Решение № 205 от 10.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Бургас, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20222100500014 по описа за 2022 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на М.Б.А. от гр.*** -ищец по гр.д. № 291 /2021 год. по описа на Айтоския районен съд против решение № 110/15.11.2021 год. ,с което е отхвърлен като неоснователен иска по чл. 108 ЗС вр.чл. 2 ал. 2 от ЗВСОНИ,предявен от въззивника А. против Община Айтос за установяване собствеността му върху дворно място с площ от 600 кв.м. ,съставляващо пар. ХII в кв. 211 по плана на гр. Айтос от 1958 г. ,бивша ул. „Бургаска „ № 1 ,идентичен с част от УПИ I в кв. 153 ,с площ от 4180 кв.м. по плана на гр. Айтос от 1986 г. ,при посочени граници ,както и за осъждането на ответника да предаде владението на ищеца върху имота .

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено в противоречие със събрания доказателствен материал .

Сочи се на първо място ,че съдът неправилно се е позовал на писмено доказателство – протокол № 19 от 27.07.1956 г.на ГНС – Айтос ,от който било видно ,че групираните отчуждени парцели /сред които 1 и пар ХI I в кв. 221/ се предоставят безвъзмездно на МНО за жилищно строителство на осн.чл.15 ЗДИ/отм./.,без да отбележи ,че в случая става дума за кв. 221 , а парцелът на ищеца /на наследодателите му / е в кв. 211 и не попада в обхвата на посочените в този протокол имоти .Посочено е в мотивите на решението ,че във въпросния пар. ХII,но в кв. 221 ,съставляващ дворно място ,няма строеж .Отново е визиран кв. 221 ,който няма нищо общо с кв. 211,в който е ищцовия парцел ,в който от показанията на свид. Д. се установява ,че е построена къща /на вуйчото на ищеца /,съществувала до 1972-1973 г.,т.е. била е налице и към момента на построявянето на жилищния блок.докато в АДС е посочено ,че върху имотите няма строеж ,което според въззивника потвърждава ,че процесният парцел не попада в обхвата на тези документи – протокол № 19 и АДС № 141,видно и от приложената по делото скица на МО.От заключението на вещото лице също се установява ,че върху процесния имот не е предвидено строителство .Затова се счита ,че решение за отчуждаване на процесния имот никога не е съществувало ,така че няма налице отчуждаване по смисъла на чл. 55а ЗПИНМ.Освен това се счита ,че тълкуването на разпоредбата на чл.55б е погрешно ,тъй като наследодателите на ищеца не са били уведомени по никакъв начин и са били лишени от възможност за възражения и обжалване .

Счита се ,че наследодателят на ищеца е придобил собствеността върху имотите въз основа на решение-протокол от 10.07.1933 г. на ОбщСАйтос ,а ищецът се явява собстевеник по силата на наследствено правоприемство от Д.Ж.К. –поч. 19** г.,който е вписан като собственик в разписния лист на града от 1958 г. – на дворно място под № 2136.Решението на ОбщС-Айтос има конститутивно действие и от момента на влизането му в сила лицата ,визирани в него ,стават собтвеници .Затова се счмита ,че от 10.07.1933 г. наследодателят Д.К. е станал собственик на имота и от този момент до 1958 г. / и след това /се е владял от него /като през 1958 г. е записан в разписния лист като двор на Д.Ж.К./ и е придобил имота и въз основа на давностно владение./дори и ако се предположи ,че е недобросъвестен владелец.

Не са събрани доказателства за отчуждаване на имота ,или за обезщетяване на собственика му .Установено е било ,че няма разрешение за строеж на жилищния блок,липсват строителни книжа ,поради което строежът 2 е незаконен .Не са открити строителни книжа и в МО.

