Определение № 1245 от 29.04.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1245 гр. Бургас, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20262100500614 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод частни жалби против Определение №450/26.01.26г., постановено по гр.д.№6082/25г. по описа на Районен съд Бургас.

Частният жалбоподател И. И. И. – ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Вачев обжалва определението в частта, с което е оставено без уважение искането му за изменение на Решение № 2774/08.12.2025 г., чрез увеличаване на присъдените разноски в частта досежно адвокатското възнаграждение.

Частния жалбоподател „Банка ДСК“ – ЕАД – ответник в първоинстанционното производство обжалва определението в частта, с което е оставено без уважение искането му за изменение на Решение № 2774/08.12.2025 г., чрез намаляване на присъдените разноски в частта досежно адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ищеца.

Бургаският Окръжен съд, за да се произнесе жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по искова молба на И.

И. И., срещу „Банка ДСК“ – ЕАД, с която се претендира да бъде прието за установено, че задълженията на ищеца по договор за кредит от 06.02.2004г. са погасени по давност.

В срока за отговор ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е признал иска.

По делото е постановено на Решение №2774/08.12.2025 г. по чл.237 ГПК, с което искът е уважен поради признание от ответника. Съдът е намерил, че на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение. В тази връзка е разгледал възражението на ответника за прекомерност на размера от 3000.00 лева и го е намалил до размер от 1500 лева.

Всяка от страните по делото е направила искане по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта, относно разноските: ищецът е поискал увеличаването му до претендирания размер от 3000 лева; ответникът е поискал намаляване на размера до 901.16 лева.

1

С тук обжалваното определение, БРС е оставил и двете молби без уважение.

Съдът е намерил, че в постановеното по делото решение се е произнесъл по въпроса, отчитайки фактическата и правна сложност на делото, цената на иска, направеното признание и извършеното прекратяване на съдебното дирене в тази насока, провеждането само на едно съдебно заседание, извършените от пълномощника процесуални действия по подаване на искова молба и защита в съдебно заседание, като са отчетени и постановките на решение по дело С-438/22 на СЕС, включително и постановената след това решение практика на ВКС.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид установените факти, становищата на страните и като съобрази закона намира, че жалбите са неоснователни. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на осн. чл.272, вр. чл.278, ал.4 ГПК.

В допълнение следва да се каже: при определяне на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът следва да се ръководи от следните примерно изброени критерии: броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор - дали са предявени един или няколко искове, вида на обективно и/или субективно съединяване; броя и вида на релевираните материалноправни възражения; дали е налице отклонение от типичното развитие на гражданския процес с усложнения в страните или предмета на делото; константата, вкл. и задължителната съдебна практика; вида и обема на търсената съдебна защита, вкл. дали исковете са неоценяеми или защитаваното право е оценяемо в пари – в този случай релевантен би бил и размерът на материалния интерес; вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. и броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал; действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, респ. за опровергаване на правното съждение на ответната страна; броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и дуплики (Определение №150/16.01.2025г. по к.т.д.№2767/2024г. на ВКС).

В настоящия случай предявеният иск по своята характеристика е потребителски. В тези производства е засилено служебното начало. С оглед предявяване на иска е извършена предварителна проучвателна дейност, но в първоинстанционното производство е проведено едно съдебно заседание; постановено е решение при признание на иска; исковете са предявени от един ищец срещу един ответник; не е налице отклонение от типичното развитие на процеса, чрез предявяване на насрещни искове. При тези данни, с оглед цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и незадължителния характер на Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, правилно и законосъобразно БРС е определил размера на адвокатското възнаграждение – 1500 лева.

По изложените съображения молбите по чл.248 ГПК са неоснователни.

Първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №450/26.01.26г.,

№6082/25г. по описа на Районен съд Бургас.

Настоящото определение е окончателно. постановено по гр.д.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3