Определение № 4034 от 04.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4034 гр. София, 04.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито засеД.ие на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражД.ско дело № 20248002104646 по описа за 2024 година

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

С решение № 897 от 02.07.2024 г., постановено по в.гр.д. № 809/2024 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, съдът е отменил решение № 5147 от 19.12.2023 г. по гр.д. № 15029/2022 г. на Районен съд- Пловдив в частта, с която са осъдени Д. А. и А. Е., на основание чл. 109 от ЗС, по иск предявен от М. Г. М.-Ш. и Ц. Т. М. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост по отношение на гараж със застроена площ от 21 кв.м., представляващ сграда с идентификатор [№], изграден в поземлен имот с идентификатор [№], с адрес: [улица], изразяващи се в заключване на вратата на гаража от юг – от [улица], заключване на малката врата от изток – от страната на двора и препятстване на достъпа до гаража, както и да се въздържат за в бъдеще от осъществяване на действия, свързани с препятстване на достъпа на ищците до гаража и е отхвърлил така предявения иск по чл.109 от ЗС от М. Г. М.Ш. и Ц. Т. М.. Със същото решение Окръжен съд – Пловдив е потвърдил решение № 5147 от 19.12.2023 г. по гр.д. № 15029/2022 г. на Районен съд- Пловдив в останалата част, с която са отхвърлени предявените от Д. А. и А. Е. против М. Г. М. – Ш. и Ц. Т. М. осъдителни искове с правно основание чл.

109 ЗС за осъждане на ответните страни да премахнат постройка с предназначение гараж със застроена площ от 21 кв.м., представляващ сграда с идентификатор [№], изграден в поземлен имот с идентификатор [№], с адрес [улица], който гараж е с изход към [улица], както и за осъждане на ответните страни да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост по отношение на поземлен имот с идентификатор [№] като преустановят преминаването през имота и паркирането на моторни превозни средства в него и е уважен иск по чл. 64, ал.1 от ЗС , като е определена част от поземления имот с идентификатор [№], собственост на Д. А. и А.

1

Е., с площ от 18 кв.м., ограничена с точки 1-2-3-4 по скица на вещо лице В. Н. К. , приподписана от съдията, да се ползва от М. Г. М. – Ш. и Ц. Т. М. в качеството им на собственици на гараж с идентификатор № [№], изграден в поземлен имот с идентификатор [№].

Срещу решението на Окръжен съд- Пловдив е подадена обща касационна жалба от Д. А. и А. Е., представлявани от адвокат К., в неблагоприятната част за двамата жалбоподатели, с която е потвърдено решение № 5147 от 19.12.2023 г. по гр.д. № 15029/2022 г. на Районен съд- Пловдив.

Касационните жалбоподатели поддържат, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат, че неправилно съдът е приел, че ответниците имат право на собственост върху процесния гараж , придобито по давност.

Възразяват, че приложение снамира разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и придобивната давност е започнала да тече от 21.11.1997 г. Отделно от това възразяват, че придобивната давност е била спряна и за периода на действие на извънредното положение по ЗМДВИП.

Сочат, че ответниците нямат право на строеж, не са придобили гаража по давност, ползват го и поддържат противоправно състояние в имота на ищците. Оспорват извода на съда, че процесният гараж е законно построен, тъй като има строителни книжа, но липсва учредено право на строеж за същия. Поддържат, че строежът е изпълнен в отклонение на предвижданията на проекта, като са изпълнени врата и прозорец. Поддържат, че съдът е следвало да провери законността на издаденото разрешение за строеж и да констатира, че същото е нищожно поради липса на учредено право на строеж. Поддържат, че неправилно въззивният съд е приел, че отклоненията от проекта при изграждането на гаража са несъществени. Поддържат, че независимо от това дали гаражът е законен или търпим като строеж, не може да задължи собственика на имота да търпи ограничаване на неговите права.

Оспорват изводите на въззивния съд, че преминаването на ответниците през двора произтича от правомощието да ползват гаража си. Поддържат, че по делото е установено, че са собственици на дворното място, че ответниците са изградили и ползват гараж в тяхното дворно място, като ползват и врата на източната част на гаража, за да преминават, че гаражът е построен без учредено вещно право и нарушава правото на собственост на ищците. Поддържат, че неправилно съдът е определил прилежаща площ на гаража, тъй като същият е незаконен и има пряк излаз на улица.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателите сочат, че са налице основанията за допускане на обжалваното решение до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като

Окръжен съд- Пловдив се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Формулират следните материално и процесуалноправни въпроси:

1. Законен ли е строеж, изпълнен от лице, което няма право да строи в чужд имот поради липса на учредено в негова полза вещно право от собственика на поземления имот?

