2024 г. като до длъжника е изпратена покана от 04.07.2024 г., а данъчните задължения са за периода 2020 – 2024 г. За да избегне отговорността за недеклариране на данъчни задължения първия ответник подава необходимите декларации, но преди това се разпорежда с цялото си имущество. По този начин некоректния длъжник черпи права от неправомерното си поведение. Счита, че такова поведение противоречи на добрите нрави и не следва да бъде толерирано.

Отделно излага, че съдът бил обвързан от изложените от ищеца факти, без да е обвързан от посочената от него квалификация. По същество моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявените искове.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Пако 14“ ЕООД не депозира отговор.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Л. М.

С., депозира отговор вх. № 3285/23.04.2026 г., в който счита въззивната жалба за неоснователна, а постановеното решение за правилно и обосновано. Счита, че от представените доказателства не може да се направи извод за намерение на продавача да увреди интересите на ищеца. Атакуваната сделка е сключена при условията на свободно договаряне между страните и цената е била заплатена по сметка на продавача. Към датата на сключване на сделката не са били установени данъчни задължения, за което е била извършена проверка от нотариуса и съдията по вписванията, по реда на чл. 264, ал. 1 ДОПК. Твърди, че не е знаел за претендираното от ищеца увреждане на интересите му. В случая счита да липсват предпоставките по чл. 216, ал. 1 ДОПК за уважаване на исковете. Недоказани са останали и твърдения на ищеца, че даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото. По същество моли за потвърждаване на решението.

В с.з. въззивникът не изпраща представител, поддържа въззивната жалба чрез писмено становище. Въззиваемият „Пако 14“ ЕООД не се явява и не се представлява. Въззиваемият Л. С., чрез процесуален представител, поддържа отговора на въззивната жалба по изложените в него доводи.

Софийски Апелативен Съд, по предмета на спора, съобрази следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 4841/08.08.2025 г. от Национална агенция за приходите, чрез публичен изпълнител, с която са предявени евентуално съединени искове за обявяване за недействителна по отношение на Държавата, на сделката – покупкопродажба на недвижим имот, сключена между „ПАКО 14“ ЕООД, ЕИК 203987990 и Л. М. С., ЕГН **********, с намерение да се увредят публичните взискатели, на осн. чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, евентуално като възмездна сделка с имуществени права на длъжника, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, на осн. чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК.

Ищецът е твърдял, че първият ответник - „Пако 14“ ЕООД има неуредени публични задължения общо в размер на 130794.04 лв., от които:

98064.67 лв. – главница и 32729.37 лв. - лихва към 31.07.2025 г. Непогасените задължения били установени с 6 бр. декларации по ЗДДС, всички подадени на 18.07.2024 г. и 4 бр. данъчни декларации по ЗКПО, подадени на същата дата.

Всички задължения касаели предходни фискални периоди 2019 г. – 2023 г.

2

Декларирането им било извършено много след изтичането на законоустановените срокове за това и в резултат на извършена проверка, приключила с протокол № П-22001424057083-073-001/30.07.2024 г. и изпратени покани по реда на чл. 103 ДОПК - № П22001424057083-177001/04.07.2024 г. и № П22001424057083-177-002/19.07.2024 г. от органа по приходите. Още сочи, че преди да декларира задълженията си първия ответник отчуждил единствения си недвижим имот – сграда с идентификатор *** със застроена площ от 124 кв.м., на два етажа, с предназначение: „за търговия“, представляваща магазин за хранителни стоки, находяща се в гр. Радомир, ул. „***“. Отчуждаването било извършено в полза на втория ответник – Л. С., чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 140, том V, рег. № 6561, дело № 852/2024 г., по описа на нотариус Б. К., с район на действие Районен съд – Радомир, за сумата 90689.40 лв. равна на данъчната оценка на имота.

Сочи се в исковата молба, че по този начин дружеството е лишило кредиторите си от възможността да се удовлетворят от реализацията на имота и е ощетило държавни бюджет. На същата дата – 18.07.2026 г. твърди, че първия ответник е отчуждил и последното си имущество, като едноличния собственик на капитала Е. А. е продала дружествените си дялове на О. К..

Счита, че е налице хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, като поддържа, че намерението за увреждане на публичния взискател се установява от факта, че с отчуждаването на имота длъжникът намаляване имуществото, което служи за удовлетворяване на Държавата или да послужи като обезпечение на вече установените публични задължения. На отделно основание акцентира, че подаването на декларациите, въз основа на които данъчно задълженото лице самоопределя данъчните и осигурителните си задължения е след извършване на процесната сделка и много след законоустановения срок, в който следвало да бъдат декларирани задълженията. По този начин била заобиколена разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, в сила от 03.05.2024 г., съгласно която нотариусите и съдиите по вписванията имат задължение да проверяват по електронен път за наличие или липса на непогасени публични задължения.

