Решение № 229 от 22.10.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Шумен, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20263600500459 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 81 от 20.05.2026 г. по гражданско дело № 20253610100224 по описа за 2025 година на Районен съд – Велики Преслав, съдът е постановил следното:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. В. В., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. ., общ. ., обл. ., ул. „.“ № . и настоящ адрес: гр. ., общ. ., обл. ., ул. „.“ № ., че същият ДЪЛЖИ на "АПС Бета България" ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. ., общ. ., обл. . (столица), бул. „.“ № ., ап.., представлявано от законните си представители Х. М. М. и П. В., представлявано по пълномощие от К. Х. юрисконсулт следните суми: 102,26 евро (левова равностойност - 200 лева), представляваща непогасена главница по Договора за паричен заем Кредирект № ./27.09.2019 год., сключен между „Сити кеш“ ООД, от една страна в качеството на кредитор и длъжника, от друга страна, в качеството на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени от „Сити кеш“ ООД в полза на заявителя "АПС Бета България" ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 25.07.2024 год. до изплащане на вземането; 5,12 евро (левова равностойност - 10,01 лева) – договорна лихва за периода от 1

27.09.2019 год. до 11.11.2019 год., 28,96 евро (левова равностойност - 56,64 лева) – законна лихва за забава, начислена за периода 11.11.2019 год.

27.06.2024 год., за които суми е издадена заповед № 308 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.09.2024 год., по ч.гр.д. № 583/2024 год. по описа на РС- Велики Преслав, на осн. чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА А. В. В., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на "АПС Бета България" ЕООД, ЕИК: 203374133 сумата от 281,21 евро, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото гр.д. № 224/2025 год. по описа на РС- Велики Преслав, включваща заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител на ответника, както и сумата от 38,35 евро, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 583/2024 год. по описа на Районен съд- Велики Преслав, съобразно уважената част от исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението е допълнено в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК, с определение № 365 от 12.07.2026г. постановено по същото дело, като "АПС Бета България" ЕООД, ЕИК: 203374133 е осъдена да заплати на адв. Г. П. М., Адвокатска колегия – ., назначен в качеството на особен представител по делото на ответника А. В. В., ЕГН: ********** сумата от 20,04 евро, представляваща сторени пътни разноски за явяване в съдебно заседание, на осн. чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

Недоволен от това решение е останал ответникът А. В. В., който го обжалва чрез назначения му на осн. чл. 47, ал.6 ГПКособен представител адвокат Г. П. М. от АК – .. В жалбата се сочи, че решението е неправилно и неоснователно, поради което моли същото да бъде отменено, като вместо него вместо него бъде постановено решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Акцентира се, че не е отчетен неравноправния характер на договора. Сочи, че не са били налице предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост, както и липсват доказателства ответникът да е бил уведомен за цесията по чл. 99 ЗЗД. Излага подробни съображения.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната страна – "АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК 203374133, чрез пълномощника си юрисконсулт П. Ф.

Ц., депозира отговор на жалбата. Оспорва същата, като моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, страните не се явяват и не изпращат представител. Пълномощникът на жалбоподателя депозира подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК, с която излага подробни съображения в подкрепа на жалбата.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, 2 поради което следва да се разгледа по същество. Въззивният съд изцяло споделя приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което препраща към същата, на осн. чл. 272 ГПК.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, предявен от от „АПС Бета България“ ЕООД срещу А. В. В. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 200 лева - главница по Договора за паричен заем Кредирект № ./27.09.2019 год., сключен между „Сити кеш“ ООД, от една страна в качеството на кредитор и длъжника, от друга страна, в качеството на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени от „Сити кеш“ ООД в полза на заявителя "АПС Бета България" ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 25.07.2024 год. до изплащане на вземането; 10,01 лева – договорна лихва за периода от 27.09.2019 год. до 11.11.2019 год., 56,64 лева – законна лихва за забава, начислена за период от 11.11.2019 г. до 27.06.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 308/ 11.09.2024 год. по ч.гр.д. № 583/2024 год. по описа на Районен съд – Велики Преслав.

