Решение № 890 от 24.10.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. Стара Загора, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емилия Енчева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело № 20225530102027 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Т. И. Г. твърди в исковата си молба, че Районна прокуратура гр. Стара Загора образувала досъдебно производство № 1228 з.м. 503/2015 г. по опис на ОД - МВР гр.

Ст.Загора за извършено престъпление по чл. 343, ал.1,б. А вр. чл. 342 ал. 1 от НК.

Сочи, че с постановление от 17.02.2017 г. срещу Т. И. Г. било повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.1,б. А вр. чл. 342 ал. 1 от НК и му била наложена мярка за неотклонение „Подписка“.

Твърди, че Районна прокуратура Стара Загора внесла в Районен съд Стара Загора обвинителен акт срещу Г. по горепосоченото досъдебно производство и било образувано НОХД 1182/2017 г. С протоколно определение от 18.10.2017 г. съдебното производство било прекратено и делото върнато на Районна прокуратура.

С постановление от 29.06.2018 г. по преписка 5006/2015 г. на Районна прокуратура Стара Загора производството било прекратено. Постановлението не било обжалвано и влязло в сила.

За времето през, което срещу него било водено горепосоченото производство Г. е претърпял болки и страдания, изразяващи се в емоционално, психическо и физическо страдание. Не е бил работоспособен и не е могъл да реализира трудови доходи, да се издържа и да помага на семейството си. Самият факт, че имал образувано наказателно производство срещу него му било действало негативно и го е тласкало към физическо и психическо страдание.

Фактът, че имал образувано наказателно производство срещу него, набързо се разгласил в населеното място, където живее и по този начин се уронил престижа, достойнството му и неговата чест и на семейството му. Много трудно му е било да възстанови доверието в хората. Въпреки неговите обяснения, че делото било прекратено и е станала грешка, то голяма част от хората не му повярвали , а близките му и до ден днешен се отнасяли подозрително към него. Особено фрапиращ бил фактът, че Г. се намирал в чувствителна възрастова група и предприетата репресия спрямо него му оказвала изключително влияние върху достойнството и честта.

1

Моли съда да осъди прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за причинените му нематериални вреди, представляващи болка, страдания, чувство на безсилие, злепоставяне пред обществото, близки и приятели, стрес , притеснение, тревожност, загуба на самочувствие, изгубване на доверие в институциите, отражение върху емоционално и психическо състояние, безсъние, загуба на часове от живота му по задължението му за участие в наказателното производство в размер на 5000 лв. и законната лихва от датата на прекратяване на наказателното производство 29.06.2018 до окончателно изплащане на присъденото обезщетение, както и направените разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на Република България, в който заявяват, че исковата претенция била за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди - в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, претърпени от обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“а“, вр. с чл. 342, ал. 1 НК, по досъдебно производство № 1228зм-5033/2015 г., по описа на ОД на МВР-Ст. Загора, което с постановление от 29.06.2018 г., по преписка № 5006/2015 г. на РП-Стара Загора е било прекратено наказателното производство, до окончателното изплащане на претендирай ата сумата, ведно със законната лихва и направените разноски.

Сочат, че досъдебното производство било започнало на 16.12.2015 г. при условията на чл. 212, ал. 2 НПК - със съставяне на протокола за първото действие по разследването, за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, вр.с чл. 342, ал. 1 от НК.

С постановление на разследващият орган от 17.02.2017 г. в качеството на обвиняем е бил привлечен ищецът Т. И. Г. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”а”, вр. с чл. 342, ал.1 от НК. По отношение на същият е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.

Твърдят, че на 11.04.2017 г. е бил изготвен обвинителен акт против Т. И. Г. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”а”, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, който на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК, е бил внесен в Районен съд - Стара Загора, ведно с досъдебно производство №1228 зм-503/2015 г., по описа на ОД на МВР - Стара Загора, преписка № 5006/15 г., по описа на РП - Стара Загора, за образуване на производство пред първа инстанция. Образувано е било НОХД №1182/2017 г., по описа на РС - Стара Загора, НК, VIII НС.

Заявяват, че с определение на първоинстанционния съд от 18.10.2017 г. съдебното производство по НОХД №1182/2017 г. е било прекратено и делото е било върнато на Районна прокуратура за отстраняване на допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 04.12.2017 г. мярката за неотклонение „Подписка“ е била отменена.

