Решение № 105 от 22.01.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5630/2023
- Вид
- Решение № 105
- Подписан
- 22.01.2024
- В сила
- 14.02.2024
- Състав
- Десислава Пламенова Порязова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.402 ал.1т.3 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл.415в · Кодекс на труда
- чл. 415в ал.1 · Кодекс на труда
- чл.415в ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 61 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 62 ал. 1 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 63 ал. 1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 105 гр. Пловдив, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330205630 по описа за 2023 година Производството е и по чл. 59 и сл. от ЗАНН .
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 13-2300327 /28.08.2023г. на Директор Дирекция "Инспекция по труда" /Дирекция "ИТ"/ гр. Пловдив, с което на "“КДТ-2020“ ЕООД ЕИК 206310602 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив ул. ".Иван Радославов „13, представлявано от Т. Г. К. - ***, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл. 63 ал.2 вр, ал. 1 и , на основание чл. 414, ал. 3 от КТ .
Жалбоподателят "КДТ – 2020" ЕООД, редовно призован в съдебно заседание се представлява чрез процесуалния си представител адв. А.о в.Иска о т съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата, които се поддържат и в съдебно заседание.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст. юрисконсулт Ш. която счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав , след като взе предвид събраните по делотодоказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, порадикоето се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен 1 състав съобрази следното:
На 24.04.2023 г. около 14: 3 0 часа била извършена проверка от служители на Дирекция "Инспекция по труда" - Пазарджик в обект "Роял гардън" - строително монтажни работи "Комплекс от многофамилни жилищни сгради с подземни гаражи и търговски площи", намиращ се в УПИ I - 514. 279, в кв. 8 по плана на ж. к. "Отдих и култура", гр. Пловдив.
По време на проверката в обекта бил заварен да работи като *** лицето Г. С.
И. с ЕГН ********** На последния проверяващите връчили декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда , в която лицето собственоръчно вписало, след което и се подписал, че че работи за "КДТ 2020",KOEF "от 1 месец на длъжност " общ работник ", работно време о 1 час ", почивни дни "2 дни", и трудово възнаграждение "780 лева / както и че е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор. А , именно вписал е в посочената графа-да.
На 05.05.2023 г. при преглед на документацията в ДИТ - Пазарджик, изискана с призовка било установено, че представеният трудов договор № 035/24.04.2023 г., сключен със завареното да работи лице бил регистриран в ТД на НАП на 25.04.2023 г. със справка изх. № 16388233054268 /25.04.2023 г. в 21: 07: 05, т. е. след извършената проверка.
В резултат на това Ф. А. А. съставил срещу "КДТ – 2020" ЕООД АУАН с бл. № 13-230032 7/30.05.2023 г. за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, к а т о въз основа на него било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН.
В съдебно заксезание с цел изясняване на фактическата обстановка по проверката бил разпитан в качеството на свидетел актосъставителят Ф. А. -на длъжност *** в Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик. Свидетелеят А. поддържа констатациите си досежно проверката. В разпита си сочи, че при извършена проверка на процесната дата и място, установили лицето с посочени в акта имено ,че извършва зидария .На същия била предоставена декларация за попълване на основание чл.402 ал.1т.3 от КТ. . Също така, впоследствие, бил представен трудов договор с датата на извършената проверка, както и справка за регистрирането на същия договор от следваща дата.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и 2 се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства - протокол за извършена проверка ПР 2315104/30.05.2023 г., заверено копие на трудов договор № 035/24.04.2023 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ изх. № 16388233054268 /25.04.2023 г. г., заверено копие на Заповед № 3-0693/15.08.2022г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствените източници, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставът на нарушението по 63, ал. 2 от КТ, за което е ангажирана неговата отговорност.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.
1. В ДР ,параграф 1 е дадена и легалната дефиниция на работодател,съгласно ,която- "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател;В този смисъл качеството на работодател на „КДТ-2020“ЕООД Пловдив е доказано по този факт не е спорен по делото.
