Решение № 42 от 13.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Варна, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100502192 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост, с адм. адрес: гр. Варна, ул. П. Б. № **, представлявани от управителя на ЕС, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № **11/15.04.2025 год., постановено по гр. дело № 20243110107967 по описа на РС-Варна за 2024 год., с което е отхвърлен предявения от въззивниците, чрез управителя на ЕС, срещу Д. Д. А. от гр.

Варна, ул. П.Б.“ № **, по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, иск по чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Д. Д. А. дължи на ЕС сумата от 122, 04 лева, представляваща дължими вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и разходи за поддържане и управление на общите части на сградата в режим на етажна собственост, от които: 30, 24 лева за месец октомври 2022 год.; 31, 26 лева за месец март 2023 год.; 30, 12 лева за месец април 2023 год. и 30, 42 лева за месец май 2023 год, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 3795/2024 год. по описа на РС-Варна.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Изводът на съда, че събраните по делото доказателства не установяват, че ответникът Д. А. дължи на ЕС претендираните суми, е необоснован. Не е отчетено от първоинстанционния съд, че независимо от оспорванията на ответника, че не дължи претендираните суми, в хода на 1 производството същият неколкократно е извършвал плащания на суми за задълженията си към ЕС, вкл. и за месеците ноември и декември 2022 год. и януари и февруари 2023 год.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявеният от въззивниците, чрез управителя на ЕС, иск да бъде уважен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, въззиваемият Д. Д. А. оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения. Заявява също, че понастоящем и сумата от 122, 04 лева е заплатена на ЕС. Претендира присъждане на разноски.

Съдът съобрази следното:

Производството пред ВнРС е образувано по предявени от собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, с адм. адрес: гр. Варна, ул. П. Б. № **, представлявани от управителя на ЕС „Т.-*“ ЕООД, с ЕИК ******** срещу Д. Д. А. от гр. Варна, ул. П.Б.“ № **, по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК искове по чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Д. Д. А. дължи на ЕС сумата от 122, 04 лева, представляваща дължими вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, такса управление, такса асансьор, такса за почистване на общи части, такса ел. енергия асансьор и такса обща ел. енергия за сградата в режим на етажна собственост, съответно: 30, 24 лева за месец октомври 2022 год.; 31, 26 лева за месец март 2023 год.; 30, 12 лева за месец април 2023 год. и 30, 42 лева за месец май 2023 год., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от подаването на заявлението в съда – 28.03.2024 год. до окончатеното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 3795/2024 год. по описа на РС-Варна.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент № ** в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: град Варна, ул. „П.Б.“ № **, ет. *. На проведени на 16.12.2020 г. и на 08.11.2022 г.

Общи събрания на ЕС са приети решения за заплащане от собствениците на обекти в сградата на вноски за Фонд „Ремонт и обновяване", които следвало да бъдат определени според притежаваните от етажните собственици идеални части от общите части на сградата, и н а разходите за управление и поддържане на общите части, които следвало да се определят според броя на ползващите лица. Ответникът не е заплащал дължимите към етажната собственост суми за месеците октомври 2022 г.; март 2023 - май 2023 включително. За посочените четири месеца задължението на ответника към ЕС е в размер общо на 122, 04 лева, съответно: 30, 24 лева за месец октомври 2022 год.; 31, 26 лева за месец март 2023 год.; 30, 12 лева за месец април 2023 год. и 30, 42 лева за месец май 2023 год. За удовлетворяване на вземанията на ЕС към ответника, въз основа на подадено от управителя на ЕС (чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС) заявление е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.

2 гр. дело № 3795/2024 год. по описа на РС-Варна, срещу която ответникът е подал възражение по реда на чл. 414, ал. 1 и 2 ГПК, което обуславя и правният интерес на ищците (собствениците на обекти в сградата в режим на етажна собственост) от предявяване на исковете за установяване на вземанията към ответника Д. А..

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуален представител, ответникът Д. А. оспорва исковете по основание и размер.

Твърди, че посочените от ищците решения на ОС на ЕС не са произвели действие, доколкото не са надлежно протоколирани и доведени до знанието на етажните собственици. Оспорва начина на определяне на претендираните суми за вноски за управление и поддръжка на общите части, оспорва, че действията по управление и поддръжка на общите части са извършени само от Управителя „Т. *“ ЕООД. Твърди също, че посочените в исковата молба „услуги“ не са извършвани качествено. Навежда, че за собствения му обект в сградата, въз основа на неформално съглашение с Управителя на етажната собственост, натрупаните задължения към ЕС за обекта му се заплащат разсрочено. По тези съображения ответникът счита исковете за неоснователни и настоява за отхвърлянето им.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител, надлежно упълномощен от управителя на ЕС, поддържат исковете и настояват да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноските за производството.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуале н представител, оспорва исковете и настоява за отхвърлянето им. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Прието е за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № ** в сградата в режим на етажна собственост с административен адрес: град Варна, ул. „П.Б.“ № **, ет. *.

