Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 24336 от 02.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 6597/2025
Вид
Определение № 24336
Подписан
02.12.2025
В сила
02.12.2025
Състав
Цветелина Евгениева Георгиева, Богдана Желявска, Екатерина Стоева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24336 гр. София, 02.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г.

Членове:

Богдана Желявска

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно частно гражданско дело № 20251100506597 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по частна жалба на М. П. П., чрез адв. Ю. Г., срещу определение № 16219 от 07.04.2025 г. на СРС, ГО, 26 с-в по гр.д. № 48314/2024 г., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от внасяне на разноски за депозит за експертиза.

В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като от представените документи е видно, че тя получава месечна заплата в размер 1 500 лв., а, ако заплати депозит в размер на 1 000 лв. за експертиза и, пред вид стандарта на живот, това би я затруднило. Намира, че този отказ я лишава от достъп до правосъдие. Счита констатациите на съда за материалното й положение към 2023 г. за ирелевантни, тъй като съда е следвало да вземе предвид средствата, с които разполага към датата на подаване на молбата за освобождаване от разноски. Моли съда да отмени обжалваното определение, евентуално моли да се намали размера на депозита, като прекомерен.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното:

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

1

Според трайната съдебна практика, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и, след изясняване на общото материално състояние на страната, е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й.

В случая от представената по делото пред СРС декларация за материално и гражданско състояние се установява, че жалбоподателят е посочил единствено, че не е в граждански брак и не притежава недвижими имоти.

В тази връзка от съда е изискана справка за трудови договори на лицето, справка от търговския регистър, информация за осигурителен доход и декларирани доходи и др. документи, установяващи действителното състояние на ищеца.

От изисканите документи се установило, че ищцата е продала апартамент в гр. София през 2022 г., получава от трудово правоотношение основна месечна заплата в размер 1 500 лв., има изплатени доходи, различни от трудови 12 989,42 лв. от ТОП БЕТ за 2023 г., има изплатена парична награда 40 485,72 лв. от ТОП БЕТ, пред 2024 г. От представено извлечение от Уникредит Булбанк за период от две година (01.01.2023 г. до 31.12.2024 г.) се установява, че ищцата е получила сумата 34 304,67 лв., като е похарчил сумата 33 648,05 лв.

Използвала е банковата карта за заплащане на потребителски суми, но на посочената сметка не получава доход от заплата. От справка от ЦКБ се установило, че по посочената банкова сметка към 01.01.2023 г. е имало 2 354,07 лв. На 20.03.2023 г. ищцата е захранила лично банковата си сметка с 300 лв,, на 06.04.2023 - 250 лв,, на 5.04.2024 - 400 лв., 12.05.2023 1000 лв., 17.06.2023 - 400 лв., 27.07.2023 - 2000 лв., 26.09.2023 - 1000 лв. Така за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. се установява, че ищцата е получила сумата 53 350 лв.

Установеното материално състояние на ищцата, съпоставено с дължимата по делото такса за експертиза обосновава извода за възможността й да я внесе, поради което настоящият съдебен състав счита, че правилно районният съд е оставил молбата й за освобождаване от внасянето на такса за експертиза без уважение.

Що се касае до определения от съда размер на експертизата, същият не подлежи на съдебен контрол, тъй като не попада в някоя от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК.

Водим от изложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на М. П. П., чрез адв. Ю. Г., срещу определение № 2

16219 от 07.04.2025 г. на СРС, ГО, 26 с-в по гр.д. № 48314/2024 г., с което е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка за освобождаване от внасяне на разноски за депозит за експертиза, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3