Съгласно ал. 1 работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
По несъмнен и категоричен начин е установено, че Г. С. И. , на 24.04.2023 г. е бил допуснат да работи в дружеството-жалбоподател, без да му е бил връчен трудов договор и без да му е било връчено регистрирано уведомление от ТД на НАП. От справка с изх. № 16388233054268/25.04.2023 г. за приети и отхвърлени уведомления от НАП, се установява, че договорът сключен с И. е бил регистриран в НАП след извършената проверка - на 25.04.2023 г., което от своя страна налага единственият възможен извод, че И. е работил на 24.04.2023 г. в посочениея час на проверката, съответно е бил допуснат до 3 работа, като не му е било връчено копие от трудов договор и не му е било връчено уведомлението регистрирано в ТД на НАП. Невъзможно е трудовият договор да е регистриран в ТД на НАП в деня следващ проверката, а в същото време да се приеме, че такъв заедно с уведомление е било връчено на работника в предходен момент.
В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. С особено доказателствено значение е и декларацията на И. ,в която той лично е посочил, че работи в проверявания обект и че е получил заверено уведомление. А ,именно в сочената графа е написал –да.Според настоящия съд описаното в тази част от декларацията,а именно,че е получил тези документи не може да бъде възприето от съда,тъй като нямам как да ги е получил предвид изложеното по-горе , а именно установеното с официални документи-какъвто е справката за приети и отхвърлени уведомления от ТД на НАП ,от която е видно ,че договора е регистриран на 25.04.2023г,тоест на деня следващ проверката и е невъзможно на 24.04.2023г тези документи да са му били връчени.Тоест в посочената справка-декларация ,макар и да посочено именно това обстоятелство от И. ,то описаното не отговаря на обективната действителност и не може да обори извършването на нарушението.Тоест описаното в тази графа на справкатадекларация се оборва с други годни доказателства –а именно със справката за приети и отхвърлени уведомления от ТД на НАП с изх. № 16388233054268/25.04.2023г . В тази връзка презумптивна доказателствена сила на АУАН по чл. 416, ал. 1 КТ не бе разколебана.
Всичко това води до обоснованият извод на съда, че И. е бил допуснат до работа преди да му бъде връчено уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ и копие от трудов договор.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административнонаказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, доколкото са налице и трите кумулативноизискуеми предпоставки за това: 1. сключен трудов договор с работника; 2. реално допускане на работника до работа; 3. липса на връчено уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ на работника към момента на допускане до работа. Приложена е и коректната санкционна норма - чл.
414, ал. 3 КТ.Като съгласно същата на работодателя е наложена санкция в предвидения минимум.
Нарушението е било описано по ясен и недвусмислен начин - посочено е, че по време на проверката е заварено лице, което работи като е допуснато до работа без да му е предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от 4
КТ. Посочени са доказателствата, въз основа на които е прието, че нарушението е извършено, датата на извършване на нарушението, датата на установяването му.Спазени са сроковете за съставяне на двата акта, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
Изисквания поставени от ЗАНН за съдържание на АУАН и НП имат за цел да гарантират правото на санкционираното лице, да разбере какво нарушение се твърди да е извършило. Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на конкретния въпрос в случая е положителен, тъй като е видно,че управителя е представил впоследствие на 05.05.2023г трудов договор със същото лице- И., а самото нарушение не се оспорва по същество, поради което и това възражение не се сподели от настоящия съдебен състав.
Съдът следи служебно и за приложението на чл.28 от ЗАНН. В разглеждания случай е неприложима разпоредбата на чл.415в от КТ ,касаеща намалена отговорност при "маловажно нарушение".Това е така ,тъй като според императива на разпоредбата на чл.415в ал.2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61 ал. 1, чл. 62 ал. 1 и 3 и чл. 63 ал. 1 и 2 от КТ .Те. процесното деяние е изключено от обхвата на чл. 415в ал.1 от КТ.
При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.
По разноските:
При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4, вр.ал.1 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като отхвърля претенцията за разноски на другата страна. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер от 80 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановлени е НП/ № 132300327 /28.08.2023г. на Директор Дирекция "Инспекция по труда" /Дирекция "ИТ"/ гр. Пловдив, с което на "“КДТ-2020“ ЕООД ЕИК
5
206310602 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив ул. ".Иван Радославов „13, представлявано от Т. Г. К. - ***, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл. 63 ал.2 вр, ал. 1 и , на основание чл. 414, ал. 3 от КТ .
ОСЪЖДА "КДТ-2020" ЕООД, седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив ул. ".Иван Радославов „13 , ЕИК 206310602 да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - Пазарджик сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.