Според нот. акт № 105/2013 год. на ВнН с рег. № 549, припадащите се към горния апартамент ид. части от общите части на сградата са 5, 218 на сто.

С решение на ОС на ЕС от 16.12.2020 год. е решено месечната такса за Фонд „Ремонт и обновление“ да е в размер на 140 лева месечно за цялата сграда, която се разпределя между собствениците на отделните обекти съразмерно процента идеални части от общите части на сградата.

С оглед притежаваните от ищеца ид. части от общите части на сградата (5, 218 %) следва, че дължимата от него сума към ЕС за Фонд „Ремонт и обновление“ е в размер на 7, 31 лева месечно.

С решение на ОС на ЕС от 08.11.2022 год. е решено месечната такса за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна собственост да е в размер на 5, 40 лева месечно за всеки обект.

Няма данни горните две решения на ОС на ЕС да са отменени, при което 3 същите са произвели действието си и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 8 от ЗУЕС са задължителни за собствениците на обекти в сградата в режим на етажна собственост.

На л. 14 (гръб) от делото на РС-Варна са представени подробни извлечения по пера относно дължимите от ответника към ЕС суми за фонд „Ремонт и обновяване“, такса управление, такса асансьор, такса за почистване на общи части, такса ел. енергия асансьор и такса обща ел. енергия за месеците октомври 2022 год. и март 2023 – май 2023 год. включително, които са както следва: за месец октомври 2022 год. – 30, 24 лева; за месец март 2023 год. – 31, 26 лева; за месец април 2023 год. – 30, 12 лева и за месец май 2023 год. – 30, 42 лева.

По делото са приети представени от ответника разписки за извършени плащания към „Т. - *“ ЕООД (правоприемник на „Т.-*“ ЕООД) в периода 2022 г. – 2024 г. (л. 34 – 56 от делото на РС-Варна).

Представен от ищеца е Договор за възлагане на поддръжка и управление на общи части от 08.11.2022 г., сключен между упълномощено от Общото събрание на ЕС лице и „Т. - *“ ЕООД, чийто правоприемник е дружеството „Т.-*“ ЕООД.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, както и да заплащат разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата. Според чл. 11, ал. 1, т. 7, вр. чл. 50 ЗУЕС, Общото събрание определя размера на съответните парични вноски, съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не помалко от 1 % от МРЗ за страната.

Установено е по делото, че с решение на ОС на ЕС от 16.12.2020 год. е прието месечната такса за Фонд „Ремонт и обновление“ да е в размер на 140 лева месечно за цялата сграда, разпредЕ. между собствениците на отделните обекти съразмерно процента идеални части от общите части на сградата. С оглед притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата (5, 218 % ид. части), дължимата от него сума към ЕС за Фонд „Ремонт и обновление“ е в размер на 7, 31 лева месечно. Установено е също, че с решение на ОС на ЕС от 08.11.2022 год. е прието месечната такса за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна собственост да е в размер на 5, 40 лева месечно за всеки обект. В извлечението на л. 14 (гръб) от делото на РС-Варна подробно са посочени по пера дължимите от ответника суми за месеците октомври 2022 год. и за месеците март 2023 – май 2023 год. включително. (В действителност сумата за Фонд „Ремонт и обновление“ по решението на ОС на ЕС от 16.12.2020 год. е опредЕ. в по – нисък размер от действително дължимия от ответника съгласно 4 решението на ОС на ЕС – 6, 44 лева вместо действително дължимата сума от 7, 31 лева месечно). Горното извлечение от партидата на апартамента на ответника по същността си представлява извлечение от предвидения в чл. 23, ал. 1, т. 3а от ЗУЕС ежемесечен отчет на управителя на ЕС относно паричните задължения към ЕС на всеки собственик на обект (обекти) в сградата в режим на етажна собственост.

От представените от ответника доказателства не се установява същият да е заплатил (изцяло или частично) задълженията си към ЕС за горните месеци. Не са ангажирани и доказателства в подкрепа на наведените в отговора му на въззивната жалба твърдения, че е заплатил на ЕС и сумата от 122, 04 лева.

Доводите на ответника, че решенията на ОС на ЕС от 16.12.2020 год. и от 08.11.2022 год. не са произвели действие, тъй като не били надлежно протоколирани и доведени до знанието на етажните собственици са неоснователни. Видно от решенията, същите са материализирани в протокол, съдържащ предвидените в чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС реквизити. Няма данни решенията на ОС на ЕС да са отменени, при което същите са произвели действието си и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 8 от ЗУЕС са задължителни за собствениците на обекти в сградата в режим на етажна собственост.