Решение № 1164 от 19.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1164 гр. София, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20211100112221 по описа за 2021 година

Ищецът Б.И. Б. твърди в исковата молба, че е титуляр на парични вземания, за които е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №5271/2020г. на СРС, 155 св. Поддържа, че ответникът Агенция за П. П. и К. е подал възражение по чл.

414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение за сумата от 952 300,82 лв., поради което моли съда да признае за установено на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че е титуляр на горепосоченото парично вземания – предмет на заповедта за изпълнение.

Наред с това, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било и вземане за обезщетение за забава за сумата от 16 929,79 лв., представляващо законната лихва върху главницата за периода 29.11.2019г. – 31.01.2020г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. С разпореждане на съда, влязло в сила на 21.07.2021г. заявлението било отхвърлено в тази му част, поради което ищецът предявява осъдителен иск за посочените суми на осн. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.

При условията на евентуалност, ако съдът намери, че ответникът е изпаднал в забава на по-късна дата – 19.12.2019г., моли същият да бъде осъден да му заплати сумата от 11 639,23 лв. – лихва за забава върху претендираната главница за периода 19.12.2019г. – 31.01.2020г.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Подържа, че вземането му произтича от следните факти:

1

Ищцата е частен съдебен изпълнител. По молба на ответника на 29.11.2019г. тя е образувала изпълнително дело въз основа на издадена в негова полза обезпечителна заповед. Допуснатата обезпечителна мярка била запор на притежаваните от „А.П.“ ООД акции от капитала на две търговски дружества. Поради неотложния характер на обезпечителното производство, ЧСИ веднага предприела необходимите действия, като още в деня на образуване на делото направила опит да връчи на длъжника на съобщение, с което го уведомява за допуснатото обезпечение и му указва да предостави ценните книги за налагане на запор. На 16.12.2019г. бил извършен опис и изземване на ценните книги, които били вложени в банка. След успешното извършване на исканото обезпечително действие, ЧСИ изготвил сметка за дължимата по т.20 от ТТРЗЧСИ такса, което представил на ответника за плащане на 19.12.2019г., но плащане не последвало. Ето защо, ЧСИ пристъпил към реализиране на правата си по реда на чл.79, ал.3 от ЗЧСИ – чрез заповедното производство.

Ответникът Агенция за публични П. и К. / АППК/ подава отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който оспорва изцяло предявените искове. Оспорва допустимостта на предявения като евентуален осъдителен иск с пр. осн. чл.86 от ЗЗД, поради липсата на идентичност между така заявената претенция и претенцията, която е била предмет на заповедното производство. Предявените като главни искове счита за неоснователни.

Посочва, че процесният опис е извършен в срока за доброволно изпълнение, започнал да тече за длъжника на 02.12.2019г., когато последният е бил редовно уведомен за производството, а съгласно нормата на чл.78, ал.4 от ЗЧСИ за извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира. В този смисъл е и забележка 3 на т.20 от ТТРЗЧСИ, както и чл.79, ал.3 от ГПК. Извън това, счита, че начисленият от ЧСИ ДДС не е разход по изпълнението, поради което не подлежи на присъждане. Оспорва претенциите за лихва за забава с аргумента, че дължимите на ЧСИ такси не подлежат на олихвяване по аналогия с правилата за таксите, събирани от ДСИ, доколкото принудителното изпълнение е проявна форма на държавната власт без оглед дали се извършва от държавни или частни изпълнителни органи.

Третото лице-помагач на страната на ответника – „А.П.“ ООД не взема становище по исковата молба.

По допустимостта на исковете:

Предявени са обективно съединени искове пр. осн. чл.415, ал.1, т.1 и т.3, вр. ал.3, вр. с чл.422 от ГПК. Искането за евентуално осъждане на ответника да заплати обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за по-кратък периода, ако съдът приеме, че ответникът е изпаднал в забава на по-късна дата, по същество не представлява отделен иск, т.к. претенцията произтича от същото основание, а размерът до който същата 2 следва да бъде уважена, подлежи на установяване в зависимост от датата на изпадане на ответника в забава, което е въпрос по същество.

Исковете са процесуално допустими. Налице са специалните предпоставки, обуславящи наличието на правен интерес у кредитора от тяхното предявяване. От приложеното към делото ч. гр. д. № 5271/2020г. на СРС, 155 с-в се установява, че същото е образувано по заявление на ищеца от 31.01.2020г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника. На 15.06.2020г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът – ответник в настоящия процес, да заплати на заявителя – ищец сумата от 952 300,82 лв. – главница, представляваща дължимата авансова неплатена такса по т.20 от ТТРЗЧСИ по изп. дело №20198560401814 по описа на ЧСИ Б.Б., както и сумата от 30 072,30 лв. разноски, от които 19 384,61 лв. платена държавна такса и 11 222,31 лв. – платено адвокатско възнаграждение. С разпореждане от същата дата съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение относно сумата от 16 929,79 лв. – лихва върху така посочената главница за периода 29.11.2019г. до 31.01.2020г., както и законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2020г. до окончателното плащане. Срещу разпореждането за отхвърляне на заявлението в частта му относно така посочените суми е постъпила частна жалба от заявителя, по която е било образувано чгд №9231 по описа за 2020 г. на СГС, приключило с окончателно определение от 21.07.2021г., с което частната жалба срещу разпореждането на СРС от 15.06.2020г. е оставена без уважение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 03.07.2020г., като в срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение срещу нея.

