Решение № 87 от 31.03.2023, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Нова Загора, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело № 20222220100551 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба с правно основание чл.108 от ЗС от Ц. Д. Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ****** и Й. Д. Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес:

******, чрез адв.А. Н. М-Паскова и адв.Р. Д. Ж. от АК - Стара Загора против Д. С. Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ******, която се иска да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на имота, подробно описан в исковата молба и да се осъди ответницата да им предаде владението на описаната част от имота.

В молбата си ищците посочват, че са законни наследници на баща им Д.Г.Д с ЕГН **********, починал на 24.01.2003 г. и че са собственици по наследство на недвижим имот дворно място от 1360.00 кв.м, съставляващо планоснимачен номер *** в кв.№ 28 по плана на гр.Нова Загора, за който е отреден парцел № XVIII-***, заедно с построените в него масивна жилищна сграда и постройки и за този имот притежават нотариален акт за собственост № 15, том I, дело № 26/1988 г. от 03.02.1988 г. по описа на PC Нова Загора. За него имали издадена Скица на поземлен имот № 15-802886-01.11.2018 г. на АГКК гр.Сливен, от която било видно, че поземленият им имот е с идентификатор № ******.***.

Излага се, че ответницата е собственичка на съседния до тях имот от изток, а именно поземлен имот с идентификатор № ******.

Твърдят, че през 2018 г. решили да поставят ограда между техния имот и собствения на ответницата имот, тъй като такава до този момент нямало, но тя не им позволила да поставят ограда, тъй като разположила върху част от тяхния имот постройки върху циментова основа дървени конструкции, твърдейки, че те не знаели кой точно бил техният имот и тя имала разрешение от община Нова Загора да си поставя бараки, където желае - защото те били преместваеми съоръжения според разрешителното й .

Посочват, че наели специалист - геодезист, лицензиран за работа с АГКК и същият извършил трасиране, означаване и координиране на поземлен имот № ******.*** на 13.12.2018 г., с цел да се поставят граничните точки и да направят ограда, за да защитят имота си от ответницата, която непрекъснато навлизала в парцела им под най-различен предлог - да поставя бараки, да обслужва собствения си имот и дори да сади насаждения, твърдейки, че площта не била тяхна, а нейна.

Твърдят, че от протокола за трасиране на техния имот, който представят като доказателство по делото било видно, че теренът на техния имот като квадратура и конфигурация напълно съвпадал с кадастралния план на гр.Нова Загора и за никакви 1 неясноти не можело да става и дума.

Разясняват, че се опитали да си направят оградата съобразно означаването на граничните точки от специалиста, като поставили циментови отливки в имота си и върху тях били закрепени метални колове, а в последствие имали намерение да поставят метална мрежа върху тези колове, но ответницата, в нарушение на закона, отрязала собствените им метални колове, след като вече ги били поставили, нахвърляла ги по двора и заявила, че никаква ограда няма да се поставя и границата между имотите не била там, където била съобразно кадастъра и трасирането от геодезист, а на съвсем друго място - като тя смятала, че има право да навлезе в техния имот - с около 50 см от кадастралната граница, по протежение на 22 метра, и била навлязла с общо 11.00 кв.м в имота им - поставила била своите бараки с циментови основи върху техния имот, влизала в имота им непрекъснато, нарязала техните метални колове и ги нахвърляла, а покрай бараките непрекъснато влизала в имота им и даже си позволила да сади различни видове трайни насаждения.

Ищците посочват, че всеки опит да й се противопоставят и да й обяснят, че греши, се посрещал с крайна враждебност от нейна страна, позволявала си да уврежда техни трайни насаждения, както и сезонни такива, хвърляла вода с маркуч и дори заявявала, че няма кой да й направи каквото й да било, защото това място било нейно.

Смятат, че е налице правен спор с ответницата, която владеела неоснователно част от техния имот - в размер на 11.00 кв.м, без правно основание, а те въпреки че са собственици на тези 11.00 кв.м, не владеят същите.

Предвид изложеното молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д. С. Г. с постоянен адрес: ******, че Ц. Д. Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ****** и Й. Д. Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес:

****** са собственици на имот, представляващ част от 11.00 кв.м, попадаща в имот с идентификатор № ******.*** и да осъди ответницата Д. С. Г. с постоянен адрес: ****** да им предаде владението на тези 11.00 кв.м от поземлен имот № ****** по кадастралната карта на гр.Нова Загора, намиращи се по границата с поземлен имот № ****** - собственост на ответницата, както и да им присъдите направените по делото разноски.

Представят писмени доказателства по опис.

Правят доказателствени искания да бъдат допуснати до разпит двама свидетели за установяване на неоснователното владение - навлизане на ответницата в техния имот, поставянето на бараки върху част от имота им, използването на част от техния имот без основание от ответницата, както и за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да се изпълни от лицензиран за работа с АГКК специалист, който да даде заключение по следните въпроси: 1. Поставила ли е ответницата бараки с циментова основа върху част от терена на ищците и с колко е навлязла в техния терен? 2. С колко е навлязла ответницата спрямо кадастралната граница в имота на ищците? 3. Да изготви скица на имота на ищците и ответницата, като отбележи къде минава кадастралната граница между имотите и с колко квадратни метра ответницата неоснователно е навлязла в имота на ищците, като очертае площта на навлизането и я маркира и означи с букви.

Ответницата Д. С. Г. в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор по предявения срещу нея иск, чрез пълномощника си адв.Л. Д. от САК.