Ищецът е поддържал в исковата молба, че на 27.09.2019 година между длъжника А. В. В. и „Сити Кеш“ ООД бил сключен Договор за потребителски кредит № ., по силата на който ответникът е получил сумата от 200 лева, срещу което се съгласил да върне 1 брой вноска в размер на 318 лева в срок до 11.11.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Ищецът излага, че бил договорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 % и годишен процент на разходите в размер на 47.33 %.

Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора в срок и същите са прехвърлени на ищеца от кредитора "Сити Кеш" ООД с договор за цесия от 13.01.2022 г., за което длъжникът е бил уведомен по на посочения от него адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер. В случай, че съдът не приеме, че длъжникът е бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземанията, ищецът настоява съдът да приеме, че е надлежно уведомен за цесията с връчването на уведомлението, приложено към исковата молба.

Правният интерес от предявяване на иска е обоснован с подадено от ответника възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който същият заявява, че намира исковата претенция за процесуално допустима, но неоснователна и е изложил 3 подробни съображения.

От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По силата на Договор за паричен заем № ... от 27.09.2019 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, от една страна в качеството на заемодател и ответника, от друга страна в качеството на заемополучател, на последния е бил предоставен заем в размер на 200 лева със срок за погасяване 1 месечна вноска с падеж 11.11.2019 год. Лихвата е в размер на 10,01 лева. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 40,05% и ГПР от 47,33 %, както и такса за експресно разглеждане в размер на 107,99 лева, при което вноската по заема с включена такса възлиза на 318 лева. В чл. 5.2 от договора е предвиден т.нар. гратисен период, обхващащ времето от сключване на договора до 10.11.2019 год., в рамките на който ако заемателят върне сумата по заема ГЛП и ГПР са в размер на 0%.

Към Договора са приложени още Лог файл по договора за паричен заем, от който се установяват извършените от заемополучателя и заемателя действия по заявяване на кредита, отпускането и усвояването му, Общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“ и Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от дружеството заеми „Кредирект“ чрез Интернет.

По делото е приложена и разписка за извършено плащане на сумата от 200 лева в полза на ответника по делото с наредител „Сити Кеш“ ООД от дата 27.09.2019 год.

Няма спор, а и от приложения Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, от една страна в качеството на продавач/цедент и ищцовото дружество „АПС Бета България“ ЕООД, от друга страна, в качеството на купувач/цесионер и Приложение № 1 към Договора за продажба и прехвърляне на вземания се установява, че вземането по процесния Договор за заем към ответника е прехвърлено в полза на ищеца. В §4, т. 4.3. от Договора за цесия е посочено, че Цедентът упълномощава цесионера да уведомява всички длъжници за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., както и да извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, прехвърлени с горецитирания договор. Приложено е пълномощно, по силата на което цедентът упълномощава цесионера да уведомява длъжниците, посочени в Приложение 1 от Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. за настъпилото прехвърляне на вземанията, на осн. чл. 99 от ЗЗД.

В същото пълномощно е отразено, че цедентът потвърждава настъпилото прехвърляне на вземанията по см. на чл. 99 от ЗЗД, считано от дата 13.01.2022 год.

Уведомление за извършено прехвърляне на вземания до ответника по делото е приобщено към материалите по делото, но липсват доказателства, че същото е било връчено на последния.

4

От ПРАВНА СТРАНА:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Съгласно формираната по реда на чл. 290 ГПК практика с решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, I отд. и решение № 232/05.01.2017 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по т. д. № 2416/2015 г., и съобразно процесуалния закон – чл. 7, ал. 3 ГПК, първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Възражението на потребителя за неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 или чл. 367 ГПК и може да бъде наведено за първи път и във въззивното производство, като ограниченията на чл. 266 ГПК не се прилагат.

Във връзка с възражението следва да се предостави възможност за становище на насрещната страна и за ангажиране на доказателства от всяка от страните.

Така и Решение № 183 от 16.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1162/2025 г., II т. о., ТК.

Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да е изготвен на разбираем език и да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т. 10 договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Процесният договор за потребителски кредит не отговаря на посочените нормативни изисквания. В договора са посочени: размер на кредита, общо дължимите суми от потребителя и годишния процент на разходите, който по размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК - пет пъти размера на законната лихва. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва разходите за допълнителните услуги по кредита. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с 5 договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.