2

По така формулирания правен въпрос поддържат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 31/1984 г. от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10/1984 г., ОСГК на ВС, където Върховният съд изрично е приел, че в случаите на извършен строеж без разрешение заинтересованият собственик не е длъжен да търпи и понася ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост от създаденото състояние, когато е нетърпимо според закона. Според цитираното тълкувателно решение следва да се приравни към липсата на разрешение за строеж случаят, когато издаденото разрешително е нищожно като административен акт, а то ще бъде такова, когато е в непримиримо и нетърпимо несъответствие на материалния закон и на административнопроцесуалните разпоредби, които е било необходимо да бъдат спазени, за да породи действието си, както и когато изцяло е лишено от законно основание. В този смисъл поддържат, че въззивният съд се е отклонил от постановките в ТР № 31/1984 на ВС, отричайки изцяло значението на учреденото вещно право за законността на строежа. Считат, че строежи в чужд поземлен имот имат право да извършват само лицата, в полза на които е учредено право на строеж, а административен акт, разрешаващ строителство на лице извън този кръг, е нищожно поради липса на законово основание за издаването му 2. При изрично въведено от собственика в спора възражение за нищожност на разрешението за строеж, издадено в полза на лице, нямащо законово право да строи в чуждия имот, длъжен ли е съдът, констатирайки основания, окачествяващи административния акт като недействителен, да го прецени преюдициално и да прогласи акта за нищожен, като същевременно съобрази как този факт се отразява на законността на строежа и какво е въздействието му върху правото на собственост на засегнатата страна, предявила иск по чл.

109 от ЗС?

Сочи се противоречие на произнасянето на съда по този въпрос с Тълкувателно решение № 31/1984 г. от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10/1984 г., ОСГК на ВС. Касаторите поддържат, че засегнатият носител на правото на собственост не може да бъде лишен от правна защита на своето неоснователно засегнато право чрез негаторния иск, въпреки наличието на съответните административни актове за извършването на строежа, ако те съдържат такива пороци, заради които подлежат на квалификация като нищожни административни актове.

Този предварителен въпрос е необходима предпоставка за правилното решаване на делото по предявения вещен иск.

3. Материалноправният въпрос относно възможността да се придобие по давност правото на собственост върху незаконен строеж.

Оспорват изводите на въззивния съд, че в случая придобивната давност започва да тече от 01.06.1996 г., когато влиза в сила ЗОС, а не от 21.11.1997 г., когато е влязла в сила разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ. Твърдят противоречие с решение № 982/30.12.2009 г. по гр.д. № 4417/2008 г. на ВКС, III г.о.

4. Когато увреждащото въздействие се осъществява чрез изграждане на постройка или определени нейни елементи, има ли правно значение, дали сградата е построена без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми?

3

Поддържат, че ответниците са изградили, поддържат и използват процесния гараж в собствения на ищците имот, използвайки вратата на източната част на гаража, откъм двора, собствен изцяло на ищците , за да преминават до жилищната сграда. Строежът на гаража е бил осъществен в пълно отклонение от предвижданията на проекта, като от изток, откъм двора на доверителите ми, е изпълнена врата и прозорец, а съгласно одобрения архитектурен проект достъпът за гаража е предвиден единствено чрез вход откъм [улица]I.

Оспорват това несъответствие между изградения гараж и проектите да е несъществено, Поддържат, че с оглед изложеното въззивният съд се е произнесъл в противоречие с приетото в решение № 324/21.6.2010 г. по гр.д. № 1320/2009 г. по описа на ВКС, II г.о., съгласно което целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, а когато увреждащото въздействие се осъществява чрез изграждане на постройка или определени нейни елементи, без правно значение е дали сградата е построена без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми.

На самостоятелно основание поддържат, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето от ГПК.

Молят решението на Окръжен съд- Пловдив да бъде допуснато до касация, отменено в обжалваната част и предявените първоначални искове по чл.109 от ЗС да бъдат уважени, а насрещният по чл. 64 от ЗС – да бъде отхвърлен.

В депозиран писмен отговор М. Г. М. – Ш. и Ц. Т. М. оспорват да са налични основания за допускане на решението на Окръжен съд- Пловдив до касация. Поставените въпроси считат, че нямат пряко значение за изхода на делото и не са решени в противоречие с практиката на ВКС и ВС. По същество ответниците по касационната жалба считат, че жалбата е неоснователна.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищци по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК и е допустима .

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Д. А. и А. Е. против М.

Г. М.-Ш. и Ц. Т. М. с твърдения, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор [№], находящ се в [населено място], по КККР, одобрени със Заповед № РД18- 48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот [населено място], [улица], с площ от 823 кв.м. Ищците са твърдели, че ответниците самоволно са построили, поддържат и използват гараж в имота, без разрешението на собственика на имота и без учредено вещно право, без да са спазени законовите норми за 4 строителство в чужд имот и съответните правила и нормативи, приложими към постройките на допълващото застрояване, като по този начин ответниците нарушавали правото на собственост на ищците, разполагайки без законово основание за това гараж в имота им, но и ежедневно през имота преминавали пътни превозни средства и паркирали в гаража, без съгласието на ищците. Искали са ответниците да бъдат осъдени да премахнат трайно прикрепената към земята незаконна постройка с предназначение гараж, представляваща сграда с идентификатор [№], разположена в собствения на ищците поземлен имот с идентификатор [№], да не нарушават правото на собственост на ищците върху поземления имот и да преустановят преминаването през описания имот и пребиваването в него на моторни превозни средства.