С разпореждане на съда, връчено на 14.09.2021г., на заявителя е указано, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си, за което е била издадена заповед по чл.410 от ГПК, както и осъдителен иск за сумата от 16 292,79 лв. – законна лихва, в която част заявлението е било отхвърлено. Исковата молба е постъпила в регистратурата на СГС с вх. № 20654 от 08.10.2021г., като доказателства за това са представени по заповедното дело. Ето защо съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира следното от 3 фактическа страна:

Установява се от приетите по делото доказателства, че по молба на ответника от 29.11.2019г. е било образувано изп. дело № 20198560401814 по описа на ЧСИ Б.Б., въз основа на издадена в полза на АППК обезпечителна заповед по гр.д. №15553/2019г. на СГС срещу „А.П.“ ООД с предмет на изпълнение – допусната обезпечителна мярка – запор на притежаваните от длъжника акции, както следва:

1. 7 631 460 броя от наличните поименни акции, представляващи 70% от капитала на „П.Б.м.ф.“ АД с ЕИК ****;

2. 5 000 броя от наличните поименни акции, представляващи 100% от капитала на „БМФ П.Б.“ ЕАД с ЕИК ****, за обезпечение на бъдещи осъдителни искове от АППК срещу „А.П.“ ООД и „К.Д.М.Ш.“ АД за заплащане солидарно от ответниците на основание чл. 92 от ЗЗД неустойка в размер на 52 252 446,02 лева и на основание чл. 86 от ЗЗД лихва в размер на 653 155,57 лв. за период 15.10.2019 г. - 28.11.2019 г., произтичащи от неизпълнение на задължение по чл. 4.8 от договор от 08.08.2008 г. за продажба на 70% от капитала на „П.Б.м.ф.“ ЕАД.

Още в деня на образуването на изпълнителното дело, ЧСИ е направил опит за връчване на съобщение, с което на осн. чл.515 от ГПК да уведоми „А.П.“ ООД, че следва да предостави притежаваните от него и описани в обезпечителната заповед акции, респ. издадените за тях временни удостоверения, за опис, изземване и влагане в банка. Опитът е неуспешен, поради отказан достъп до служебните помещения на фирмата и липса на служители на място. Съобщението е връчено на служител на фирмата на 02.12.2019г. и на 16.12.2019г. е извършен опис и изземване на наличните поименни акции, които са вложени в банка по реда на чл.515, ал.1 от ГПК.

Във връзка с успешно извършеното обезпечително действия, ЧСИ е изготвил сметка за дължима такса по т.20 от ТТРЗЧСИ в размер на 952 300,82лв. с ДДС, за която ответникът е уведомен на 19.12.2019г. По делото не се спори, че посочената сума не е била заплатена от него.

При така установените факти по делото и като обсъди доводите на страните, съдът намира следното от правна страна:

По установителния иск:

4

Основателността на предявения установителен иск предполага доказването от страна на ищцата, че спорното право е възникнало на заявеното основание, а именно: че е било образувано изпълнително дело по молба на ответника; че в хода на изпълнителното дело съдебният изпълнител е извършил твърдените изпълнителни действия; че за извършените изпълнителни действия не е заплатена дължимата такса от взискателя. В тежест на ответника е да докаже фактите, които изключват задължението му.

По делото не се спори, а и се установява от приложения препис на изпълнителното дело, че същото е било образувано по молба на ответника въз основа на издадена в негова полза обезпечителна заповед по гр.д.

№15553/2019г. на СГС срещу „А.П.“ ООД с предмет на изпълнение – допусната обезпечителна мярка – запор на притежавани от длъжника акции, подробно описани в обезпечителната заповед.

Съгласно чл.400, ал.1 от ГПК налагането на обезпечителната мярка запор се извършва незабавно от съдебния изпълнител по искане на молителя въз основа на обезпечителната заповед на съда съгласно чл. 449, ал. 1, чл. 450, ал. 1 и 2, чл. 507, 515, 516 и 517 от ГПК, като на ответника се връчва съобщение вместо призовка за доброволно изпълнение.

Съгласно чл.515 от ГПК изпълнението върху налични ценни книжа се извършва чрез опис и изземването им от съдебния изпълнител, който ги влага в банка. В случай че съдебният изпълнител не намери ценните книжа в държане на длъжника, съдебният изпълнител кани длъжника да ги предаде в двуседмичен срок. За предадените му ценни книжа съдебният изпълнител съставя протокол. Ако длъжникът не предаде ценните книжа в дадения му срок, съдебният изпълнител овластява взискателя, поискал изпълнение върху ценните книжа, да подаде молба по чл. 560 за тяхното обезсилване. При постановяване на решение за обезсилване на ценните книжа съдебният изпълнител извършва продан по реда на ал. 4 въз основа на съдебното решение за обезсилване. В случай че длъжникът по реда на чл. 564, ал.

1 депозира ценните книжа в съда или в банка, съдът прекратява производството по обезсилване и разпорежда ценните книжа да се предадат на съдебния изпълнител. В случай че молбата за обезсилване бъде оспорена от трето лице, което заявява самостоятелни права върху ценните книжа, се 5 прилага редът по чл. 564, ал. 2. Съгласно ал.2 на същия законов текст, при налагането на запор върху налични поименни акции или облигации съдебният изпълнител уведомява дружеството за това. Запорът има действие за дружеството от получаване на запорното съобщение. Запорът обхваща всички имуществени права по ценната книга. Ако съдебният изпълнител не може да открие наличните поименни акции или облигации и същите не бъдат предадени доброволно от длъжника съгласно ал. 1, съдебният изпълнител нарежда на дружеството да издаде дубликат на същите, въз основа на който се провежда изпълнението. При отказ или бездействие на управителния орган на дружеството да издаде дубликат, съдебният изпълнител налага глоба по чл. 93, ал. 1, т. 3 и овластява взискателя да подаде молба по чл. 560. Редът за обезсилване на ценни книжа в този случай се прилага съответно спрямо поименните налични ценни книжа.