След връщане на делото е било проведено допълнително разследване, при което е била назначена и изготвена тройна автооценителна експертиза, според която причинените имуществени вреди на лек автомобил марка “БМВ 330 ХД“ възлизали на обща стойност от 4949.72 лв. (по-малки в сравнение с определените от първоначалната автооценъчна експертиза). Същите са били под стойността на 14 минимални работни заплати в страна, равнявали към момента на увреждането на 5320 лв. Т. е. констатирана била липсата на обективен елемент от състава на престъплението-значителни имуществени вреди по смисъла на чл. 343, ал .1, б. “а“ от НК.

С постановление на РП - Стара Загора от 29.06.2018 г. е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство №1228 зм-503/2015 г., по описа на ОД на МВР-Стара Загора, водено срещу Т. И. Г. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”а”, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Постановлението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 27.07.2018 г.

Считат предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан по основание и размер поради следните съображения:

Наличието на действително търпени вреди било елемент от фактическия състав на отговорността по чл.2 ЗОДОВ, а ищецът не бил ангажирал доказателства за претърпените морални и имуществени вреди /липсват приложени доказателства за платено адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ по наказателното производство/, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Ищецът не бил представил доказателства за съществуваща пряка причинна връзка между твърдените морални вреди, изразили се в негативни емоции, психическо и физическо страдание, че имал образувано 2 наказателно производство срещу него и впоследствие бил обвинен в извършването на престъпление. Не били представени доказателства органи на Прокуратурата на Р. България да били извършвали спрямо последния действия извън правно регламентираните в хода на наказателното производство.

Изложените обстоятелства в исковата молба не сочили на необичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство. Претенцията не била съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената принуда. Наказателното обвинение по настоящото производство било в рамките на една година и четири месеца от привличане на ищеца в качеството на обвиняем на до постановяване на прекратителния акт, като спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“ и нямало данни да били прилагани други мерки на процесуална принуда. С оглед твърденията и ангажираните доказателства производството срещу ищеца било приключило в разумни срокове.

Възразяват срещу твърдението на ищеца за вреди, които са се изразили в загуба на трудови доходи, тъй като от представеното постановление за привличане на ищеца към наказателна отговорност било видно, че към началния момент на увреждането ищеца не бил работил. По досъдебното производство била приложена Декларация за семейно, материално и имотно състояние на ищеца от 17.02.2017 г. (л.56, т.II от ДП ), в която бил декларирал, че не получавал доходи от трудови възнаграждения, нямал доходи от свободни професии, наеми и хонорари. Поради това било обективно невъзможно наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираните вреди.

Независимо от прекратителния прокурорски акт, който доказвал претенцията за неимуществени вреди по основание, ПРБ следвало да бъде освободена от отговорност, тъй като ищецът бил станал причина за образуваното наказателно производство. Деянието обаче съставлявало административно нарушение и именно това виновно противоправно поведение на ищеца била единствена причина за започване на наказателното производство. Налице било виновно съпричиняване на вредите.

Сочат, че съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, Държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия - чл.5 ЗОДВПГ. В този случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е допринесъл - обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай (чл. 5, ал. 2 ЗОДВПГ).

Възразяват срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 5000 лева, като завишен и не в съответствие с чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди се обуславяло от всяка отделна фактическа обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка от страните следвало да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл. 52 от ЗЗД, съдът следвал да определи глобално размера на дължимото обезщетение по справедливост. При определяне на размера на обезщетението, съдът следвал да има предвид като фактори обуславящи понисък размер на обезщетение обстоятелството, че наказателното производство било приключило на етап досъдебно производство в разумен срок.

Предявената претенция за неимуществени вреди в размер на 5000 лева била прекомерна и не е съобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика.

Според възприетото в т.11 на ППВС № 4/1968 г., въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения било определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди.

Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 ЗЗД, като справедливостта не била абстрактно понятие, а се извеждала от преценката на конкретни обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от значение било как обвинението в извършване на престъпление се било отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Следвало да се има предвид, че паричното обезщетение за моралните вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и, че не било проява на справедливост, а било в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от 3 необходимото за обезщетяване на претърпените вреди /вж. Решение № 832/10.12.2010 г., НД №593/2010г., IV ГО на ВКС/.

Твърдят, че според законовия критерий, обезщетението следвало да било съобразено с вида и характера на упражнената процесуална принуда, с продължителността и интензитета на претърпените негативни изживявания и с причиненото здравословно увреждане, ако било настъпило такова. „Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване на пострадалия.“