Моли съда да прекрати производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК, тъй като въпреки дадените им указания, ищците не били отстранили нередовностите в подадената искова молба. Сочи, че с Разпореждане № 870/ 04.04.2022 г. съдът указал на ищцовата страна да формулира ясен и разбираем за съда и страните петитум, съответстващ на обстоятелствената част на исковата молба, както и да индивидуализира, с посочване на всички негови признаци, процесния имот.

Посочва се, че с молба вх.№ 2123/ 04.05.2022 г. ищците посочили, че индивидуализират предмета на спора като „правото на собственост върху имот с площ 11.00 кв.м, съставляващ част от поземлен имот с идентификатор № ******, който е собственост на ищците Ц. Д. Г. и Й. Д. Г., като тези квадратни метри се намират на границата с имот с идентификатор № ******, който е собственост на ответницата Д. С. Г.“, от което не ставало ясно кой е процесният имот, той не бил индивидуализиран с неговото точно местоположение и граници. Единствено ясно било, че претенцията е за реална част от имот с площ от 11 кв.м, без да се разбира коя точно е тази част и къде е разположена. Предвид неизпълнението на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба, същата следвало да бъде върната.

2

В случай че съдът приеме, че не са налице предпоставките на чл.129, ал.3 от ГПК за връщане на исковата молба, то моли да остави исковата молба без движение, като задължи ищците да индивидуализират процесния имот с неговото точно местоположение и граници.

Заявява, че предявеният иск е допустим, но го оспорва изцяло, като неоснователен.

Твърди, че ищците не били собственици на имот, който е завладян от нея, така както било описано в исковата молба.

Разяснява се, че ответницата е собственик на имот с идентификатор ******, придобит от баща й с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 15, том II, дело № 515/29.12.1968 г., като част от парцел IV-351, кв.190 и имотът й бил съседен от изток на парцел XVIII-361 на ищците, заснет понастоящем като имот с идентификатор ******.

Оспорва всички обстоятелства и твърдения в исковата молба, включително и че до 2018 г. между двата имота не е имало ограда.

Излага се, че след като закупил имота през 1968 г. праводателят на ответницата заедно с бащата на ищците изградили ограда, разделяща имотите им, като приели, че тази ограда е границата между имотите. Оградата се състояла от циментови колове и метална мрежа, като коловете били захванати в бетонов трегер. Описаната ограда разделяла двата имота повече от 50 години. Поради амортизацията на мрежата с течение на времето, ответницата през 2018 г. решила да я замени частично с нова ограда с дължина 22 метра и за целта, по нейно възлагане бил изготвен и одобрен инвестиционен проект и издадено Разрешение за строеж № АГ-08-53/ 06.07.2018 г. от гл.архитект на Община Нова Загора.

Съгласно разрешението за строеж и визата за проектиране, послужила за издаването му, новата ограда следвало да бъде разположена по вътрешната регулационна линия към УПИ XVII-672, кв.28, собственост на ищците, каквото било и местоположението на старата ограда.

За изпълнение на новата ограда ответницата била ангажирала изпълнител, който премахнал мрежата и коловете, съгласно одобрения проект. Трегерът и частите от коловете на премахнатата стара ограда били видими на място и към днешна дата. Започването на строително-монтажните работи било документирано в Протокол образец № 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, съставен на 30.07.2018 г.

Твърди се обаче, че ответницата не била довършила разрешената й ограда, тъй като с крясъци, обиди и заплахи, в деня на започване на строителството е била спряна от ищцата Й. Д. и нейния син и по тази причина понастоящем между двата имота ограда не съществувала.

Оспорва се твърдението на ищците, че ответницата е разположила върху част от техния имот постройки - дървени конструкции върху циментова основа. Въз основа на разрешения за поставяне № АГ-11-22/ 04.06.2013 г. и № АГ- 11-8/ 08.07.2014 г., издадени на основание чл.56 от ЗУТ от гл.архитект на Община Нова Загора, ответницата била разположила в собствения си имот два склада за градински инвентар с площ, съответно 4.73 кв.м и 9.69 кв.м., като двата обекта били изцяло разположени в собствения й имот и същите били монтирани преди да бъде премахната оградата между двата имота през 2018 г.

Оспорват се също и твърденията, че ответницата е влизала в имота на ищците и е увреждала техни трайни и сезонни насаждения - тъкмо напротив - след премахване на оградата между двата имота през 2018 г., ищците започнали самоволно да навлизат в имота й, като били повредили бетонна площадка в него и унищожили рози и други трайни насаждения, с които действия били стресирали 87 годишната майка на ответницата, която живее в имота.

В случай, че въпреки изложеното съдът приеме за установено, че с изградената и съществувала ограда от 1968 г. до 2018 г. е била завзета част от имота на ищците, то ответницата заявява, че прави възражение за изтекла придобивна давност в нейна полза на основание чл.200, ал.2 от ЗУТ. Сочи се още, че б ащата на ответницата и неин праводател, със съгласието на праводателя на ищците, бил оградил през 1968 г. закупения от него имот част от парцел IV-351, кв.190, по действалия към датата на придобиването регулационен п л а н н а гр.Нова Загора, понастоящем заснет като имот с идентификатор ******. От закупуването на имота до днес праводателят на ответницата и тя самата владеели имота по границите, в които бил ограден. Дори и при полагането на общата ограда между двата имота в границите на имота на ответницата да са попаднали 11 кв.м от съседния имот, тази част от имота на ищците е била владяна явно и необезпокоявано от ответницата и от нейния 3 праводател от датата на изграждането на оградата през 1968 г. до 30.07.2018 г.

Поради това се счита, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск за процесния имот.