Всичко това дава основания да се приеме ,че са налице условията за възстановяване на правото на собственост върху процесния имот по реда на ЗВСОНИ по отношение на незастроената част от имота ,тъй като към момента на влизане в сила на закона имътът е бил държавна собственост , собствениците не са били обезщетени чрез изплащане на парична равностойност или чрез друг недвижим имот,както и че същият съществува реално ,като е частично застроен .От оставащата незастроена част може да се образува самостоятелен парцел,при което имотът може да същестута реално ,до размерите ,в които е бил отчужден .Затова се счита ,че ищецът е доказал ,че е собственик на 528 кв.м. празно дворно място .Процесният имот е собственост на ищеца екс леге и дори и да се предположи ,че част от имота е незаконен /тъй като няма строителни книжа и разрешение за строеж/,то реституцията е настъпила и ищецът е станал собственик ,като нито държавата ,нито общината е могла да придобие имота по давност /тъй като имотът е завзет без правно основание/.Дори и да се предположи ,че застроената част трябва да отпадне ,остават 528 кв.м. незастроена площ ,която е собственост на ищеца.

Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и и уважаване на исковите претенции .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемият -ищец по делото,чрез адвокатския си представител , в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Счита ,че е правилен изводът на съда ,че ищецът не е представил доказателства на какво основание е собственик на процесния имот ,респ.неговия наследодател .Записването в разписния списък не е доказателство за правото на собственост ,а и от заключението на техническата експертиза става ясно ,че в разписния списък не е ясно наследодателят на кой имот ,в кой квартал ,на каква площ и граници , е собственик .Неоснователно е твърдението ,че имотът е посочен в грешен кв.

221 ,вместо 211 ..В приетото заключението на СТЕ изрично се посочва ,че имотът ,посочен в приложените документи на МО е описание на имот по 3 недействителен план ,преди този от 1958 г..Правилен е изводът на съда ,че наследодадетял на ищеца не се е снабдил с констативен нот. акт по ЗУСОМДЗЖБ-ДВ бр. 55/1939 г. .Представеният протокол на ОНС не легитимира наследодателя като собственик ,тъй като не е довършена процедурата по съставянето на нот. акт и издаване на документ за собственист.Затова твърдението на ищеца за наличие на право на собственост е недоказано.

Едва във въззивната жалба ищецът е въвел възражение за придобиване на имота по давност и същото не следва да се разглежда от съда като преклудирано /освен това имотът не може да бъде придобит по давност с оглед въведения мораториум върху придобиването на държавни имоти по ЗДС/.

Предявеният иск е неоснователен и с оглед т.2 от ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВКС.В отчуждения имот е извършено ново строителство ,каето е пречка по смисъла на чл. 1 ал. 1 и чл. 2 ал. 3 ЗВСОНИ за възстановяване собствеността ,защото с факта на застрояването имотът е загубил самостоятелния си характер и е придобил обслужващо ,несамостоятелно значение-като в този смисъл фактически и реално вече не съществува.От заключението на СТЕ се установява ,че в имота има извършено строителство на 4 етажен жилищен блок и имотът не може да бъде реално обособен като самостоятелен ,при което и предпоставките за извършване на реституция не са налице .

Оспорва се и тезата,че имотът бил отчужден от наследодателя на ищеца не по установения ред ,като се излагат подробни аргументи .

Подчертава се ,че при отчуждаването по чл. 55а ЗПИНМ плащането на обезщетение не се включва във фактическия състав на придобиването на правото на собственост .Хипотезата на чл. 55а не подпада в хипотезата на чл. 2 ал. 2 ЗВСОНИ,затова не са налице и предпоставките за реституция на това основание.

Моли се за потвърждаване на решението.

И двете страни не сочат нови доказателства .Претендират присъждане на разноски по делото .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

4

Предявен е бил иск с правно основание чл. 108 ЗС вр.чл. 2 ал. 2 ЗВСОНИ.

Твърдяло се от ищеца,че наследодателят му – Д.Ж.К. ,б.ж. на гр.

Айтос ,поч.19** г. ,бил собственик на дворно място с площ от 600 кв.м. ,с плодни дръвчета ,ведно с построена в него масивна сграда със застроена площ от 40 кв.м. и стопанска постройка от 50 кв.м. ,съставляващи пар. XII в кв. 211 по плана на гр. Айтос от 1958 г. ,бевша ул.“Бургаска „ № 1 /към момента „Славянска“/,който имот наследодателят му придобил въз основа на решениепротокол от 10.07.1933 г. на Общински съвет-Айтос ,както и че бил записан като собственик на дворно място под 1236 в разписния лист към плана на града от 1958 г.В периода 1960-65 година било извършено строителство на блок на МНО,което попадало върху част от този имот,а къщата и стопанската постройка били съборени от общината през 1971 г. Тъй като наследниците на Д.К. не били обезщетени и че нямало отчуждителна или друга процедура /т.е. имотът бил заграбен без правно основание / ,се счита ,че са налице предпоставките на ЗВСОНИ за реституирането на имота ,доколкото към момента той съществува реално и е частично застроен ,а от останалата незастроена част може да бъде образуван самостоятелен парцел съобразно ЗУТ.Затова се иска признаване по отношение на ответната община ,че имотът е собственик на дворното място ,който имот е идентичен с част от УПИ I в кв. 153 ,с площ от 4180 кв.м. по плана на града от 1986 г.,при сочени граници ,както и ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху имота.

