Определение № 363 от 09.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. Пловдив, 08.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хИ.ди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300500299 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "А1 България" ЕАД с ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление гр.София, чрез пълномощника им адв.Х. М. от САК против разпореждане обективирано в заповед № 7170/20.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 14267/2023г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено искането на "А1 България" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите посочени в заповедта, дължими според заявителя по рамков договор № 504086651 и партида към него М4206483, Рамков договор № 504086651 и партида към него М4573392 и Рамков договор № 504086651 и партида към него М4589624.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват нищожни клаузи. Твърди се липса на нищожност на всички неустойки, за които РС Пловдив не е издал исканата заповед по чл.410 от ГПК, защото неустойките не излизат извън присъщите им по закон функции, съгласно т.3 на ТР 1/2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС.

Сочи се практика на съдилища в страната в тази насока на мисли. Обосновава се валидността на неустойките по различните им групи предвидени в договорите с потребителя. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК изцяло.

1

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив е приел, че за неустойката за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за електронни съобщителни услуги сключен с потребител. РС Пловдив приема, че е налице обосновано предположение за противоречие на клаузата с чл.143, ал.2 т.5 и т.15 ЗЗП. Целта на неустойката е да обезпечи и обезщети настъпилите вреди от съответното неизпълнение. В случая обаче е неясно по какъв начин процесната неустойка е съизмерима с вредите за оператора от прекратяването на договора. В този порядък, неустойка в размер на три месечни абонаментни такси (по стандартни условия на оператора, а не преференциални такива), задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение. Получаването на неустойката пък, предвид начина по който тя е уговорена, предполага заобикаляне и на чл.143, ал.2, т.15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения – да плати абонаментните такси за поне три месеца /при това стандартните, а не договорените/, без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период.

По отношение на претендираната сума за невърнато оборудване по ценова листа, предоставено за посочен номер, съдът счита, че липсва яснота относно начина на формиране на същата. В този смисъл е налице нарушаване на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП.

По отношение на сумата, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса и от цената на устройство съдът счита, че същата представлява предоставена търговска отстъпка. Същевременно, недопустимо е ( в материалноправен аспект ) впоследствие да се търси стойността на вече предоставена търговска отстъпка. Приема се нарушаване на нормата на чл.

143, ал. 2, т. 13 Закон за защита на потребителите.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице налична или обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да 2 откаже издаването на исканата заповед. РС Пловдив се е позовал на редица норми от ЗЗП. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика.

Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане обективирано в заповед №

7170/20.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 14267/2023г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено искането на "А1 България" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите посочени в заповедта, дължими според заявителя по рамков договор № 504086651 и партида към него М4206483, Рамков договор № 504086651 и партида към него М4573392 и Рамков договор № 504086651 и партида към него М4589624 .

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3