Присъда № 1 от 20.01.2026, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 1/20.01.2026г., постановена по НЧХд. № 86/2024г. по описа на Районен съд – Б.С..

П. А. И. от с.Т., обл.В. е повдигнала с частна тъжба против Е. Р. М. от с.Т., обл.В. обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 13.08.2023г. в с.Т., обл.В., й е нанесъл удар в областта на лицето, с което й е причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

По делото е предявен граждански иск от частния тъжител П. А. И. против подсъдимия Е. Р. М. за сумата от 5 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието - 13.08.2023г. – датата на увреждането, както и направените по делото разноски.

На основание чл.84 и сл. от НПК частния тъжител е конституиран и като граждански ищец в процеса.

В съдебно заседание частния тъжител поддържа така повдигнатото обвинение и предявения граждански иск.

Повереникът на частния тъжител адв.Ц. Й. от АК-В., счита, че твърденията на частния тъжител са доказани и на подзащитната й е причинена лека телесна повреда, по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Изразява становище, че гражданският иск следва да бъде уважен изцяло. В ход на съдебни прения изразява становище, че следва да бъдат присъдени и разноските по делото.

Защитникът на подсъдимия адв.М. М. от АК – В. в с.з. твърди, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Изразява становище, че подсъдимия не е удрял шамар на частната тъжителка, а това го е сторил мъжът й С.Р.. Предлага съдът да обяви подсъдимия за невинен. Смята предявения граждански иск за недоказан и неоснователен.

Претендира съдебни разноски.

Подсъдимият Е. Р. М. не се признава за виновен. В края на съдебно следствие дава обяснения, в които заявява, че действително са се карали със С.. Подсъдимият е държал мотика в ръка, но не е удрял с нея никой, след което се е прибрал вкъщи и там дошли роднините на С., а също така и съпругата му – частната тъжителка П. А. И.. С. ударил на съпругата си П. И. шамар и й скъсал роклята, защото тя му казала да не прави нищо, тъй като имало малки деца. Изразява становище, че следва да бъде оправдан.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушана е съдебно медицинска експертиза по писмени данни, които доказателства, анализирани по отделно и в съвкупност, дават основания на съда да приеме за установено следното от фактическа страна:

Частният тъжител П. А. И. е родена на 12.05.1978г. в гр.Л., тя е българка, българска гражданка, жител и живуща в с.Т., обл.В., ***, неомъжена, не е осъждана, със средно образование, безработна, с ЕГН **********.

Подсъдимият Е. Р. М. е роден на **.**.****г. в с.Р., обл.В., българин, български граждански, жител и живущ в с.Т., обл.В., ***, женен, не осъждан, със средно образование, работещ в зоомагазин в гр.Б.С., като общ работник, с ЕГН **********.

Частната тъжителка П. И. живее със С. И. Р. в с.Т., на семейни начала. Свидетелят Р. и свидетелят А., който е тъст на подсъдимия Е. Р. М., били в добри приятелски взаимоотношения, като свидетеля Р. му давал пари на заем. Свидетелят Р. извикал подсъдимия да работи в тях, като подсъдимия си намирал различни поводи и не ходел да 1 работи. Междувременно подсъдимия М. започнал да изпраща съобщения на свидетеля Р.. В тях той го обиждал и му отправял закани.

На 13.02.2023г. около 11.00 часа свидетелят Р. решил да отиде до дома на свидетеля А., където живеел и подсъдимия, за да поговорят двамата и да си изяснят взаимоотношенията. Когато свидетелят Р. пристигнал видял, че свидетеля А. е в заведение, което се намирало срещу домът му. Междувременно свидетелят Р. отишъл до св.А. и започнали да говорят, като към тях се приближил подсъдимия М., който започнал да вика и да се кара със свидетеля Р.. Подсъдимият М. държал в ръцете си мотика и посегнал да удари св.Р.. Не успял да го удари, като между двамата възникнал скандал. Съпругата на св.Р. – частната тъжителка П. И. била уведомена по телефона за разправията и тя тръгнал към дома на подсъдимия. След като пристигнала, влязла в дома на подсъдимия. Тогава подсъдимият ударил един шамар по бузата на частната тъжителка П. И., която вследствие на шамара паднала на земята, след което станала и си тръгнала. Частната тъжителка П. И. подала сигнал на ЕЕН 112, а по-късно същият ден потърсила и медицинска помощ.

Това било видяно от свидетелката К. Т., която била на гости в частната тъжителка и е отишла заедно с нея до мястото на скандала.

От заключението на Съдебномедицинска експертиза с вещо лице д-р Р. А. Н. – съдебен лекар в МБАЛ „Х.Б.” гр.В. се установи, че тъжителката П. И. е получила оток и охлузване на лицето в дясно. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и по начин, посочени в делото, т.е. при нанасяне на удар с ръка в областта на лицето. На частната тъжителка И. й е причинено болка и страдание.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К.З.Т., Ц.А. Д., С. И. Р.. Показанията на тези свидетели съдът кредитира като достоверни, последователни и потвърдени от обективно-събрания доказателствен материал.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите М.С.С., Р. Р.ова С.а – М.а, Р. С. А., като в тях личи явен стремеж за оневиняване на подсъдимия, с когото те са живеели по време на инцидента, както и на показанията на свидетелите А. К. Д. и Я. С. К., и двамата служители на РУ-Б.С. към момента на инцидента, които са посетили сигнала, като същите твърдят, че не си спомнят нищо и не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Показанията на свидетеля К. И. К. съдът цени само в частта, в която той казва, че е разтървал свидетеля Р. и подсъдимия, които са се карали, като е завел подсъдимия до домът, в който живее. В неговите показания съдът намира, че има желание да запази добрите отношения и с двете страни.