Още се изтъква, че дружеството е декларирало задълженията си по повод на покана от органа по приходите, като в случай на неизпълнение е щяло да започне ревизионно производство. Като допълнително обстоятелство сочи, че след сключването на договора за покупко-продажба управителят на „Пако 14“ ЕООД и едноличен собственик на капитала му – Е. А. продала дружествените си дялове на О. П. К., за сумата 20 лв.

Евентуално счита да са налице и предпоставките на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като продажната цена на имота 90689.40 лв., равняваща се на данъчната му оценка, преценява като несъразмерна с пазарната му стойност.

В границите на срока по чл. 367 ГПК ответникът „ПАКО 14“ ЕООД, ЕИК 203987990 не депозира писмен отговор.

В границите на срока по чл. 367 ГПК ответникът Л. С. депозира отговор вх. № 6716/28.10.2025 г., в който оспорва предявените искове.

Твърди, че от представените с исковата молба доказателства не можело да се установи намерението на първия ответник да увреди интересите на ищеца.

Сочи, че процесната сделка е сключена при условията на свободно договаряне между страните, като договорената цена е платена по банков път на датата на сключване на сделката – 17.07.2024 г. Сочи, че към датата на сделката не са 3 били декларирани и установени публични задължения на продавача, като е била извършена и проверка от нотариуса и от съдията по вписванията по реда на чл. 264, ал. 1 ДОПК. Акцентира, че добросъвестно е придобил процесния имот и не е знаел за увреждането на интересите на ищеца. Към датата на сделката нямало декларирани публични задължения и нямало установените такива с влязъл в сила акт или съдебно решение, както и нямало връчена заповед за извършване на ревизия.

В границите на срока по чл. 372 ГПК ищецът НАП не депозира допълнителна искова молба.

Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

Представена по делото е заверена Справка за общите задължения (еуслуга) на „Пако 14“ ЕООД към 31.07.2025 г., от която се установява, че за периода 01.01.2019 г. - 30.06.2024 г., общия размер на задълженията на дружеството възлизат на сумата 130794.04 лв., в т.ч. главница в размер на 98064.67 лв. и лихви в размер на 32729.37 лв. Още се установява от справката, че произхода на задълженията е подадени Декларации по ЗДДС и данъчни декларации по ЗКПО.

Представени са възпроизведени на хартиен носител преписи от справкидекларациите по ЗДДС, подадени по електронен път от името на „Пако 14“ ЕООД (стр. 6-11), данъчни декларации по ЗКПО за периода 2019 – 2022 г. и съобщения за приемането им по електронен път (стр. 12-48), с които са декларирани публични задължения на дружеството. Видно от отбелязванията е, че декларирането е извършено на 18.07.2024 г., като единствено декларация вх. № 14001499827 по ЗДДС е подадена на 24.07.2024 г.

Представено по делото е заявление от 19.05.2020 г., с което от името на „Пако 14“ ЕООД е отправено искане за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни административни услуги, предстовяни от НАП.

По делото е представен Протокол № 001/30.07.2024 г. от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, както и доказателства за връчването му по електронен път на 19.08.2024 г. (стр. 51-60).

Като доказателства са представени и 2 бр. покани по чл. 103 ДОПК №№ 001/04.07.2024 г. и 002/19.07.2024 г., заедно с доказателства за връчване по електронен път (стр. 61 - 67).

С договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 140, том V, рег. № 6561, дело № 852 от 17.07.2024 г., на Нотариус рег. № ***, с район на действие РС – Радомир отв. „Пако 14“ ЕООД е продало на отв. Л. С. недвижим имот, находящ се в гр. Радомир, обл. Перник, ул. „***“, представляващ Сграда с идентификатор ***, с площ от 124 кв.м., с предназначение – сграда за търговия, за сумата 90689.40 лв., която според посоченото в договора, продавачът е получил преди подписване на договора по банков път.

Данъчната оценка на имота възлиза на сумата 90689.40 лв.

С договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 18.07.2024 г., сключен с нотариално удостоверяване на подписи и съдържание рег. №№ 6619 и 6620, на Нотариус № ***, едноличния собственик на капитала на „Пако 14“ ЕООД е продал собствените си 10 дружествени дяла, представляващи 100 % от капитала на дружеството, на О. К., за сумата 20 лв.

4

Във връзка с твърденията на отв. С. по делото е представено заверено копие от платежно нареждане от 17.07.2024 г. за заплащане по банков път на сумата 90689.40 лв. (стр. 138).

При изложената фактическа установеност, съставът на Софийски Апелативен Съд достигна до следните правни изводи: