Решение № 648 от 26.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 648 гр. Варна, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело № 20243110111319 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от П. П. П., ЕГН **********, срещу ЗАД „ДБЖЗ" АД, ЕИК **, частичен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.

1 КЗ за осъждане на ЗАД „ДБЖЗ" АД да заплати на П. П. П. сума в размер на 18000 лв., частичен иск от общо 50000 лв. (след допуснато изменение на иска), представляваща дължимо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, причинени в резултат на реализирано на 05.03.2024 г. пътнотранспортно произшествие в гр. Варна по вина на водача на лек автомобил марка „Хонда“, модел „**", с peг. № ** ТА, застрахован по договор за гражданска отговорност при ЗАД „ДБЖЗ" АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2024 г., до окончателното изплащане.

В исковата молба ищцата П. П. П. излага, чрез адв. А., че на 05.03.2024 г., около 12:30 ч., в гр. Варна, ж.к. „Възраждане", управлявайки л. а. марка „Дачия“, модел „**", с peг. № ** НТ, се движела в междублоковото пространство, когато до бл. 17 водачът на л. а. марка „Хонда“, модел „**", с peг. № ** ТА, излязъл от реда на паркираните автомобили, не я пропуснал и ударил управлявания от нея автомобил. Мястото на произшествието било посетено от екип на „Пътна полиция" при ОД на МВР Варна, който съставил протокол за ПТП, в който било посочено, че виновен за настъпването на същото бил водачът на л. а. с peг. № ** ТА. На 22.04.2024 г. бил издаден и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Поддържа, че при удара въздушната възглавница на автомобила се задействала и я ударила в лицето и гърдите, изпитала силни болки в гърдите и получила изгаряне на лявата гърда, 1 като според лекувалите я в спешен център уврежданията се изразявали в мораво кръвонасядане на площ с диаметър 6 см по предновътрешната повърхност на дясната гърда, участък с диаметър около 7-8 см., в който липсвал епидермис, по предната повърхност на лявата гърда, червеникав цвят на подлежащата кожа, покрита със слузест жълтеникав налеп, като в същата област бил налице и умерено изразен оток. Лекарят заключил, че се касаело до изгаряне втора степен в областта на лявата гърда, което било резултат на действието на висока температура; контузия на гръдния кош, кръвонасядане в областта на дясната гърда - резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет.

При прегледа й направили превръзка и я освободили за домашно лечение.

След преминаване на адреналина болките станали непоносими. От получените натъртвания и ожулвания я боляло цялото тяло. От болките в рамото не можела да движи лявата си ръка, а от фрактурите на ребрата - да си поеме въздух. Не можела да стои седнала, легнала или изправена. Болките продължили с месеци. Не можела да се обслужва сама и станала зависима от близките си, които се грижели за нея. От така преживяното станала нервна, раздразнителна и избухлива, като и най-малките недоразумения с близките й хора прераствали в скандали. След произшествието изпаднала в депресия, затворила се в себе си, не контактувала с приятелите си, страняла от близките си. Вследствие на стреса нямала апетит и отслабнала с 5 кг. Дори и при наймалкия допир на раната на лявата гърда, усещала пронизване като с ток.

Останал загрозяващ белег, който я потискал. Изпитвала силен страх да управлява автомобил, затова не можела да ходи на работа като шофьор на таксиметров автомобил. Получавала депресивни кризи и изпадала в страховотревожни състояния. От преживения стрес и постоянните болки не можела да заспива нощем, а заспивала ли сънувала кошмари как отново я блъска автомобил, които се повтаряли всяка вечер. Събуждала се посред нощ, изпитвала силно чувство на страх, безпомощност и не можела повече да заспи. Вследствие на безсънието, през деня се чувствала изморена. Наложило се да взима успокояващи, за да може да заспи. Сочи, че л. а. с peг. № ** ТА бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност'* от „ЗАД ДБЖЗ" АД, със срок на действие от 16.05.2023 г . до 15.05.2024 г. На 25.04.2024 г. депозирала заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред застрахователя, но до момента не била получила необходимото застрахователно обезщетение. Счита, че сумата от 50000 лв. покривала претърпените от нея неимуществени вреди. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „ДБЖЗ" АД, с който, чрез юрк. Цветков, оспорва предявения иск като неоснователен.

Излага, че П. П. П. го е уведомила за настъпило на 05.03.2024 г. ПТП и образувал застрахователна преписка, обективирана в щета № ** и щета № № **, относно претенциите й за изплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди. За неимуществените вреди било определено застрахователно обезщетение в размер на 2000 лв., което било преведено на пострадалата на 03.06.2024 г. Оспорва изцяло предявената искова претенция по основание и размер. Възразява срещу твърдението за наличие на причинно - следствена връзка между произшествието и описаните от П. телесни травми и здравословни усложнения, както и твърденията за техния морфологичен характер, за провеждането и естеството на лечението и за неговата продължителност. Счита, че към момента не бил затруднен нормалния начин на живот на П. поради травми, настъпили при 2 произшествието, защото същите следвало да отшумят за период от около 1-2 седмици. Оспорва твърдението, че настъпилите увреждания са попречили на П. да се обслужва сама. Оспорва размера на исковата претенция като изключително завишен. Счита, че ако и към настоящия момент не бил приключил възстановителния период, то затрудняването и удължаването му било вследствие на неправилно проведено от пострадалата лечение. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е обявено за безспорно между страните по делото, че на 05.03.2024 г. в гр. Варна е настъпило пътнотранспортно произшествие между управлявания от П. П. П. л. а. марка „Дачия“, модел „**", с peг. № ** НТ, и л. а. марка „Хонда“, модел „**", с peг. № ** ТА, а и същото се установява от представените по делото Протокол за ПТП №**/05.03.2024 г. и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № **/05.03.2024 г.

В първия протокол за ПТП е отбелязано, че при излизане от реда на паркираните автомобили л. а. с peг. № ** ТА не пропуска и блъска преминаващия л. а. с peг. № ** НТ, докато в констативния протокол за ПТП с пострадали лица е отбелязано, че при излизане от реда на паркираните автомобили л. а. с peг. № ** ТА не пропуска и е блъснат от преминаващия л. а. с peг. № ** НТ.

И в двата протокола е посочено, че по отношение на водача на л. а. с peг.

№ ** ТА е взето отношение, като е съставен АУАН

Отразено е в двата протокола, че автомобилът на водача на л. а. с peг. № ** ТА е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „ДБЖЗ" АД, действаща към 05.03.2024 г., което обстоятелство е и прието за безспорно по делото.

Според констативния протокол за ПТП с пострадали лица П. П. П. е получила изгаряне втора степен на лява гърда, контузия на гръден кош и кръвонасядане на дясна гърда.

На 07.03.2024 г. П. П. П. е посетила лекар при МБАЛ – Варна към ВМА – София, което се установява от представения по делото Лист за преглед на пациент, в който е посочено, че пациентът е в добро общо състояние и с изгаряне втора степен с. д. около 10 см в областта на лявата гърда.

Предписани са превръзки с Дермазин и Дефламол.

Представен е Допълнителен лист за преглед на пациента П. П. П., от който е видно обективното състояние на пациента и предписаната терапия.

На 18.03.2024 г. П. П. П. е посетила лекар при Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, което се установява от приобщеното към делото Медицинско удостоверение №**/2024 г., в който е отразено, че по предновътрешната повърхност на дясната гърда има мораво кръвонасядане на площ с диаметър 6 см. По предната повърхност на лявата гърда има участък с диаметър около 7-8 см, в който липсва епидермис.

Подлежащата кожа е с червеникав цвят, покрита със слузест жълтеникав налеп. В същата област е налице умерено изразен оток.

Представена е рецепта с изписани лекарства, издадена на 28.03.2024 г.

3 след преглед на П. П. при пластичен хирург при МБАЛ – Варна.

Приобщени по делото са касови бонове за заплатени медицински услуги и закупени лекарства (дефламол, превръзки, компреси, дермазин, риванол и др.) в периода от 14.03.2024 г. до 31.03.2024 г.

Отделено като безпорно е също, че П. П. е уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.

Страните се спорят и, че на 03.06.2024 г. на П. П. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2000 лв. по щета №**, а и същото се установява от приобщеното към делото платежно нареждане от същата дата.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на водени от ищцата свидетели.

От свидетелските показания на Ат.Ат.Т. се установява, че на 05.03.2024 г. П. пострадала при ПТП в близост до блока, в който живеели двете със свидетелката. Към обяд П. се свързала със свидетелката по телефона, за да й съобщи, че е пострадала при управление на таксиметровия автомобил, с който полагала труд, и за да я помоли да отиде при нея. Свидетелката помогнала на П. да се пребере в дома си. Последната била получила голямо нараняване в областта на гърдите, което по думите й било причинено от вдигане на въздушната възглавница в автомобила. Трудно съблекли блузата на пострадалата, а когато успели, свидетелката видяла една неприятна червена рана около 10-15 см, която не била повърхностна, но не била и дълбока.

Купила от аптеката медикаменти за лечение на изгаряне и обработила с тях раната. П. плачела, треперела и се оплаквала, че много я боли, че не може да си вдигне лявата ръка и че я боли рамото. Споделила, че е много стресирана и че много се уплашила. Нямала сили да стане, затова само лежала в продължение на седмица. Същата вечер не могла да заспи и се стряскала.

Изпитвала страх да посети болнично заведение и едва на седми март отишла във Военна болница. Първите дни не можела да се обслужва сама, включително в банята и в тоалетната. Нямала апетит. Вечер бълнувала, сънувала кошмари и се събуждала. Трудно се преобличала. След месец и половина – два зачервяването отминало. Раната започнала да зараства едва след два-три месеца, но останал белег, както и болка по време на измиване.

Едва в края на лятото започнала отново да шофира, но не толкова често и не толково продължително като преди. Изпитвала страх, когато преминавала покрай паркирали автомобили. Станала по-раздразнителна, по-възбудена и по-предпазлива. Високите и ниските температури й причинявали болка.

От свидетелските показания на снахата на ищцата - М.С.П., се установява, че на 05.03.2024 г. П. пострадала при ПТП и плачеща се обадила на сина си, за да му съобщи. По-късно му казала, че чака да й приберат колата, но засега е добре и няма нужда той да отива при нея. Същата вечер П. била в шок, била уплашена, треперела и се оплаквала, че много я боли. Раната, която представлявала голямо кръгло червеникаво петно, към шест часа тъкмо започвала да се подува и да образува мехур и леко да сълзи от едната страна, но едва по-късно станало грозна рана. П. се оплаквала, че не можела да си поеме въздух и постоянно плачела. Не искала да ходи в болнично заведение.

Ат.Т. била купила лекарства и следвали инструкциите на аптекаря. П. се стряскала от всичко, включително при отваряне на вратата. На втория ден свидетелката й помогнала да отиде до тоалетната, което се случило много трудно. След сваляне на превръзките раната стояла три-четири месеца, като не се затворила, а израстнала нова кожа. Останал белег около 10 см, който бил на 4 видимо място. Цяло лято П. не можела да се покаже на слънце, защото го усещала като лупа върху раната, и ходела с дрехи до врата, за да скрие белега, от който много се притеснявала. Постоянно се опитвала да го прикрие, като го завивала с ръката си. В продължение на няколко месеца П. спряла да взима внука си от училище, вероятно защото се срамувала пред него. Един-два пъти споделила, че се чувства непълноценна, защото не може да помага.