Фактическата обстановка се установява и от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, а именно: медицинско свидетелство, прокурорска преписка № 6053/2023г. по описа на РП – В., постановление за спиране на наказателно производство.

Съдът намира, че по делото безспорно е установено, че подсъдимия М. е ударил шамар на частната тъжителка П. И..

При така изложената по – горе фактическа обстановка могат да се направят следни правни изводи :

По делото се установи по несъмнен начин, че на 13.08.2023г. в с.Т., обл.В. чрез удар с ръка в областта на лицето подсъдимият М. е причинил лека телесна повреда на П. А. И. от с.Т., обл.В., изразяваща се в болка и страдание, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130, ал.2 НК, поради което съдът с присъдата си го призна за виновен по предявеното частно обвинение.

2

Подсъдимият е действал при форма на вина, пряк умисъл. С действията си той е целял да нарани частният тъжител, макар и да не е имал представа за евентуалните наранявания, които частният тъжител би получил, в следствие на удара.

При определяне размера и наказанието, съдът взема предвид степента на обществената опасност на деянието, както и на дееца, а като смекчаващи вината обстоятелства, чистото му съдебно минало и намира, че следва да му бъде наложено минимално наказание.

Подсъдимият М. към момента на извършване на деянието не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.130, ал.2 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до 6 месеца или „Пробация”, или глоба от 100.00 до 300.00 лева. От престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди.

Предвид това, че подсъдимият към момента на извършване на деянието е неосъждан и с оглед извършеното от него деяние, съдът намира, че са налице условията за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, поради което съдът с присъдата си му наложи наказание „глоба“ в минималния предвиден размер, а именно – 511.29 евро /1000.00 лева/.

Относно предявения граждански иск, за извършено престъпление по чл.130, ал.2 НК –неимуществени вреди за сумата от 5000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като се претендират и разноските по делото, съдът намира за безспорно установено, че тъжителят е претърпял неимуществени вреди за извършеното престъпление.

В резултат на нанесения удар с ръка в областта на лицето, на тъжителя П. А. И. било причинено телесно увреждане, което е довело до болка и страдание. Търпените вреди и от престъплението са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на подсъдимия. Поради това гражданският иск се явява основателен.

При определяне размера на обезщетението за вреди от престъплението по чл.130,ал.2 НК, съдът съобрази характера и вида на причинените телесни увреждания и на причинените болки и страдания, времето за възстановяване на пострадалия и по справедливост съдът прецени, че в тази част искът следва да бъде уважен до сумата от 613.55 евро /1 200 лева/.

Въз основа на гореизложеното, съдът осъди подсъдимият М. да заплати на гражданският ищец П. И. сумата от 613.55 евро /1 200 лева/, представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на извършване на деянието – 13.08.2023г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 670.81 евро /1312 лева/.

Съдът отхвърли предявения от И. граждански иск против подсъдимия М. в останалата част до пълния предявен размер – 5 000.00 лева, като неоснователен и недоказан.

Съдът счете, че така претендираната сума е прекомерна, предвид характера и вида на причинените телесни увреждания.

С присъдата си съдът осъди подсъдимия М. да заплати в полза на държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС и държавна такса върху така присъденото обезщетение в размер на 29.45 евро /57.60 лева/.

При горните мотиви, съдът постанови присъда си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№1 гр. Б.С., 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Шабански при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Христова като разгледа докладваното от Ивайло П. Шабански Наказателно дело частен характер № 20241410200086 по описа за 2024 година

Въз основа на закона и доказателствата съдът

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Е. Р. М., роден на **.**.****г. в с.Р., българин, български гражданин, с постоянен адрес с.Р., обл.В., ***А и живущ в с.Т., обл.В., ***, женен, неосъждан, със средно образование, работи в зоомагазин в гр.Б.С., ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 13.08.2023г. в с.Т., обл.В. чрез удар с ръка в областта на лицето е причинил лека телесна повреда на П. А. И. от с.Т., обл.В., изразяваща се в болка и страдание престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.78а НК го освобождава от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 511.29 евро /представляващи евровата равностойност на сумата от 1 000.00 лева/.

ОСЪЖДА подсъдимия Е. Р. М. със снета по делото самоличност да заплати на гражданския ищец П. А. И. от с.Т., обл.В., ***, ЕГН ********** сумата от 613.55 евро /представляващи евровата равностойност на сумата от 1200.00 /хиляда и двеста/ лева/, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от дата на извършване на деянието – 1

13.08.2023г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 670.81 евро /представляваща евровата равностойност на сумата от 1312.00 лева/.

В останалата част до пълния размера от 2556.46 евро /представляващи евровата равностойност на сумата от 5 000.00 лева/ ОТХВЪРЛЯ гражданския иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА подсъдимия Е. Р. М. със снета самоличност да заплати в полза на Държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на Висшия съдебен съвет сумата от 29.45 евро /представляващи евровата равностойност на сумата от 57.60 лева/ - представляващи д.т. върху присъденото обезщетение.