Безспорно е било по делото и е установено от представеното удостоверение за наследници ,че ищецът е наследник на Д.Ж.К. ,починал на 19.01.1954 г.

Не е спорно и че по настоящем процесното дворно място под № 2136, пар. XII в кв. 211 по плана на гр. Айтос от 1958 г. ,бивша ул.“Бургаска „ № 1 /към момента „Славянска“/,представлява част от УПИ I в кв. 153 ,с площ от 4180 кв.м. по плана на града от 1986 г.

Като доказателство за собствеността на наследодателя К. ищецът е представил извлечение от разписния лист към плана на гр. Айтос от 1958 г. ,в който е посочено името на Д.Ж.К. и номера на парцела /без други данни за имота / и документ от 11.12.1957 г. подписан от З.Б.-служител в техническата 5 служба /без печат и други атрибути на официален документ/,в който е вписано ,че имотът на Д.К. се намира в пар XII в кв. 211 по плана на гр.

Айтос и се състои от 624 кв.м. дворно място ,жилищна сграда ,построена през 1934 г.,застроена върху площ от 40 кв.м. и доп.сграда от типа на навесите от 55,20 кв.м. Представено е и решение-протокол от 10.07.1933 г. на Общински съвет-Айтос ,с което е постановено на осн.чл. 1,2 и сл. от от Закона за издаване на нотариалните актове за собственост върху общински места ,дадени ,или заети за жилища на бездомници ,на посочените в протокола лица ,сред които и Д.Ж. ,да се издадат нотариални актове .

От представения по делото протокол от 27.07.1956 г. на ГНС-Айтос е видно ,че групираните отчуждени парцели /след които и процесния /се предоставят безвъзмездно на МНО за жилищно строителство на осн.чл. 15 ЗДИ/отм./,като в протокола е отбелязано ,че е постъпило искане от МНО на осн.чл. 55а ЗПИНМ/отм./ да се отреди терен за жилищно строителство ,като в протокола не е отбелязън начин за обезщетяване на собствениците ,тъй като в протокола от 27.07.1956 г. на комисията за построяване на жил.блокове е констатирано ,че описаните парцели ,сред които процесният,определени за строеж на жил.бокове са собственост на ГНС – Айтос .Въпросният пар XII в кв. 211,съставляващ дворно място , е обявен за държавен недвижим имот /заедно с редица други / с АДС № 141/14.09.1956 г./на осн.Указ 547/11.1951 г.,чл. 6 ЗС и чл. 21 от ПДИ/,като в него е отбелязано ,че върху парцелите няма строеж и имотът е отстъпен за ползване на КЕЧ-Бургас-представен е и АДС № 581/01.06.1963 г.Тук следва да се подчертае ,че неоснователно е възражението във въззивната жалба ,че в мотивите си съдът погрешно е посочил имота в грешен кв. 221 вместо 211 .Изводите на съда са правилни и съответстват на събраните доказателства ,като в приетото по делото заключение на техническата експертиза изрично се посочва ,че имотът ,посочен в представените документи от МО/скица ,виза за проектиране / е описан по недействащ план –от 1958 г.Става дума за имот пл. № 2136,за който е отреден пар. XII в кв. 211 по плана на гр. Айтос от 1958 г.,който по сега действащия план от 1986 г. попада в УПИ УПИ I в кв. 153 ,с площ от 4180 кв.м. ,който с ОЧОС № 5051/26.01.2018 г. е актуван за общинска собственост и в него има изградени две жилищни сгради /със заповед на областния управител от 07.05.2013 г. имотът е отписан като държавна собственост в полза на Община-Айтос .